Имало едно време...

... една Простота и една Простотия.

Простотата и Простотията седели на един чин в Училището на Живота.

Простотата се обличала скромно. Простотията – помпозно и ексцентрично.

Простотата не носела украшения. Простотията била накичена като коледна елха.

Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията с огромни букви и претенциозни орнаменти.

Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички.

Простотата не биела на очи. Простотията била очевидна.

Простотата пеела вярно, с чувство. Простотията – гръмогласно, фалшиво, но със самочувствие.

Простотата помагала незабелязано, с радост. Простотията изтъквала всеки свой жест парадно.

Простотата признавала смирено грешките си и искала прошка. Простотията се обяснявала, оправдавала, но не падала никога по гръб.

Простотата казвала открито и честно, но добронамерено, когато нещо не й харесва. Простотията ругаела, псувала, обиждала.

Простотата питала когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор на всеки въпрос на този свят.

Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията – ненаситна и вечно недоволна.

Простотата се смеела чистосърдечно. Простотията се надсмивала безсърдечно.

Простотата искала смело каквото й е нужно. Простотията изисквала и заставяла другите да й дадат дори ненужното.

Простотата се радвала на чуждите успехи. Простотията завиждала, злобеела и плюела.

Простотата търсела простичък изказ във всичко. Простотията се мъчела да изглежда възможно най-сложна.

Простотата нямала много приятели, но малкото й били качествени, истински. Простотията се движела постоянно сред свита от хора, без никой да й е истински близък.

Простотата не търсела известност и популярност. Простотията била известна на всички, търсела слава и сцена за изява навсякъде.

Простотата умеела да си почива. Простотията нямала почивен ден.

Когато дошло време да завършват Училището на Живота, уж незабележима Простотата била обявена от директора за Светица. Пожелали й да почива в мир, а на гроба й написали „О свещена Простота няма никога да те забравим!” Простотията, която не оставала незабелязана от никого, била втрещена, когато директорът на житейското училище я осъдил на безсмъртие и невъзможност да постигне покой, докато не намери начин да направи нещо, с което да бъде трайно запомнена.

Оттогава Простотията обикаля между хората и търси такива, които имат с какво да бъдат запомнени трайно. Личностите им се отличавали със сърдечна простота. Но не били чак толкова прости, че да я пуснат в живота си. Затова тя и до днес изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени, освен с безсмъртната си простотия.

Източник: http://evolife.bg

Хейока- най-силният вид емпат

 

Какво е "Емпат"?

Емпатът е човек, който притежава умението, което може да се нарече „дарба“ да разбира емоционалното състояние на друг човек. Има много разновидности на емпатите. Също като други дарби използвани и проявявани по много различни начини, така има и различни видове емпати с определени възможности и таланти.
Така има и "Хeйоки".
"Хейока" е термин на северно-американските индианци означаващ „свещен клоун“ или „глупак“. Звучи като странен термин за нещо, което се смята за най-силния вид емпат.
Превода на Хейока ни дава много малка представа за истинското значение, което индианците се опитвали да придадат на думата. На английски, би било по-подходящо да се опише един хейока емпат като някой, който вижда света различно и действа по начин, който е обратно на нормалния (социално-общоприетия).

Духът на "хейока" емпатите..
При среща на Хейока на живо, те действат като голямо емоционално огледало. Това, което виждате в тях, ще ви покаже това, върху което трябва да работите, за да растете и еволюирате духовно. Да се свържете с Хейока може да е и силно емоционално преживяване. Може да си тръгнете ядосани или с невероятно усещане за любов.
Като емоционално огледало, когато Хейока усетят емоционална реакция у вас, те я използват за насока какво да отразят обратно, така че да ви помогнат най-много във вашия път на себеизрастване. Често те правят това и подсъзнателно.
Да речем, че се разделите с хейока чувствайки се раздразнен и ядосан заради тяхната „арогантност/ вероломност“. Всъщност, това е начина на Хейока да ви покаже, че имате нужда да сте по-смирен или търпелив, изваждайки на светло това ви качество, провокирайки ви.
Може би сте се разделили с Хейока със силно чувство на привличане (любов). Хейока може да се опитва да ви покаже важността на обичта към себе си и приемането на околните.
Напътствието е индивидуално спрямо всеки човек, който Хейока среща. Това е онова, което ги прави толкова силни. Възможността да разберете какво те се опитват да ви "научат" зависи от това, колко са ви „отворени“ очите и дали сте настроени към вашата интуиция.



Характерни черти на "Хейока" емпатите..
Как да разберете че сте срещнали "Хейока"? Възможно ли е и вие да сте такъв вид емпат?
 
