Писмо до Якоб Ротшилд

Здравей Якоб!
Моето име е Станчо Илиев.

- Семейството ми (ние) не притежава дори 500 долара от хартийките ти и въобще не ти завижда за придобивката, защото онова което можем да си купим с тях не струва и една трилионна от това, което вече имаме даром.

- Ние притежаваме свободата си от вашите банки.

- Ние не сме участвали и никога няма да участваме във вашите войни, защото вашата алчност ни е съвършено чужда.

- Ние нямаме време, което да прекарваме пред телевизорите и компютрите, защото истинския ни живот е извън медийните ви истории.
Ние обаче имаме достатъчно време да не бързаме за никъде, затова не ни е необходим вашият петрол.
Ние дори не гласуваме, затова не ни е грижа кое правителство ще назначите- така или иначе то все ще си е ваше.

- Позна! Допреди да прочета това аз не бях и чувал за теб. Сега вече чух.. и разбрах, че съществува един нещастник повече на този свят, който е загубил свободата си и се опитва да ни накара да го последваме в духовната си нищета.


А сега чуй и едно послание от мен: След ден вече няма да помня какво съм прочел за теб, нито коя банка притежаваш, нито кое правителство и медия са ти верни, защото за илюзията е характерна преходността, а ние сме "консуматори" на непреходното.

Сега на свой ред и аз ще се опитам да позная нещо: Най- вероятно никога няма да вземеш и цент от това, което си мислиш че притежаваш, защото там, където си се запътил те няма да са ти от полза. Свиквай с тази мисъл.

Затова дерзай, Ротшилд, защото животът ви е доста по-кратък от дължината на нулите зад петицата на паричните ви знаци, доста по-кратък от буквите в имената на банките ви, доста по-кратък от лъжите, които са произнесли медиите ви от Наполеон насам.. И най-вече e доста по-кратък от илюзиите ви, че сте господарите на този (или който и да било) свят.

Поздрави от един реален щастливец!

Криворазбраното джендърство

Дъгата е описана в Писанията като символ на завета, който Творецът е сключил с Ной и семейството му след Потопа..
През 60-те тя става символ на лавиноразрастващото се хипи движение, възникнало съвсем закономерно в защита на мира..
Дотук добре.
Преди няколко години обаче едно движение (Джендърството), поникнало по чисто популистки причини си присвои този символ.
Дори природата демонстрира нетолерантността си към тях.

Няма да се впускам в подробни обяснения защо именно дъгата метафорично е символ на тези. Имам си някаква моя си версия. Думата ми в случая е за друго.

Това отклонение от установените природни норми е съществувало винаги. То е старо, колкото са стари проституцията, кражбата, лъжата, политиката. Винаги е било там. Като всички останали появило се е заедно с появата на човека.. Генетично човекът (харесва ви или не) е заразен с тези пороци. Само духовното генно инженерство може да се изкаже смислено по случая с нравствените стойности и генома.

Социални катастрофичните последствия ги е имало само тогава, когато това явление се е превръщало в пандемия. В другите случаи то си съжителства безпроблемно със заобикалящият го свят.

Имам 4-ма приятели гейове и една приятелка лесбийка. Приятели са ми, защото са много готини хора. До степен да погледна в душите им, а не в половото им самоопределяне.
Обаче те не са от хората, които парадират с това. Не знам защо, но в очите ми са си напълно нормални хора..

Онова, което е ненормалното в случая се нарича политика.
Джендърството е организирано в движение за да изостри и без това голямата социална пропаст породена от расизъм, ксенофобия, сексизъм, касти, класи.. Целта му е банално позната (както и на другите в списъка)- да разделя обществото за нуждите на управляващите го. Няма друга цел.

От толкова години, контактувайки с такива хора не забелязах отклонения в половото ми самоопределяне. Защо ли? Защото за себе си знам каква е истината по тези въпроси (иначе духовният механизъм е прост: Имаш въпроси, търсиш отговори и ги получаваш. Но си трябва и упорство..).

Няма да обсъждам причините, които подтикват някои индивиди да "обърнат резбата". Те са лични, семейни и социални. Само ще вметна, че НИКОЙ не се ражда такъв, ако и да се опитват да ви убеждават в обратното. Както и че в природата НЯМА подобно явление, защото това явление НЕ Е на ниво инстинкти. То е съзнателен избор с нравствена стойност като мотивация. Няма друг корен. Другото са оправдания.

