Рационално мислене (съзнание и интуиция)

"Плановете на човека принадлежат нему, но Бог оправя стъпките му."

Съзнание

Рационалното мислене е това, което ни кара да взимаме правилни решения. То е производно на мозъка ни, който играе ролята на компютър. Рационалното мислене ни помага да вземем най-доброто, най-правилното решение. Нашият разум, тоест нашата съзнателност и способността ни да взимаме правилни решения се позовават на мозъка ни. Мозъкът предлага най-доброто решение въз основа на опита и знанията си. Слабото звено на нашето рационално мислене е именно нашия опит, ние не може да имаме еднакъв опит във всичко. Логиката ни се уповава на опита ни. Ако нещо се е случило вследствие на друго, взаимовръзките се смятат за логични, тоест в бъдеще ще постъпим така, както сме постъпили по-рано, ако искаме да имаме подобен резултат, както в миналото. Мозъкът ни вижда причинно следствената връзка и я приема за основа на логиката ни. Събитията, които следват от решението ни се приемат за логични, тоест в сходна ситуация съзнанието ни ще направи връзката с миналите събития и ще постъпи според логиката, която следва, тоест на база на своя опит.

 

Инстинкти

 

Всички се раждаме с инстинкти. Инстинктите са заложени в хората и животните. Според това, че човекът е най-висш представител на животинското съсловие, той има избор да пренебрегне инстинктите си, за разлика от животните. Това поведение се определя за поведение на разумен индивид. Ако взимаме решения въз основа единствено на нашите инстинкти, се смята че действаме първично. Човек обаче не може да пренебрегне своите инстинкти напълно и не би трябвало, разбира се, не случайно ги имаме.

Интуиция

 

Инстинктите трябва да се различават от интуицията. Интуицията е  изследвана, но не и обяснена материя. Тя не подлежи на научно обяснение, тъй като то следва да има логично поставени аргументи и доводи, даващи ясни доказателства за едно или друго. В стремежа си човек да е висш представител на животинския вид, той пренебрегва инстинктите си, но в същия стремеж той пренебрегва и интуицията си. Тъй като инстинктите са заложени в нас, ние нямаме обяснение за тях, те не се обосновават от разума и ние ги приемаме за част от нас, върху която нямаме контрол, можем да ги пренебрегнем, но не можем да ги изтрием от нас. Интуицията има някои сходства с инстинктите, тя също като тях е усещане, а не обяснение. Интуицията не подлежи на контрола на разума, тоест на личния ни компютър (мозъка). Проблемът при взимането на рационално решение е, че то е производна на разума ни, чийто знания са непълни. Той ни казва, че ако действаме по определен начин, ще имаме най-добрия резултат. Но разумът ни не знае това. Интуицията, от друга гледна точка, има по-голяма база данни. Тя е по-висш представител на знание, от този на разума. Интуицията е по-дълбок поглед, от този на разума, тъй като разумът може да си служи само с факти.

Пренебрегвайки интуицията, ние се уповаваме само на физическото ни знание, това на мозъка и не действаме възможно най-рационално, доверявайки се само на него.

Действията на човек задействат домино ефекта, едно домино ще бутне друго, то трето и т.н.. Ние обаче не знаем до къде ще стигне то и дали ще „върви” по пътя, по който сме смятали, че ще тръгне.

 

Доверявайки се на интуицията си, ние знаем, че сме взели най-доброто решение. Проблемът в интуицията е не че тя може да сбърка, защото тя не бърка, а това, че ние не знаем със сигурност кога „чуваме гласа й” и кога усещането, което имаме се дължи на друго, а не на интуицията. Ако едно решение, задействало събитие от миналото е завършило по един начин, неприятен за нас, усещането, което ще имаме, изправили се отново при подобно решение, ще е негативно. Но това усещане няма да се уповава на интуицията, а на миналото ни, тоест на разума, който е задействал логическата връзка от домино ефекта.

 

Животът е такъв, че не знаем как едно действие ще доведе до друго. Всеки може да си спомни за пример, когато е смятал, че е действал неразумно или неправилно, а това е довело да изключително благоприятни последици за него. И обратното, всеки има пример за това, как е действал, според него, по най-добрия начин, а последиците са били неприятни. Лошото решение може да доведе до лоша и добра последица, макар то да е абстрактно понятие и ние не знаем кое решение е лошо и кое добро.

 

Ако умеем обаче винаги да следваме интуицията си, винаги ще сме на прав път. На много места срещаме този простичък закон, въпросът е как да умеем да отключваме интуицията си и как да знаем кога ни „говори” тя, а не разума ни.

Димитър Балабанов