Няма двусмислие и подтекст в тези думи.
Това са ясни указания за желаещите истинска промяна и уподобяване.
Онова, което постоянно четете и чувате "Бъди себе си" можете ли да ми го обясните като какво ТОЧНО означава и КАК се постига?
Човек, който още "не е себе си" и се търси КАК ще разбере кога се е намерил и вече е "себе си", след като не се познава и затова се търси? От това следва и въпросът как търсещия разбира кой е начинът да се достигне, онзи правилният, чрез който и ще се намери? А след като не познава себе си следователно не са му известни и начините, които биха го довели успешно дотам?
Един от вероятните отговори може би е да слуша интуицията си. Добре. Пътят е този.. Но изниква друго:
Интуицията е част от дълбоката ти същност. Тя е гласът на ТВОЯ ЛИЧЕН водач през неизвестните на Живота (поне така си мисля аз). Пътят на твоят живот си е само твой и е строго уникален. Интуицията не борави с доказателства, но само с подсказки, намеци, указания, сигнали.. Доказателствата дали сте на верният път към себе си се появяват едва след като изминете този път. Тогава интуицията (в ролята си на водач) е вече излишна. Но след като няма все още доказателства заради неизвървения (уникално ваш си) път, нямате и сетивни ориентири дали правилно се движите и не сте забили към някоя глуха, или пък сте поели нечий чужд път.
Тогава единствения начин остава да се доверите на интуицията, като източник на достоверна информация.
Проблемът се появява именно тук. За да тръгнете по път подсказан от интуицията трябва да сте убеден в правотата й и то без доказателства.
Да уточня. По принцип има два познати на психологията начина:
- Единият е убеждение чрез доказателства (включая и натрупания житейски опит от преживявания). Нарича се "сетивно познание".
- Другият е убеждение чрез подсказване от интуицията (особено важен за среща с нещо фундаментално ново и неизвестно, което трябва да се направи, за което все още няма натрупан личен житейски опит следователно и доказателства, които да се използват за ориентир). Това убеждение се постига чрез доверие във интуицията.. Нарича се "интуитивно познание"
Но как да се доверите на нещо, което не борави с доказателства, а вие ги предпочитате на всяка цена?...
Следите ли ми внимателно разпиляната мисъл?
... В този кръстопътен момент се прави една много често срещана грешка, съпроводена с опасността да се "разминете" със себе си, поради поемане на път, който не води към заветната цел. А това почти сигурно ще се случи, ако решенията и ориентирите в пътуването ви се основават на чужди преживявания и съвети.
Ако вие не познавате себе си то как друг би могъл да ви познава по-добре? Оттук и изводът, че каквото и да ви каже човекът до вас (дори и да е от чисти подбуди), то ще бъде високорисков съвет.
А и все още не сте натрупали никакви доказателства от преживявания, защото пътят, който поемате е неизвестен (ако пък е известен значи просто се въртите в кръг в пътуването към себе си, защото е факт, че в това заветно пътуване всеки етап от пътя е нов, непознат. Не пожелавам на никого подобно безполезно преживяване!)..
Ако сте ми проследили разпиляната и дълбокомислена мисъл, значи неизбежно сте достигнали до единствената смислена алтернатива по "пътя за себе си"- слушане на интуицията с ВЯРАТА, че тя казва истината и знае накъде и как да ви води.
Ако сте се убедили в това значи ви предстои да си съберете багажа (не прекалявайте с него, защото много път ви чака. Ако питате мен такъв изобщо няма да ви трябва там, където отивате) и да тръгнете в мъглата на непознатото, осланяйки се единствено в компаса на интуицията си. Впрочем точно така са постъпвали едновремешните мореплаватели, пътувайки за пръв път през некартотекирани морета.
Имате уникалния шанс да разберете как са се чувствали те, въоръжени с едните голи ТЪРПЕНИЕ, ВЯРА И НАДЕЖДА (и доста ром), че "там", където отиват съществува и е именно в посоката, в която се движат (в много случаи обаче постоянно откриват нещо различно). И единствения опит, с който разполагат е как да поддържат кораба си над водата.
Как ви се струва? Приказно, нали? Затова и пропътувалите разстоянието до себе си наричат това "пътешествие, приключение" * именно защото е повече от просто едно пътуване. И ЗАЩОТО ПРОМЕНЯ СЪЩНОСТТА ЧОВЕШКА!
Да, ама сега ще ви кажа нещо друго: Пространството, което заобикаля човека е безкрайна необятност. То е отвън човека. Това пространство се нарича МАКРО Вселена.
А пространството, което изпълва човека е вътрешна, също безкрайна необятност и се нарича МИКРО Вселена.
С това исках само да кажа, че НЯМА НИТО ЕДИН ЖИВ ЧОВЕК, който да е пропътувал докрай пътят към себе си. Правете си сметка какво ви чака.
Пожелавам ви смелост. Няма какво да изгубите, освен илюзиите си!
Приятно приключение (ако не ви дострашее)!
__________________________
* "Пътешествие" = "път и шествие", празнуване по време на пътуване.
"Приключение = "при ключа", близо до.., около най-същественото
(мои си интерпретации)
P.S. А знаете ли, че имате компас, който можете сетивно да използвате и е достатъчно верен инструмент?
Няма да ви кажа кой е той. Сами ще си го откриете, ако искате да пътувате.
