Изследвайки биографията на античния философ Питагор, винаги съм си задавал въпроса, защо той след завръщането си от странстванията в Египет, Финикия и Вавилон не отива да живее в Гърция или в родния си град на остров Самос, а отива в Южна Италия в град Кротон, който е бил повече етруски, отколкото елинска колония. Отговорът на този въпрос дойде неочаквано, но за това пък по категоричен начин, като срина на пух и прах гръцките идеологеми, наложени клишета и фалшификации на древната история. Дълбоко в себе си винаги съм се съмнявал, че Питагор е по произход грък, но липсваха доказателства за това.
Ето какво посочва обаче авторът Божидар Динков в своя великолепен научен труд "ПЕЛАСГИТЕ ЕДНА ЗАГАДКА НА БАЛКАНИТЕ И ЕГЕИДА", изд. "Любомъдрие", гр. София, 1999 г.:
"..... Порфирий /Малх 234-305 г./ в книгата си "Животът на Питагор", говорейки за бащата на философа /Мнесарх/, отбелязва, че той бил тиренец, от тези тирени /тирсени/, които заселили Лемнос, Имброс и Скирос /тези острови били заселени с пеласги от Тракия/. Той произхождал от Самос, където бил роден и Питагор. В Самос се намирало едно от главните светилища на Хера Самоска или Пеласгийската Хера, което подсказва за съществуване на древен пеласгийски етнически слой.
В биографичните си бележки за Питагор Диоген Лаерций посочва Самос за роден град на философа и той бил завладян от атиняните, след като изгонили оттам тирените. От Херодот знаем, че Самос участвал в съюза на дванадесетте йонийски градове, сред които имало и част от пеласги. Самос се отличавал от другите градове с особеното си наречие.
Името Самос, което има пеласгийски произход, както вече бе отбелязано, ни дава едно научно доказателство, за да приемем, че едни от първите обитатели на острова са били пеласги-тирсени. Пак според Диоген Лаертски, Питагор имал двама братя - по-страши Евном и по-младши Тирен /вероятно наречен така според родния град на баща му - гр. Тир в Сирия/.
И накрая за да завършим тази глава, ще посочим и едно косвено доказателство за това, че някога островите покрай западното крайбрежие на Мала Азия са били населени с пеласги. По време на византийския император Лъв III, между 710 и 734 г. била извършена административна реформа, според която морската тема /област/ включваща егейските острови покрай западното крайбрежие на Мала Азия, била нарачена Егеос Пеласгос /Aegeos Pelasgos/. И до тогава още се е помнела и съхранила традицията за пеласгийския етнос в Егеида. Помнели са и думите на Херодот /VII, 95/: "Островитяните и те били пеласгийски народ, който по-късно бил наречен йонийски по същата причина, както и преселниците от Атина - жителите на дванадесетте йонийски градове" ......".
Майката на Питагор Партения /Питаида/ също е била местна от остров Самос и се е славела с необикновена красота. Тя била дъщеря на жреца от главния храм на Аполон и от рода на Анкей - древния основател на колонията на о. Самос. Според Ямвлих Халкидски, той също извежда родословието на майката на Питагор от рода на Анкей - вожд на племената на лелегите /според някои те са преселници от Атлантида!/, населяващи крайбрежието на Елада до идването на гръцките племена в историческо време. Съгласно Аполоний Родоски, Анкей е един от участниците в похода на аргонавтите /"Аргонавтика" I, 188/.
Теопомп и Аристоксен считат Питагор /според родословието на баща му/ за тиренец /етруск/ от един от островите в Егейско море, откъдето в последствие тиренците били изгонени от атиняните /вероятно отново се има предвид остров Самос/. Тази версия, вероятно е свързана с това, че етруските в очите на гърците били носители на тайнствено религиозно учение и етруския произход на Питагор обяснява неговата собствена религиозна доктрина. Заедно с това то обяснява и неговата неочаквана емиграция именно в Италия, където се установяват етруските /троянците; траките дардани/ водени от цар Еней след падането на Троя. Кротон, където се установява Питагор е бил етруски град.
Порфирий в "Животът на Питагор" посочва, че баща му Мнесарх е от град Тир и е тиренец, от тези, които се заселили на остров Лемнос. От Лемнос той ходил по работа в Самос, останал там и получил гражданство и се оженил там за Партения /Партенис/ от рода на цар Анкей. А когато ходел по търговски дела в Италия, винаги взимал и малкия Питагор със себе си......
На о. Самос освен Питагор са родени също и философа Епикур и математика Аристарх.
Важен факт е, че Питагор е бил ярък последовател на древните учения на Орфей и Хермес, обогатени с египетските мистерии, мистериите на Кабирите от о. Самотраки и халдейската езотерична наука и номерология. Сред учениците му е имало също траки и скити, като например известния жрец и духовен учител Залмоксис, обожествен по-късно от гетите. Именно от него тръгва традицията в Северна България за отшелнически и мистични практики в светилища, пещери и скални манастири, което по-късно преминава и в православното християнство - школата на исихазма......
И така става ясно, че великия философ и математик, който гърците си приписват най-нагло, че е грък и елин, се оказва с пеласгийски и тракийски произход! Древните автори и традицията са ни оставили ясни сведения, че предгръцкото население на днешна Гърция /в това число и прилежащите острови/ са били древния автохтонен народ на пеласгите и техните родственици траките, които също са автохтонни, като тези народи не са изчезнали, както им се иска на някои. Ние българите сме носители на техните гени, история, култура, духовност и традиции!.....
Въпросът с предгръцкото автохтонно население на Балканите - траките и пеласгите не опира само до етническия произход на "гръцкия" философ Питагор. Този въпрос е фундаментален, въпреки, че елегантно се заобикаля и премълчава от гръцките учени.
Лемноската каменна стела с пеласгийска писменост /подобна на тази на фригийската и етруската/; разчетена е от акад. Владимир Георгиев, който успя също да разчете и етруската писменост още през 1971 г.
Източник: http://doktora757.blog.bg/history/2014/09/06/.1294956