Колко пречи това самоопределение на самите "извършители" също няма да коментирам. Всеки от тях съм убеден, че има какво да каже (ако бъде докрай честен със себе си).
То е като различните зависимости- всяка от тях причинява поражения от духовен характер. Иначе пристрастяването е първият признак за слабохарактерност и податливост към робство. Именно затова се насърчава. Като започнете от семейството, минете през училището, службата, медиите, индустрията.. Това е крайната цел- безропотно и несмислено (инертно) общество, потънало в палитра от илюзии, коя от коя по-шарена и привлекателна. С една основна цел- да му внушат че Истината не е една за всички..за да не я потърсят.

С кого спят моите гей приятели? С когото си искат. Точно както е и при мен. Това е защото и те си имат свободен избор. И това си е било открай време през вековете..
Проблемът започва с политическите поръчки- да се внесе смут и да се премахне мирът и целостта в обществото. Повечето знаете защо, затова няма да се обяснявам.

Днес е един такъв ден- опит за междувидово настройване (хомосексуални срещу хетеросексуални). По същата банална схема, както с малцинствата (цигани срещу българи), както с малкия и среден бизнес (работник-работодател), както богати срещу бедни, както Левски срещу ЦСКА, както пушачи срещу непушачи, както вярващи срещу невярващи.. Но никога заедно. НИКОГА!
Постоянно трябва да има нещо СРЕЩУ нещо!

Целият ни живот е пропит и с друга една идея- съревнованието. "Има една награда, а желаещите са много. Затова ще се съревновавате и само победителят ще я получи." Това е чиста проба естествен подбор- най-силния ще я докопа. Осигуряване на мотивация в животински стил.
После не се чудете защо животът ни прилича на джунгла заселена с диви животни. И не питайте защо сме все неудовлетворени. Защото такива са правилата на играта, която СМЕ СЕ СЪГЛАСИЛИ ДОБРОВОЛНО да играем.

И аз съм против педерастията и лесбийството. Решенията на подобни проблеми обаче не са в противопоставянето и първосигналната омраза.. Или искате да изградим общество, в което болните да не се лекуват, а да се избиват? Благодаря! Не искам да живея на такова място! Защото утре може и аз да се разболея..

Да ви кажа съм против много повече "педерастията" в доста по-развитата й форма сред уж нормалните. Там коравосърдечността е много по-разпространена.
Но най-вече съм против мръсните, лицемерните политически опити да се "организирват" хомосексуалните, за да ги насъскват срещу хетеросексуалните, използвайки слабостите и на двете страни!

Впрочем забелязахте ли, че уж в суматохата дори ще има и публика? Петнайсетина посланика, все от джендърско либерални държави? От онези развитите, които знаят как се плетат интриги?..
Сериозно ли не ви прилича на театър с главни герои- НИЕ? Предпочитате да им направим кефа и да "влезем" с пълни сили в играта?
Това обаче също е личен избор, който също ще има последствия един ден.
Не го забравяйте!..

401 Kаба гайди- Рожен '2015

Цената на парите.

Когато Иисус (името представлява транслитерация на гръцката форма Ἰησοῦς. Тя от своя страна произлиза от арамейското יֵשׁוּעַ /Йешуа/, което означава „Божие спасение“) влиза в храма той разпердушинва търговските сергии. Това е единствения момент, когато той си позволява да се разгневи (от ревност). Не е бил против търговията. Бил е против търговията В ХРАМА..
На друго място в писанията се пояснява значението на понятието "Божият храм". Това е човекът- неговото тяло и душа..

За да разберете защо Твореца се гневи на начина ви на живот си задайте въпроса дали вместо Него в сърцето си не сте поставили парите (или влечението към тях) като заместител.
Дотук достигнали вие не сте далеч от отговорите на въпроси като: Откъде произлизат страданията в света, болестите в тялото, празнотата на духа.. Стигнете ли (за себе си) до смислените отговори на подобни екзистенциални въпроси вие вече се намирате току пред вратите на "Божието царство". Какво е това ли?
"Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: Царството Божие няма да дойде забелязано и няма да кажат: ето, тук е, или ето там е. Понеже, царството Божие ВЪТРЕ ВЪВ ВАС Е!"

