„Не, не сме в края на науката… Едва сега започваме!“ – Холтън Арп
Ще наблегнем върху разработването на технологията в САЩ и как тя изчезва в средата на 50-те години.
Неотдавна доклади бяха намерени и представени, а свидетелите дадоха показания – което е достатъчно, за да се отбележи, че антигравитацията съществува като технология и е в много напреднал стадий. Тази информация в областта ще ни промени вижданията за физиката и технологията на 20 век и следващата стъпка е да се мисли за приложение в масовата практика, покривайки енергийните и транспортните нужди на 21 век.
Таунсенд Браун и неговата Електрогравитация.
През средата на 20-те години на миналия век, Таунсенд Браун открива, че електричния заряд и гравитационната масата са свързани. Когато зарежда кондензатор с високо напрежение, той има склонност да се движи към позитивния полюс. Ефекта е известен под името Бифилд-Браун. Откритията му са били оспорвани от тогавашните учени.
Демонстрацията Пърл Харбър. Около 1953 г., Браун провел няколко опита по настояване на военните. Той задвижил два 3-футови в диаметър дискове около централен 50 футов верижен централен полюс. Заредени до 150 000 волта, те отдавали електрони от краищата, задвижвайки дисковете до няколкостотин мили в час. Експериментът скоро след това е бил високо засекретен.
Проект „Зимно Убежище“. Браун предложил на Пентагона да се разработи Мах 3 дисков летателен апарат. Скиците на основния дизайн са показани в едни от патентите му. Тези експериментални електрогравитационни дискове са уголемени версии на началните..
Ревю на събитията от 50-те.
Когато откритията на Браун станали известни, някои учени започнали да говорят съвсем открито за НЛО-технологията, която се изследва интензивно от 40-те.
Професор Херман Оберт, смятан за един от бащите на космическата епоха (работил редом с Вернер фон Браун в САЩ), казва следното през 1954 г.: „Моята теза е, че летящите чинии са истински и че са космически кораби, идващи от друга звездна система.“
Но най-важното е как се задвижват:
„Те летят чрез изкуствени гравитационни полета… Създават високоволтови ел. заряди, за да изместват въздуха от пътя си, използвайки силни магнити и го йонизират на голяма височина. Това обяснява защо светят… Второ, обяснява и защо са безшумни.“
През 1956 г., британска компания – Aviation Studies – публикува класифициран доклад за електрогравитационни системи, описващи как се постига контрол над гравитацията. Таунсенд Браун обяснява използването именно на тези полета за тяга:
„Същността на електрогравитационната тяга е използването на много силен позитивен заряд в едната страна на кораба и негативен от другата. Ядрото на мотора е кондензатор, а способността му да запазва заряда си е мярка за действие…“
Един от изводите, до които стигат Aviation Studies е: електростатична енергия с високо напрежение е достатъчна, за да се създаде Мах 3 летателен апарат.В злобата си от доказателствата на Браун, те по-късно казват: „Едно от затрудненията през 1954 и 1955 г. бе да накараме авиацията да вземе насериозно електрогравитацията…“ Изглежда това е точно толкова вярно и днес.
Единствено списанието Aviation Report е отделяло нужното внимание на отделните фирми, разработващи тези технологии тогава.
През 1954 г. те предричат: „… прогреса е забавен. Но Пентагона е готов да финансира доста от проектите. Първият диск трябва да бъде готов преди 1960 г., а изпипването на технологията ще продължи след него до края на 60-те. Първите бойни дискове са 10 г. напред в бъдещето“ (Aviation Report 12 – октомври, 1954 г.).
През това време останалите компании, работещи в сектора на отбраната, концентрират усилията си в това ново направление на аеронавтиката. Пример: Много от компаниите, които се занимават с приложението на електрогравитацията са Глен Мартин, Конвейр, Бел, Лиър Инк, Кларк Електроникс… Други, които са проявили интерес са Локхийд, Дъглас и Хилер.“ (Aviation Report – 9 декември, 1955 г.).
Други споменати фирми в докладите – AT&T, Дженерал Електрик, Боинг, Норд Американ. Паралелно с това, Gravity Rand докладва: „Компаниите вече се специализират в изработването на компонентите на електрогравитационните дискове.“
„Това столетие ще бъде разделено на 2 части. Първата половина принадлежи на Братя Райт, които виждали в гравитацията враг. През втората половина гравитацията ще бъде великият доставчик. Електрическа енергия, вместо неподходящото гориво в първата половина, ще стане катализатор на движението във втората половина.“ (Aviation Report – 7 септември, 1954 г.).
