 | ||
| Научим ли се да слушаме без да изпитваме нужда да даваме съвети, интимността се получава естествено. |
Аз съм човек, на който хората споделят своите тайни. Не говоря за приятелите ми. Говоря за напълно непознати, които след 20-минутен разговор сами решават да ми разкажат за съкровена случка от своя живот, която ги е белязала или променила. Често цялата среща завършва с „Не знам защо ти казвам това. Май просто имах нужда да го споделя“, последвано от топла прегръдка.
Случва никога повече да не срещна тези хора. Понякога забравям лицата, имената и историите им. Но това, което остава у мен като усещане след подобна среща е топлото чувство на взаимност. Близостта с друго човешко същество, което е споделило с теб частица от себе си. Интимността на един кратък момент, в който житейските ни пътища са се преплели, избухнали са в цветове, вкусове, аромати и звуци, непознати и за двама ни и са се разделили отново.
Когато преди няколко месеца позната ме попита как постигам това, не можех да й дам конкретен отговор. Най-вече, защото не можех да определя това „това“, за което тя говори. И започнах да го наблюдавам. Кога се появява? На кои места? В какви ситуации? С кои хора? Запознах се с него, сприятелихме се. Установихме, че заедно се чувствам прекрасно, защото аз имам нужда от него, точно колкото и то от мен. И един ден то ми сподели името си: Интимност.
Честно казано, обществото ни е приело да свързва интимността със сексуалните отношения. Приятелството и споделянето се изграждат на базата на взаимни интереси и доверие, нали така? Къде да я сложим тая интимност в цялата история? Ами оказва се, че тя винаги си е била там и търпеливо е чакала някой да я забележи и признае. И, най-вече, да наблюдава в кои ситуации тя е склонна да се включи в разговора. Та затова наблюдавайте я, канете я в дома си, в офиса, в случайните срещи с непознати по улицата. И тя винаги ще идва. Естествено. Спонтанно. Непринудено. Ненатрапчиво.
Интимността обича защитени пространства
Това не винаги означава спокойна стая с приглушена светлина и тиха музика. Защитено пространство може да се образува и в най-голямата шумотевица. Тайната на защитените пространства е, че те не се намират на определени места. Те са ситуации, които се създават от хората. Крепят се от тях и се разпадат пак по тяхно желание. За мен защитено пространство веднъж се оказа коридора на оживена офис сграда. Просто защото до мен стоеше човек, който беше готов да ме изслуша, да ме изчака да си изплача сълзите и да ми подаде кърпичка. И тук стигаме до втората стъпка към интимността.
Интимността обича да слуша
Ако водиш разговор с някого, само за да можеш да споделиш собственото си мнение, да чуеш собствения си глас, този човек никога няма да бъде близък с теб. Впрочем в същността си това не е разговор, а монолог. Защото отказваш да слушаш другия, а само себе си. Хората усещат това. Както и усещат, когато някой иска да ги поучава или спасява. Никой не иска да бъде поучаван! Но всеки от нас иска да бъде чут! Да сподели това, което е премълчавал и да не получи в замяна водопад от празни срички. Научим ли се да слушаме без да изпитваме нужда да даваме съвет, интимността се получава естествено.
Интимността е спонтанно състояние
С някои хора просто няма да се получи. Нито днес, нито утре, нито когато и да е. Защото не сте на една и съща вълна, на една и съща настройка. Защото не можете да намерите общ език. А за интимността трябва ОБЩУВАНЕ (вербално и невербално). В това няма нищо лошо, освен ако не си решил да ставаш човекът, на когото всички казват всичко винаги. Няма такъв човек. Няма нужда да бъдеш такъв човек. Довери се, че ще срещнеш точните хора в най-правилния момент и ще си кажете точно думите, от които и двамата имате нужда.
И забележете- общуването НЕ се състои единствено в обмяната на думи!
Интимността е докосване
Понякога (но не задължително) физическо. Понякога (но не задължително) със сексуален заряд. Просто с другия човек сте толкова близо, че се усещаш докоснат от него. На което и да е ниво. И това създава една особена връзка между вас, която и двамата ще носите винаги. Дори когато забравите, че сте се познавали.
Интимността е намерение
Намеренията ни се менят в зависимост от това с кого общуваме. И, нека бъдем откровени- те невинаги са добри. Понякога искаме да получим нещо, което другия не е готов да даде. Понякога искаме да дадем нещо, което другия отказва да вземе. Когато подходим към човека срещу нас с намерение да си обменим точно толкова енергия, колкото и двамата сме способни да получим и отдадем в дадения момент, между нас се случва интимност. С други думи, отворени сме за това, което другия предлага и с радост споделяме това, което ние имаме. Няма други очаквания.
Интимността се случва, когато видиш другия.
Всеки човек е интересен и интригуващ по свой начин. Всеки е преживял не едно, а стотици уникални неща. Всеки от нас е цялата галактика от на пръв поглед случайни събития. Искаш ли да познаеш Вселената? Да разкриеш тайните на Космоса и да общуваш с Бог? Просто застани срещу друго човешко същество, погледни го в очите и изчакай. Всичко ще ти се разкрие. Всички отговори ще ти бъдат дадени.
Интимността е споделяне.
Автор: Мон