Само не ми казвайте, че това няма нищо общо с темата: "Страданията на България и нейните жители". Божият гняв върху ни е поради онова, което сме допуснали вътре в "ХРАМА МУ". Всичко случващо се в момента е просто едно сито за пресяване на "годното от негодното зърно". Няма да започвам темата, че е безкрайна. В крайна сметка всеки може сам да стигне до равносметка, разкаяние и изцерение на духа и тялото си, за да дойдат за него "по-добри дни".
АЛЧНОСТ! Запомнете тази дума и я потърсете в себе си. Ако я откриете вътре в "храма му", предстои ви неотложна работа- "събаряне на сергиите"!
А избора дали да започнете или не си е изцяло ваш! Животът също..

В многото мъдрост има и много печал.

"Тъкмо проходиш и проговориш, и вече ти нареждат да стоиш мирно и да мълчиш!"
"Само умният осъзнава затвора, от който иска да излезе"..

Мъдростта е винаги в съчетание с тъгата. Ако искаш да придобиеш първото получаваш и второто. Ако искаш да се откажеш от едното отива си и другото. Залепени са, както двете страни на монетата. Искаш ли да имаш монета със стойност трябва и двете й страни да са в изправност. Липсва ли отчетливост на едната страна тя губи стойността си и става парче метал.

Така е и с мъдростта и тъгата. Ако ти дотежи да ги носиш и употребяваш можеш да ги захвърлиш. Ще олекне на душата ти, но ще изчезне и способността да различаваш добро от зло. Ще попилееш стойността на Живота.. И си погубен. Позитивен, но изгубен!
Бездушно ухилено парче месо..

Разбира се, да си постоянно негативен, намръщен и недоволен е същото. При мъдростта е характерна периодична смяна на състоянията.
Ако обаче едното е изчезнало за постоянно в живота ти следва дълбоко да се замислиш да не би с това да се е изпарила и самата мъдрост. Тя никога не е едностранна. Ако се е изпарила- ти си загазил. Защото без мъдрост живота е немислим. Остава само инертното и интровертно съществуване. Празното и безцелно вегетиране. И най-страшното- неосъзнаване на тази ситуация съпроводено със себевнушението, че всичко с теб си е наред, а с останалите- не.

Затова такива се наричат "живи мъртъвци". Те са най- окаяни, защото нито са живи, нито мъртви.
А Животът пък е "компенсирал" такива като им е отнел разсъдъкът, за да не осъзнават състоянието, в което се намират.

Разбира се не е логично. Няма еднозначен и категоричен отговор на тези въпроси "защо така се получава", но кой смее да твърди, че Живота и Любовта са логични и предсказуеми? Аз не се наемам..
Нито от Библията се наемат:
"В многото мъдрост има и много печал. Но при все това придобивай мъдрост и знание, нежели имущество и слава!"

Първо търсете Божието Царство, а всичко останало ще ви се добави!

Според йерархията на петте потребности на Maslow знаете ли кога ще постигнем лично духовно просветление?
ЕДВА когато:

1. Хладилниците и мазетата ни се задържат пълни с провизии почти постоянно, ние спрем да ходим по аптеките, a опашките в поликлиниките секнат.. спрем да се заглеждаме и по чуждо, ако си имаме свое.

2. Тези хладилници се намират в удобни къщи, които не се изплащат (минимум с по една кола в къща), в джобовете ни има все още пари когато излезеш от магазина, а под леглата си държим минимум пистолет.

3. Къщите ни имат пълнеж- в леглата ни влюбена двойка, в другите стаи- щастливи деца, библиотеките, игрищата и училищата са любимото място на всички без изключение, а през почивните дни поляните и парковете са пълни с хора.

4. В домовете ни телевизорите, компютрите и огледалата са прашасали или липсват, а гардеробите са полупразни.. и като излезеш по улиците всички се поздравяват и помагат без причина. Както и да разполагаш с достатъчно време за хоби, развлечение, пътуване..

5. И най- накрая.. ВСИЧКО от гореизброеното в (точки 1 и 2) спре да ни бъде цел, а от точки 3 и 4- средство за избиване на комплекси, при това още от самото начало, защото ще противоречи на духовните принципи за успешно и качествено самоусъвършенстване- "да не се фокусираш върху материалното и да не подхранваш егоизма си"!

