Любовта е най-доброто лекарство.

Поради любов Бог си е пожелал да не съди повече венецът на творението Си. Решил завинаги да пресече този кръговратен цикъл на грехопадение- смърт- опрощение- новорождение, превъплъщавайки се в човешка природа, лишавайки се от присъщите изживявания на удоволствия и копнеж за живот (отричайки се доброволно от такъв в разцвета на силите си).
Така Иисус се е превърнал в Богочовекът, който е поел прегрешенията на другите като свои, за да може да ги осъди у Себе Си, а не у другите.
Оттогава Бог не осъжда човека, а само и единствено влошените му постъпки, като му дава възможност за покаяние и поправка!
Именно това е най- съществената част на мисията Му, редом с останалото, което е направил за хората. В края на краищата Той сам разрушава постоянното въздействие на собствения Си закон- да осъжда творението Си, което обича, при всяко прегрешение, като това произвежда смърт у творението Му. Което творение, за да може да се оправдава при всяко прегрешение, е било принудено (според правилата на закона) да пролива невинна кръв на друго творение (в случая курбан на животно, което не е направило нищо), "вменявайки му" ритуално прехвърляне на личните си грехове, за да понесе то вместо човека заслуженото от прегрешението последствие- да умре вместо виновника според както е казано "престъпването на Закона се наказва със смърт". Или както още в Битие е предупредил човека да не посяга към "онова там дърво", защото "непременно ще умре".

Именно това е най-великото проявление на Любовта, дадена ни за пример-колкото и да е съгрешил ближният ти против теб, да му простиш, да го обикнеш и дори да поемеш прегрешенията му като свои, един вид да пожелаеш доброволно да го освободиш от тежестта му, като си "припишеш" неговата вина върху себе си и заявиш готовност Бог да ОСЪДИ ТЕБ ВМЕСТО НЕГО.
Именно тази готовност и акт оневиняват човека в Божиите очи- готовността ти да пострадаш несправедливо в името на обикнатият от теб. Така човек постъпва като самият Бог, който е бил въплътен на земята. Така човек доказва, че цикълът на себеуподобяване Нему е завършен. И тази "заявка" за безсмъртие бива приета от Небесата.

НО.. (винаги има по някое "но").. Това е непосилно за духовните сили на човеците!..

И тъй като подобна постъпка е почти невъзможна да бъде извършена от простосмъртен (поради земната му природа и предаване заразата на греха от поколение на поколение, чрез човешкото възпитание и образование), за Творецът се е видяло достатъчно да приеме "заявка по вменяемост"- от човека не се изисква да умира заради прегрешенията си, или да пролива невинна кръв, но за сметка на това трябва единствено да приеме делото на Божият Син като свое, като с действията декларира един вид готовност да направи същото, което Синът Му е направил доброволно- да приеме, че "наказанието за греха е смърт".
Това означават думите "За да може да кажете, че вярвате в Отца, първо трябва да приемете Онзи, когото Той е изпратил". Така не се налага да свършваме като Сина му, преживявайки физическа смърт, а още приживе сме очистени и извадени от омагьосания цикъл раждане-прегрешение-смърт- възкресение.
Ето го Неговият подарък- да признаем и приемем онова, което Синът Му (респ. самият Бог) е сторил вместо нас. И ако ви се струва незначителен подарък имате право да го подминете, но тогава ще се наложи вместо Него вие да изтърпявате страданията, съпровождащи осъдителния егоцентричен начин на живот, който всинца без изключение водим.

Така човек сам си избира (често без да го осъзнава) да страда постоянно вместо да живее пълноценно. А докато страда, да се чуди каква илюзия да си забърка, за да намали агонията на страданието си, да притъпи остротата на болката върху себе си, болката от Божията справедливост.
Както сами се досещате не може да държите сметка на Твореца защо така е създал и "оплел" нещата в Живота. Творението си е Негово и Той държи авторските права да променя правилата както Му е угодно.
Т.е. свободни сме да Му държим сметка, но това е кауза пердута, защото не е длъжен да ни дава отчет за неща, които няма да разберем поради житейско късогледство.
Затова човек (след тайнството на Божието превъплъщение) вече няма никакво оправдание, че не му е даден избор да се измъкне от безпътицата.
Осъзнава го или не, решението е вече в собствените му ръце и не би следвало да държи сметка на Създателя за липсата на избор в живота си. Ако и да не ви харесва този сценарий, мисля че нямаме друг на разположение, в който да имаме реален избор за истинска, а не за илюзорна промяна.