24 юли 2015 г.
Писмо до Якоб Ротшилд
Етикети:
Политически каламбури
Здравей Якоб!
Моето име е Станчо Илиев.
- Семейството ми (ние) не притежава дори 500 долара от хартийките ти и въобще не ти завижда за придобивката, защото онова което можем да си купим с тях не струва и една трилионна от това, което вече имаме даром.
- Ние притежаваме свободата си от вашите банки.
- Ние не сме участвали и никога няма да участваме във вашите войни, защото вашата алчност ни е съвършено чужда.
- Ние нямаме време, което да прекарваме пред телевизорите и компютрите, защото истинския ни живот е извън медийните ви истории.
Ние обаче имаме достатъчно време да не бързаме за никъде, затова не ни е необходим вашият петрол.
Ние дори не гласуваме, затова не ни е грижа кое правителство ще назначите- така или иначе то все ще си е ваше.
- Позна! Допреди да прочета това аз не бях и чувал за теб. Сега вече чух.. и разбрах, че съществува един нещастник повече на този свят, който е загубил свободата си и се опитва да ни накара да го последваме в духовната си нищета.
А сега чуй и едно послание от мен: След ден вече няма да помня какво съм прочел за теб, нито коя банка притежаваш, нито кое правителство и медия са ти верни, защото за илюзията е характерна преходността, а ние сме "консуматори" на непреходното.
Сега на свой ред и аз ще се опитам да позная нещо: Най- вероятно никога няма да вземеш и цент от това, което си мислиш че притежаваш, защото там, където си се запътил те няма да са ти от полза. Свиквай с тази мисъл.
Затова дерзай, Ротшилд, защото животът ви е доста по-кратък от дължината на нулите зад петицата на паричните ви знаци, доста по-кратък от буквите в имената на банките ви, доста по-кратък от лъжите, които са произнесли медиите ви от Наполеон насам.. И най-вече e доста по-кратък от илюзиите ви, че сте господарите на този (или който и да било) свят.
Поздрави от един реален щастливец!