Явно Маслоу не е можал да го постигне и затова съветва другите да се пробват.
Защото парадоксът на модела е в това, че докато не достигнеш духовно просветление няма да придобиеш усещане за достатъчност и всички останали четири правила стават автоматично неосъществими.

Затова предлагам по пътя на личното самоусъвършенстване да се започне от горе надолу. 
Един ключов духовен закон гласи така: "Първо търсете Божието Царство, а всичко останало ще ви се добави!"

Малко квас е достатъчен да подкваси цялото тесто.

Преди време опаднах на една интересна статия:
http://alterinformation.wordpress.com/2014/02/01/90410519960970/
"Българите са „шампиони“ по носталгия по социалистическия режим и по неодобрение и разочарование от пазарната икономика сред всички бивши социалистически държави. Но защо?"..
Защо ли?..
Защото, аджеба, (без значение дали го осъзнава българина или не) българският ген е от групата на етносите, които търсят духовните измерения. Те затова.
Българинът, ако бъде материално задоволен, тръгва против себе си и животът му става каша с особен статут в собствен сос. А принципа на духовното израстване гласи: "Колкото е по- силен вятъра, толкова коренът на дървото е по- заякнал. Колкото е по- як коренът, толкова дървото е по израснало". Страданията на българина засилват духовното му търсене. Май това е Божи пръст.

Преди дни засегнах въпроса, че колкото е по- обезверена нашата нация, толкова е по- суеверна и лековерна. Но съм пропуснал един ключов аспект. Въпреки страданието българина не се отказва от наивността си. Държи се така, като че ли не си взема поука от това си състояние. Хм защо така бе? Отначало бях готов да отсъдя, че става дума за безотговорна немарливост към себе си, но отпосле ми хрумна, че може би това му е заложено Свише и то НЕ МОЖЕ да бъде изкоренено, защото ще се промени същността на генома му. Просто изглежда българина не знае какво да прави с микса от изкусителен стремеж към материално благополучие и запазване на духовните си търсения, които отхвърлят такова благополучие. Съзнателно желае материално битие, но инстинктивно работи против постигането му. Неосъзната парадоксална реалност, която му помага да си остане българин. Това произвежда още повече идентична национална жилавост... но и още повече желание да сме "нормални" като другите, вливайки се в общото, въпреки че отпосле ще ненавиждаме онова, в което сме се превърнали. Не е лесно!.. А тези неща дори в световен мащаб по настоящем си противоречат.

И така парадоксът се задълбочава. Но именно с това задълбочаване се отключват и националните творчески особености и сили. В "нормална" среда на материално благополучие ние просто ще се затрием като нация вместо да се развием, защото несъзнателно ще отхвърляме моделите на поведение, които са предпоставката за материален възход. Без тези модели материалното благополучие или е недостижимо, или е разрушително..

"Нормалният" свят чрез материалното си благополучие става все "по- добър" в професионално и обществено-социално отношение, но изоставя духовното си изначало (а не ги съчетава).
Така "нормалността" се развива до цивилизация, достигаща апогея си, след което неминуемо следва естественият й саморазпад.
А при нас явлението е противоположно (дори е доказано исторически). На нас ни се е удавало да заживяваме с народи, с които "нормалните" империи не могат да съжителстват без да посегнат на културата или традицията им, без да ги асимилират и обезличат. Дори обратното- където и да е било забивано копието ни там се е раждал организиран разцвет без да се плаща цената на "културния геноцид" над етносите, живеещи по тези места. И всичко това се е постигало на вътрешно-доброволен принцип. Употребата на сила е била единствено в защита на постигнатото. Но никога не сме достигали до такъв апогей на световно господство. А точно държавността е наше изобретение.. Мисля, че явлението се наричаше "цивилизационен феномен".

