11 август 2015 г.
Едни спонтанно разхвърляни мисли..
Етикети:
Духовни хапки
.. Всъщност поговорката е тази:
"От онова, което препълва сърцето говорят и устата".
Но ми се видя без рима, та.. Да ме прости Соломон, че му перифразирам мисълта. Защото всъщност в този случай се променя и значението й.
А то трябва да бъде: "Според онова, в което вярваш, според това и живееш."
Човек не може да избяга от себе си. А това означава, че не може да изостави същността си и да тръгне без нея. Същността му е "багажът" му. Куфарът със спомени, опит, горчилки, любови..и пак спомени..и повече опит.. И все неща, които имат тегло. Бавно и постепенно теглото се увеличава и "куфарът" в ума натежава. Ако не се сещате да го преравяте периодично, за да изхвърляте вече излишното и ненужното, ще дойде ден той ще спре да се затваря. Спре ли да се затваря пътят е само един- Карлуково. Добре де.. и още един- Раднево.
А като се замислите (ако вече не ви е пълен куфарът, щото тогава няма да можете да се замисляте)..Та ако се замислите трезво ще установите, че куфарът ви е всъщност пълен с излишнотии (често и с глезотии). Вие може да не ги смятате за такива, но те са именно такива. Всичко най-ценно всъщност се оказва невероятно малко. Можете дори да го натъпчете по джобовете..
Има и друга една приказка от дебелите книги във връзка с първата: "Който е тръгнал да оре не поглежда назад". вероятно защото онова, което ще види зад себе си ще убие ентусиазма му. Знам ли. Може да е изкривил браздата и да му се прище да се върне, за да я поправи. Защото голям капан е "Може и по-добре!". Разбира се, че може и по-добре. Винаги ще бъде така. Но заради това постоянно ще тъпче само на едно място.. Защото тази игра е безконечна и те завърта в кръга на перфекционизма. Оттам трудно се излиза. Върнеш ли се да поправяш стореното ще се връщаш постоянно.. И после пак.. и.. ОтидЕ ти денят.. И бъдещето. Защото така неусетно се закотвяш в миналото, в спомените. А там нещата са непроменяеми..А ние не сме съвършени. Делата ни също ще бъдат несъвършени. Така се учим (ако изберем да се учим).
Ама не казвам спомените да бъдат забравени, а да бъдат оставени на мира. Същите дебели книги вметват по този повод: "Не разбутвай стари дувари", вероятно за да не паднат. Хубаво е, когато човек има силите да надгражда спомените си, а не да ги "съхранява" непокътнати. Те са там, за да ги използваме за основи, не за реликви. Иначе винаги ще започваме от нулата и никога нищо няма да можем да достроим в живота си. Защото той не е чак толкова дълъг, колкото ни се иска. И така си отиваме от него неудовлетворени, незавършили своите си строежи (или етапи от тях)..
Затова не се занимавайте с миналото, за да не се занимава и то с вас. Само го надграждайте, за да създавате ново минало. То за друго освен за основи не става.
Защото бъдещето не е нищо друго освен неслучило се още минало. А миналото- осъществило се вече бъдеще.
Така че на нас ни остава само моментът, от който зависи ще има ли миналото ни своето продължение в бъдещето, или бъдещето ще е погребано преди да се е родило, заради обездвижването ни в миналото..
Та думата ми бе: Постоянно внимавайте с какво си пълните главите, защото това се процежда и в душите, а точно там се заражда вярата.. или нейната липса..
Не е уморително, повярвайте ми. Съживително е.