Поглеждайки назад, лесно е да се твърди, че не са познали. Но наистина ли са пропуснали половин столетие? Според докладите се набива на очи колко много от авторитетните авиогиганти са проявили интерес, както и Министерството на Отбраната. Какво се случи, защо всичко това изчезна през онези години? След всичко, Т. Браун доказва, че съществува взаимодействие между гравитацията и високоволтовите полета. Защо трябваше да минат няколко десетилетия и най-накрая някои учени да се сетят за работата му и да публикуват своите успешни резултати, на базата на неговите доказателства, чак през 90-те? Бивши военни и други свидетели, работели в близост до тези секретни проекти, започнаха да дават показания и доказателства за тайните проекти. Изглежда, че е имало значителни научни открития през този период, добре предпазени от хорските очи.
Скорошни научни открития.
Тук ще обърнем внимание на развитието на антигравитацията през 80-те и показания на свидетелите, сочещи военни и други извън държавни секретни организации, които вече са овладели технологията до съвършенство.
Въпреки че Общата теория на относителността не успява да обясни електрогравитационните ефекти, които Браун наблюдава, или който и да е друг антигравитационен ефект, изглежда че физици занимаващи се с квантова електродинамика (QED) имат теоретично обяснение на феномена. Това са учените от Advanced Study Alpha Foundation.
През 1994 г. Алкубир показал, че пътуване със скорост по-голяма от скоростта на светлината е възможна, без да нарушава Общата теория на относителността. СЕТИ са на мнение, че не сме били посещавани от извънземни, заради лимита на теорията на Айнщайн. Путхоф доказва друго – че е възможно пътешествие по-голямо от светлината, но тази информация е била „забранена“ през 20 век.
Другият аспект на тези физици е Енергията на нулевата точка (ZPE) – вакуумната енергия – и ефекта Касимир, според който две метални пластини, близки една до друга, във вакуумна среда се привличат заради квантовите колебания на пространството. Приложенията от тези открития са огромни и са описани в трудовете на Путхоф.
Биърден и колегите му също са изписали доста теория по ZPE и начини как тази енергия да бъде извлечена (пример, скорошна публикация на Анастасозки). Книгата на Биърден скоро ще бъде на пазара. Има солидни доказателства, че учени от времето на Тесла са знаели, че съществува такава енергия, но са били потискани.
Взаимодействието на електрогравитационния ефект и ZPE води до ново разбиране за материята и гравитацията. Точно това се дискутира най-много от научните среди (въпреки многото доказателства, че всичко това съществува в Черните проекти).
Въпроса, който те си задават е: Кое движи Вселената? Или по-специално – откъде електроните вземат енергия, за да орбитират около атомите?
Освен това, изглежда, че въртенето на електроните осигурява инерцията и масата на атомите. Тези теории, комбиниращи въртене, Енергия на нулевата точка, маса и инерция са доста често срещани в днешните научни публикации. Изглежда, че високоволтово поле създава електромагнитна бариера, която блокира структурите на атомите да взаимодействат с тази енергия (ZPE). Това забавя електроните, забавящи жироскопния ефект и по този начин намалят масата и инерцията си, от което следва – по-лесно движение.
Доказателства за обширната антигравитационна технология – стратегическият бомбардировач B-2
През 1993 г., Ла Виолет извади документ и дискутира секретната система на задвижване на самолета, базирана на електрогравитацията, дизайна и материалите, използвани за направата. Изглежда, че Б-2 работи на принципите на Т. Браун.
В подкрепа на тези изказвания, Aviation Week and Space Technology на 9 март, 1992 г. – докладват за електростатичните заряди, използвани в двигателната система на бомбардировача. Тяхната информация идва от малка група бивши учени, които участвали в направата на машината. Изказванията им са потвърдени от Боб Оучслер, учен от НАСА, който разкрива някои неща през 1990 г. Тези открития доказват, че са направени доста пробиви в тази област и че те са приложени в някои от технологично напредналите самолети.
Ла Виолет по-късно казва: „Гражданската авиация може да намаже от тази технология, което не само че ще увеличи ефективността на самолетите, но и ще съкрати стандартното летателно време.“
Свидетелите в проект Разкритие.
