Преди време опаднах на една интересна статия:
http://
"Българите са „шампиони“ по носталгия по социалистическия режим и по неодобрение и разочарование от пазарната икономика сред всички бивши социалистически държави. Но защо?"..
Защо ли?..
Защото, аджеба, (без значение дали го осъзнава българина или не) българският ген е от групата на етносите, които търсят духовните измерения. Те затова.
Българинът, ако бъде материално задоволен, тръгва против себе си и животът му става каша с особен статут в собствен сос. А принципа на духовното израстване гласи: "Колкото е по- силен вятъра, толкова коренът на дървото е по- заякнал. Колкото е по- як коренът, толкова дървото е по израснало". Страданията на българина засилват духовното му търсене. Май това е Божи пръст.
Преди дни засегнах въпроса, че колкото е по- обезверена нашата нация, толкова е по- суеверна и лековерна. Но съм пропуснал един ключов аспект. Въпреки страданието българина не се отказва от наивността си. Държи се така, като че ли не си взема поука от това си състояние. Хм защо така бе? Отначало бях готов да отсъдя, че става дума за безотговорна немарливост към себе си, но отпосле ми хрумна, че може би това му е заложено Свише и то НЕ МОЖЕ да бъде изкоренено, защото ще се промени същността на генома му. Просто изглежда българина не знае какво да прави с микса от изкусителен стремеж към материално благополучие и запазване на духовните си търсения, които отхвърлят такова благополучие. Съзнателно желае материално битие, но инстинктивно работи против постигането му. Неосъзната парадоксална реалност, която му помага да си остане българин. Това произвежда още повече идентична национална жилавост... но и още повече желание да сме "нормални" като другите, вливайки се в общото, въпреки че отпосле ще ненавиждаме онова, в което сме се превърнали. Не е лесно!.. А тези неща дори в световен мащаб по настоящем си противоречат.
И така парадоксът се задълбочава. Но именно с това задълбочаване се отключват и националните творчески особености и сили. В "нормална" среда на материално благополучие ние просто ще се затрием като нация вместо да се развием, защото несъзнателно ще отхвърляме моделите на поведение, които са предпоставката за материален възход. Без тези модели материалното благополучие или е недостижимо, или е разрушително..
"Нормалният" свят чрез материалното си благополучие става все "по- добър" в професионално и обществено-социално отношение, но изоставя духовното си изначало (а не ги съчетава).
Така "нормалността" се развива до цивилизация, достигаща апогея си, след което неминуемо следва естественият й саморазпад.
А при нас явлението е противоположно (дори е доказано исторически). На нас ни се е удавало да заживяваме с народи, с които "нормалните" империи не могат да съжителстват без да посегнат на културата или традицията им, без да ги асимилират и обезличат. Дори обратното- където и да е било забивано копието ни там се е раждал организиран разцвет без да се плаща цената на "културния геноцид" над етносите, живеещи по тези места. И всичко това се е постигало на вътрешно-доброволен принцип. Употребата на сила е била единствено в защита на постигнатото. Но никога не сме достигали до такъв апогей на световно господство. А точно държавността е наше изобретение.. Мисля, че явлението се наричаше "цивилизационен феномен".
По настоящем българина е доведен уж до национална катастрофа. Обаче какво излиза? "Нормален" народ досега да е катастрофирал и изчезнал, а ние сме все ПРЕД катастрофа, но все не катастрофираме. Аха да паднем, ама не падаме.. Тъкмо да умрем вземем, че се съвземем.. При нас все не се получава. Все сме на ръба, но все не го прекрачваме. Но пък и не слизаме от ръба.. Защо? Дали не е именно заради този геном, в който е вградена потребността от духовност, дори за сметка на материапността? А Живота го е доказал- истинският баланс е ходенето по ръба между две пропасти..
Това, което наричаме "на гол корем чифте пищови" (лепнато ни от комшиите по време на робството ни), дали всъщност не е именно онази жертва, която всеки насочил се към духовното си изначало следва да направи? Просто духовното ни търси и ние го търсим. Търсим се взаимно.. все още. И в процеса на това търсене съзряваме по собствена рецепта, извън философията на този свят. Кой да каже?
Естествено, процесът е неосъзнат. Правим това по силата на някакво "влечение на кръвта ни", без да успяваме да го формулираме, да го изчистим и обосновем, та да се превърне то в наша сила, а не в слабост (същност дали е слабост?).. За да стане стремежът ни към духовното ясна и осъзната национална цел, а не привидна "пречка" по пътя ни към "материално благополучие" (внушен ни отвън), водещ към модел "цивилизация", който обаче не ни е присъщ..
Може би затова и у нас се наблюдава концентрация на толкова много духовен отпадък. Това е механизъм на едни там сили да ни държат далеч от предназначението ни. Така измамата ни бива внушена, че ВЕЧЕ сме реализирана духовна нация щом имаме развит окултизъм и астрология.. Да, ама не!
(Тук мога да се впусна в разсъждения кой и защо иска да ни тласне натам, за да попаднем във сферата му на влияние и управление, но ще разводня мисълта си. А и много се е изписало на тази тема и едва ли може да се добави нещо фундаментално ново).
Именно това раздвоение ни убива. Няма да ни убие липсата на материално благополучие (та ние там сме си в свои води). Няма да ни убие и външната намеса на разни империи, колкото и да е коварна или агресивна (геномът ни е програмиран да разпознава и устоява на такива атаки и влияния)..
Убива ни РАЗДВОЕНИЕТО! Ежедневно.. Липсата ни на цялостност. Духовна цялост. От една страна сме целенасочено бомбандирани от материални изкушения, а от друга- от изгарящия копнеж по непостигнато духовно величие. Това раздвоение е нашата орис. Малко нации биха оцелели в такъв огън.. Ние оцеляваме. Значи можем! Щом можем, значи ще останем!
"Цялостност чрез раздвоението"- това е сега нашият огън. Трябва да се научим да го владеем, за да не ни довърши. Но трябва да го осъзнаем това, за да преминем успешно на следващото ниво..
Впрочем мисля си, че ние играем ролята на маята при процеса на световното "хлебопроизводство" (малко мая е достатъчна, за да подкваси цялото тесто).
Та, не ни е съдено да сме количествено значими, но качествено сме незаменими.
