ЖЕНАТА ЛИ, ПРИЯТЕЛЮ?
Жената свежа е.. като росата е!
Когато сутрин, още сънен стъпиш във тревата..
Взрив от радост и необуздана лудост..
Тръпки страстни плъзват из недрата ти!
Жената дива е.. като гората е!
А в нея можеш дълго да се чудиш..
Хвани си лъч, стаен между листата й..
И безвъзвратно там ще се изгубиш!
Жената ли?..
Жената пъстра е.. като дъгата е!
Едва след буря можеш да я видиш цяла..
Разтваря летен дъжд, и облаци с косата си..
Единствен взорът (мъжки) слива цветовете й до бяло!
Крехка твърд жената.. мрамор във Земята е!
Мъжка грубост трудно може да я разпознае..
Леко.. деликатно! С чук и със длето в ръката..
Самo скулптор образ фин от нея ще извае!
И нежна е.. килим изплетен от цветята е!
Пръскат те живот полюшвани от вятъра..
Събуждат пеперудите.. Дом са за пчелата..
Какво би бил без цвят на Любовта театъра?
Жената..
Бездна необятна е.. като морето е!
Дръзките гмуркачи приласкава, обладава ги..
Буйно и дълбоко.. безгранично е сърцето му..
Обича в стръмни брегове вълните си да разпилява!
Жената, тя.. Виж! Като луната е!
След залеза мистични сенки плъзват край снагата й..
Загадъчни звезди пробягват в небесата..
Нощта обгърната притихва в тъмнината си!
Жената?! Ех!.. Жената е.. като мечтата е!
Загиваш мигновено, ако я загубиш..
Но някак си успееш ли да я възлюбиш..
Цял светът ще сложи във краката ти!
Жената ли, приятелю?
Жената.. е душата ти!
Станчо
_____________________________________ * * * _____________________________________
ЛЮБОВНО
______________________________________ * * * ____________________________________
ПРИЯТЕЛСТВО МЕЖДУ ЖЕНА И МЪЖ
Приятелство между жена и мъж..
Вълнение във корена зарито, а на открито-
спокойствие и ведрина.
спокойствие и ведрина.
Кръстоската на погледите не дава разрушителна искра.
Ръцете суеверно все заобикалят подривното докосване..
И за да не стигнат отчуждени до раздяла избягват двама близостта.
Приятелство между жена и мъж..
Целувка на душите, която трае цял живот.
Не я разяжда ревност, пресищане не я заплашва,
ни страх, ни изневяра..Над тази вярност няма власт.
Надмогване над сляпата природа..
В такава връзка противоестествена каква естественост и свобода!
Приятелство между жена и мъж..
Най-висшата игра със огъня!
Оплождане взаимно на духа.
Заспах..
И докат' се осъзная се събудих в Рая.
(На щастието в Рая не му се вижда края)
Реших да поостана, право да призная;
месеци, години- все за Рай мечтая.
В Рая! Бях попаднал в Рая!
А зная, че на Рая края е в безкрая.
Приеха ме добре, обгрижиха ме нежно.
Изпяха ми сонет.. Размекнах се небрежно.
Обвиха ме в чаршаф- изгладен бе прилежно.
Пиене, храна- всичко бе надлежно.
В Рая! Бях попаднал в Рая!
А зная, че на Рая края е в безкрая.
Внезапно ме обвзе странно притеснение,
че някак си е станало недоразумение,
Та аз не съм светец? Хм! Бях в недоумение.. О, небеса!
Туй си бе чиста проба- погребение!
В Рая? О, не! Не бях попаднал в Рая!
А някъде по края, на ръба на Рая.
Скочих, полетях- от небесата към земята..
Лееше се пот- плувах си в кревата.
Огледах се, ослушах се- бях си сред нещата.
Здрав си бях.. и жив, като ударен със лопата!
В Рая? Не, мерси! Без съновидения!
Отказвам отсега всички ваши предложения!
Иначе изпадам в тежки затруднения:
Рай сънувайки да съм на погребения
.
Станчо
_____________________________________ * * * ____________________________________
_____________________________________ * * * ____________________________________
_____________________________________ * * * ____________________________________
И докат' се осъзная се събудих в Рая.
(На щастието в Рая не му се вижда края)
Реших да поостана, право да призная;
месеци, години- все за Рай мечтая.
В Рая! Бях попаднал в Рая!
А зная, че на Рая края е в безкрая.
Приеха ме добре, обгрижиха ме нежно.
Изпяха ми сонет.. Размекнах се небрежно.
Обвиха ме в чаршаф- изгладен бе прилежно.
Пиене, храна- всичко бе надлежно.
В Рая! Бях попаднал в Рая!
А зная, че на Рая края е в безкрая.
Внезапно ме обвзе странно притеснение,
че някак си е станало недоразумение,
Та аз не съм светец? Хм! Бях в недоумение.. О, небеса!
Туй си бе чиста проба- погребение!
В Рая? О, не! Не бях попаднал в Рая!
А някъде по края, на ръба на Рая.
Скочих, полетях- от небесата към земята..
Лееше се пот- плувах си в кревата.
Огледах се, ослушах се- бях си сред нещата.
Здрав си бях.. и жив, като ударен със лопата!
В Рая? Не, мерси! Без съновидения!
Отказвам отсега всички ваши предложения!
Иначе изпадам в тежки затруднения:
Рай сънувайки да съм на погребения
.
Станчо
_____________________________________ * * * ____________________________________
_____________________________________ * * * ____________________________________
_____________________________________ * * * ____________________________________