На 9 май, 2001 г., проект Разкритие излезе в публичното пространство на пресконференцията във Вашингтон. Тогава дадоха показание около двайсетина свидетели – бивши военни, хора на военноморския флот, ВВС, официални членове на FAA, хора на разузнаването… и работници от някои от заводите. Всички са свидетели на едни или други НЛО-случаи, имат вътрешна информация за дейностите на правителството и частния индустриален комплекс в областта. Те представиха документ на Конгреса и книга с показанията на близо 70 свидетели от няколкостотин. Всички извадиха материали, които доказват съществуването на Черни проекти, които се занимават с използването на антигравитацията и Енергията на нулевата точка, както и обратно възпроизведените извънземни кораби (ARV’s) от същите тези организации.
Цитати от показанията:
- Дан Морис.
Морис е пенсиониран сержант от ВВС, който е свидетел на проектите с ARV’s от много години. След напускане на работа, той е бил нает от NRO, където е работил над същата тази технология. Има достъп 38 (който е много висок), позволяващ му да знае неща, които само хора от ранга на президента могат да знаят.
„НЛО-тата са както извънземни, така и човешки. Е, хората, които правеха НЛО не спяха, а Т. Браун бе един от нашите, който почти беше на страната на немците по време на войната. Така че имахме проблем. Трябваше да държим работата му в тайна.“
Морис после описа ZPE устройство:
„Ако имате едно от тези устройства, които са около 16 инча дълги, 8 инча високи и 10 инча широки, не е желателно да го представяте на енергийна компания. Те не използват гориво. Няма замърсяване. Нямат движещи се части. Това, което се движи са електроните – в гравитационното поле, електрическото, след което се задвижват в обратна посока.“
- „Д-р Би“.
Името на „д-р Би“ не се споменава, защото все още работи в тази област. Учен и инженер, който е посветил живота си на тези проекти. Той каза така:
„Антигравитация. В интерес на истината, ходех до Хюгис в Малибу. Там имат голям резервоар. Големи антигравитационни проекти се водят там. Аз им давах идеи, защото ми купуваха оборудването. Но американското общество никога няма да чуе за това…. Тези летящи дискове имат малък плутониев реактор на борда, който създава енергия, която ги задвижва. Имаме и следваща генерация двигатели, наречени виртуално поле, създадено от вълни на хидродинамиката.“
- Капитан Бил Юхаус.
Капитан Юхаус е служел 10 години във флотата като пилот на изтребител и четири години във ВВС на Wright-Patterson AFB, като цивилен пилот изпитател на експериментални самолети. След това е прехвърлен да работи за фирмите, изпълняващи поръчки на Отбраната, и до пенсия се е занимавал с антигравитация – симулации на екзотични летателни апарати и истински полети с летящи чинии.
„Нито един от симулаторите не бяха въведени в експлоатация до 1962-63 г. Това го казвам, защото симулаторът не работеше до 1958 г. Този, който използваха беше за ARV (извънземния кораб), който имаха – 30 метров междупланетен дреднаут, разбил се е в Кингман, Аризона още през 1953 г…. Задвижвахме го с 6 големи кондензатора, които бяха заредени с милион волта всеки (общо 6 милиона волта)… Нямаше прозорци. Единственият начин за визуална връзка с външния свят бе чрез камера… Вече не използваме симулатори, а истински кораби. Построили сме около 20-30 вида различни антигравитационни летателни машини.“
- А. Н.
А. Н., бивш инженер на Боинг, работил в проектите.
"Повечето от апаратите работят с антигравитация или електрогравитация. В момента сме в заключението на естеството. До 15-20 години тези технологии ще се използват в масовото производство. Сега ги разработваме в много от базите, включително Зона 51. С тези неща се занимаваше едни мой колега, който работеше за Нортроп и живееше в Невада. Там тестваме тези машини днес".
- Подполковник Уилямс.
Той влиза във ВВС през 1964 г. и става пилот на спасителен вертолет във Виетнам. По образование е инженер и е работел в Military Air Command. Уилямс знае за съществуването на база в Калифорния, която е под юрисдикцията на Norton Air Force Base.
„В базата имаше необикновена НЛО-активност…“
Всичко, което той знаеше беше слух. Едва по-късно на пресконференцията неговите показания бяха потвърдени, както и някои от нещата на Капитан Юхаус.
- Марк МакКандлиш.
МакКандлиш е добър аерокосмически илюстратор и е работел за много от корпорациите в САЩ, занимаващи се в тази област. Колега с когото учил, е бил в базата Norton Air Force Base, където е видял някои от секретните машини ARVs, докато прелитали и левитирали. И те не са нови, а усъвършенствани през последните 50 г. от прибраните извънземни чинии.
