"Тъкмо проходиш и проговориш, и вече ти нареждат да стоиш мирно и да мълчиш!"
"Само умният осъзнава затвора, от който иска да излезе"..
Мъдростта е винаги в съчетание с тъгата. Ако искаш да придобиеш първото получаваш и второто. Ако искаш да се откажеш от едното отива си и другото. Залепени са, както двете страни на монетата. Искаш ли да имаш монета със стойност трябва и двете й страни да са в изправност. Липсва ли отчетливост на едната страна тя губи стойността си и става парче метал.
Така е и с мъдростта и тъгата. Ако ти дотежи да ги носиш и употребяваш можеш да ги захвърлиш. Ще олекне на душата ти, но ще изчезне и способността да различаваш добро от зло. Ще попилееш стойността на Живота.. И си погубен. Позитивен, но изгубен!
Бездушно ухилено парче месо..
Разбира се, да си постоянно негативен, намръщен и недоволен е същото. При мъдростта е характерна периодична смяна на състоянията.
Ако обаче едното е изчезнало за постоянно в живота ти следва дълбоко да се замислиш да не би с това да се е изпарила и самата мъдрост. Тя никога не е едностранна. Ако се е изпарила- ти си загазил. Защото без мъдрост живота е немислим. Остава само инертното и интровертно съществуване. Празното и безцелно вегетиране. И най-страшното- неосъзнаване на тази ситуация съпроводено със себевнушението, че всичко с теб си е наред, а с останалите- не.
Затова такива се наричат "живи мъртъвци". Те са най- окаяни, защото нито са живи, нито мъртви.
А Животът пък е "компенсирал" такива като им е отнел разсъдъкът, за да не осъзнават състоянието, в което се намират.
Разбира се не е логично. Няма еднозначен и категоричен отговор на тези въпроси "защо така се получава", но кой смее да твърди, че Живота и Любовта са логични и предсказуеми? Аз не се наемам..
Нито от Библията се наемат:
"В многото мъдрост има и много печал. Но при все това придобивай мъдрост и знание, нежели имущество и слава!"