Особеностите на Хейока емпата са най-разнообразни, но има някои особености, които са общи за всички тях:
- възможно е да е роден наобратно;
- възможно е развиване на някои черти по-бавно от обикновените хора, а други невероятно бързо;
- възможно е да има дислексия;
- възможно е да е емоционално непредсказуем;
- възможно е да прави нещата на обратно;
- възможно е да мисли извън рамките;
- възможно е да изглеждат по-млади за възрастта си;

Един истински хейока никога няма да претендира, че е такъв. Често е възможно той да не го осъзнава. Това е знание, което те носят в себе си като свещено, лично и уникално. Хейока може да разпознае друг Хейока, когато го срещне като усети енергията му. Те са дълбоко чувствителни към енергията на другите и могат да видят как емоциите на различните хора се проявяват и влияят на околните.
В северно-американските индиански племена, където Хейоките са били уважавани и почитани заради техните умения, те са били тези, които отварят очите на хората за нови възможности и гледни точки относно дадена ситуация. Те също така притежавали умението да променят енергията на групата чрез тяхното разбиране за емоциите.
В нашето модерно общество, един Хейока може да е миротворец или някой, който е добър в работата с хора и може да поддържа енергията на групата в баланс без групата задължително да осъзнава това.

Дарбата на "Хейока" емпатите..
Хейока помагат на хора, който са зациклили (буксуват на място) и не виждат, друга алтернатива в Живота. Те могат да погледнат дадена ситуация и да открият обратен (парадоксален) начин за подход към нея. Хейока имат невероятната способност да променят живота на хората от една единствена среща, като ги изкарат от единичния коловоз на мислене на обществото (да ги извадят от кожата им). Разпространено мнение е, че те държат лекарството за хаоса.

Да усетиш енергията на един емпат можа да е както силно така и потенциално обезпокоително преживяване. Въпреки всичко, това житейско сътресение няма за цел да нарани, а да даде шанс, надежда за растеж и просветление.
В очите на Хейока имаме възможността да се огледаме и ако сме достатъчно смирени да  приемем видяното, ще видим себе си такива, каквито сме в действителност.Хейока емпатите са "огледала" на Истината.

Емпатията - умението да "четем" другите

Какво представлява разчитането на енергийния "подпис" на хората (емпатията)?

Това е умение, което се развива по естествен път, ако човек просто започне да ОБИЧА хората. Зловиждането, завиждането и ненавиждането, като форми на сърдечно кривогледство или слепота, го блокират.

Знанието, което емпатията носи, е едновременно много конкретно и съвсем общо - парадоксите са правило в духовния свят. Какво имам предвид? Ще обясня чрез една аналогия. Когато човек пие някакъв коктейл, той не винаги може да установи с точност съставките му – някои вкусове разпознава веднага, други не разпознава или просто не познава от преди. Така или иначе, той винаги усеща ВСИЧКИ вкусове и винаги е напълно наясно дали комбинацията от тях му харесва, доколко и защо. 

При разчитането на енергийния подпис на един човек е същото. Веднага регистрираш ВСИЧКО за него – духовното му ниво, интелектуалното му ниво, моментното му емоционално състояние, обичайното му емоционално състояние, принципната насоченост на мисленето му, конкретно какво ти мисли или си мисли, качества на характера и т.н. Не всичко можеш да назовеш поотделно или да го откроиш в съзнанието си, тъй като нямаш информация за биографията на този човек – за причините, довели до формирането на точно тези енергии (нагласи, мисли, емоции), които регистрираш, но си напълно наясно какъв е човекът пред теб и дали тази енергийна комбинация ти харесва – дали те изпълва с покой или напротив, дали ти вдъхва доверие или напротив, дали те извисява или напротив и т.н.

Понякога се получава неловко, защото се случва някой да се опитва да любезничи с теб или да ти се представя за доброжелател, а ти да му отвърнеш хладно и да не го допуснеш до себе си. Сърдят се и протестират. Но когато дораснат дотам, че да си позволят да опознаят себе си, истинските мотиви за поведението си или отношението си към теб, сами ще оправдаят дистанцираността, която си им демонстрирал.

Между другото, емпатията не зачита разстоянието – достатъчно е някой да ви се обади по телефона, да ви напише два реда или да видите снимката му, и хоп! – вече сте се закачили за енергийното му поле и го "познавате". Стига, както казах, принципно да ОБИЧАТЕ хората. И за да не стане грешка и някой да хукне да ХАРЕСВА хората, надявайки се да се сдобие с умението да чете енергийните им подписи, напомням, че да обичаш НЕ значи непременно да харесваш – значи само да признаваш на някого правото да е това, което е, и да осъзнаваш принципната му заложена в него божественост. Оттук нататък, дори да не го харесваш, емпатията работи.

Да обичаш е да виждаш – да виждаш ПРЕЗ несъвършеното повърхностно, съвършеното същностно (без да си затваряш очите за нищо)… 

Мария Казакова