Брад Соренсен разказва как е видял летящи чинии да излизат от големия хангар на същата база на 12 ноември, 1988 г.
„Имаше 3 летящи чинии, които левитираха – никакви кабели не ги движеха, никакви колела – само си летяха в близост до земната повърхност. Едната имаше формата на камбана. Всички бяха идентични по вид и пропорции, но бяха с различни размери… Единия от апаратите направи две до три бързи маневри, след което се издигна от базата и изчезна за миг, без да издаде какъвто и да е шум. …Е, този кораб беше така наречения ARV, с кодово име – Flux Liner. Тази антигравитационна система – тази летяща чиния – беше една от трите, които бяха в онзи хангар. Синтетичната визуална сисътема, използвана от апарата е същата, каквато използват пилотите на въртолетите Апачи… а камерите са толкова усъвършенствани, че 3D-гледката е задължителна. Защо няма прозорци? Защото по някакъв начин биха били в пречка на това високо волтово поле (няколко милиона).“
Брад Соренсен заявява: „Генерал с 3 звезди каза, че тези машини могат да преодолеят светлинната бариера.“
Ловът на Енергията на Нулевата Точка.
Тази книга (август 2001 г.), съдържа едни от най-важните доказателства за големите успехи в развиването на антигравитацията през последните 50 г. Авторът, Ник Куук, който е бил консултант в Jane’s Defense Weekly, прекара последните 10 г. в събиране на информация за книгата. Това включва архивни изследвания на нацистките антигравитационни разработки и интервюта на големци от НАСА, Пентагона и тайни инсталации на Отбраната. Той доказва, че технологията съществува и че е на възможно най-високо ниво на секретност. Точно тази технология, както и ZPE, които имат неограничен потенциал и най-вече – те са екологично чисти – са потискани заради „голямата икономическа заплаха.“
Антигравитационни демонстрации.
Въпреки че откритията на Т. Браун са на повече от половин век, други експерименти наскоро започнаха да добиват гласност. Примера с публикуваните резултати на Дейвънпорт през 1995 г., в подкрепа на електрогравитацията. А съвсем наскоро Transdimensional Technologies в САЩ и Жан Луис Надин във Франция, направиха пробив в така наречената „Лифтер-технология“, базирана пак на брауновата електрогравитация.
Има също демонстрации на различни изследователи по света. Това включва работата на бразилския физик проф. Фран Де Акуино, както и електрогравитационния диск на Джон Сърл; гравитационния щит на Подклетнов във Финландия и Проект Зелено Сияние; Zinsser Kineto-baric Field Propulsion и Експериментите на полевите ускорители на Удвард. Всичко това е описано от Гриър и Лодер.
Заключение:
1. Антигравитацията и Енергията на нулевата точка най-накрая се споменават от световните учени и добиват гластност по света. Това означава, че ще се наложи да пренаписваме учебници, така че тази нова генерация ученици да бъде запозната с това „ново познание“. Приложенията ще доведат до огромни пробиви в транспорта както на Земята, така и в Космоса. Хората най-сетне ще могат да се впускат в междупланетни пилотирани полети, междузвездни – също. Това означава, че ракетната технология на 20 век е остаряла и неефективна, както е и днес.
2. Енергията на нулевата точка (ZPE) или вакуумната енергия е екологично чиста и има потенциала да измести изкопаемите горива на планетата. Също така ще осигурява енергия на космическите кораби, със свръхсветлинни възможности, за междузвездните пътешествия. Това означава, че днешните горивни клетки и соларни панели са само преходни.
3. На базата на анализите на антигравитационната технология и нейното половинвековно развитие, както и информацията, осигурена от свидетелите, изглежда, че има добри и лоши новини. Добрите са, че най-накрая имаме основата на тези технологии, имаме теории и доказателства. Лошите новини – продължаваме да си мърсим планетата с екологичните вредители – изкопаемите горива.
4. Когато мнозинството от учени са запознати с тези неща, ще има техни отзвуци за освобождаването на тази революционна техника. Това ще накара НАСА да направи едно сериозно вътрешно преустройство, което е трудно да се предвиди кога би станало.
5. Не само че изучаването на Космоса е забавено, но и публичния сектор е пострадал. Когато това знание стигне до голяма част от мнозинството на планетата и когато кризата с глобалното затопляне и замърсяване се задълбочи, тогава няма да могат повече да го крият от нас.
„Не, не сме в края на науката… Едва сега започваме!“ – Холтън Арп
Източник: https://ibube.wordpress.com