По настоящем българина е доведен уж до национална катастрофа. Обаче какво излиза? "Нормален" народ досега да е катастрофирал и изчезнал, а ние сме все ПРЕД катастрофа, но все не катастрофираме. Аха да паднем, ама не падаме.. Тъкмо да умрем вземем, че се съвземем.. При нас все не се получава. Все сме на ръба, но все не го прекрачваме. Но пък и не слизаме от ръба.. Защо? Дали не е именно заради този геном, в който е вградена потребността от духовност, дори за сметка на материапността? А Живота го е доказал- истинският баланс е ходенето по ръба между две пропасти..
Това, което наричаме "на гол корем чифте пищови" (лепнато ни от комшиите по време на робството ни), дали всъщност не е именно онази жертва, която всеки насочил се към духовното си изначало следва да направи? Просто духовното ни търси и ние го търсим. Търсим се взаимно.. все още. И в процеса на това търсене съзряваме по собствена рецепта, извън философията на този свят. Кой да каже?

Естествено, процесът е неосъзнат. Правим това по силата на някакво "влечение на кръвта ни", без да успяваме да го формулираме, да го изчистим и обосновем, та да се превърне то в наша сила, а не в слабост (същност дали е слабост?).. За да стане стремежът ни към духовното ясна и осъзната национална цел, а не привидна "пречка" по пътя ни към "материално благополучие" (внушен ни отвън), водещ към модел "цивилизация", който обаче не ни е присъщ..
Може би затова и у нас се наблюдава концентрация на толкова много духовен отпадък. Това е механизъм на едни там сили да ни държат далеч от предназначението ни. Така измамата ни бива внушена, че ВЕЧЕ сме реализирана духовна нация щом имаме развит окултизъм и астрология.. Да, ама не!
(Тук мога да се впусна в разсъждения кой и защо иска да ни тласне натам, за да попаднем във сферата му на влияние и управление, но ще разводня мисълта си. А и много се е изписало на тази тема и едва ли може да се добави нещо фундаментално ново).

Именно това раздвоение ни убива. Няма да ни убие липсата на материално благополучие (та ние там сме си в свои води). Няма да ни убие и външната намеса на разни империи, колкото и да е коварна или агресивна (геномът ни е програмиран да разпознава и устоява на такива атаки и влияния)..
Убива ни РАЗДВОЕНИЕТО! Ежедневно.. Липсата ни на цялостност. Духовна цялост. От една страна сме целенасочено бомбандирани от материални изкушения, а от друга- от изгарящия копнеж по непостигнато духовно величие. Това раздвоение е нашата орис. Малко нации биха оцелели в такъв огън.. Ние оцеляваме. Значи можем! Щом можем, значи ще останем!
"Цялостност чрез раздвоението"- това е сега нашият огън. Трябва да се научим да го владеем, за да не ни довърши. Но трябва да го осъзнаем това, за да преминем успешно на следващото ниво..
Впрочем мисля си, че ние играем ролята на маята при процеса на световното "хлебопроизводство" (малко мая е достатъчна, за да подкваси цялото тесто).
Та, не ни е съдено да сме количествено значими, но качествено сме незаменими.

Защо вярвам в Бога?

(в отговор на Maggie Kamen по повод една "спонтанна" дискусия)

„Невъзможността да си представя, че тази величествена и удивителна Вселена и нашите съзнателни души са възникнали по случайност, е за мен главното доказателство за съществуването на Бога."- Чарлз ДАРВИН..

У мен се поражда едно много странно чувство всеки път, когато бивам запитван защо вярвам в Бога? Чувство, което мога да опиша като удивление, учудване, недоумение. Не мислете, че съм сляп за New Age времето, в което живея. Не, не съм! Зная, че вярата в Бога и самият Бог са отписани от някои хора както на Изток, така и на Запад. Зная, че трайните стойности на живота - любов, вярност, почтеност, честност, посветеност, алтруизъм, привързаност постепенно биват измествани от егоизъм, лъжа, кариеризъм, брутален материализъм, непочтеност.
Казвам - учудване и недоумение, защото при задаването на този въпрос имам чувството, което изпитва (все още) малкото дете, когато бъде запитано защо обича майка си или баща си, или пък когато запитат някой младеж защо ще се омъжи за определено момиче. Не че тези въпроси не са легитимни. Напротив! Но струва ми се, че всеки друг отговор освен този, който детето ще даде на (почти безсмисления!) въпрос защо обича майка си, е: ЗАЩОТО ТОВА Е МАМА! А на въпроса , зададен на младия човек защо иска да се ожени за ТОВА момиче, единственият отговор би трябвало да бъде "ЗАЩОТО Я ОБИЧАМ"! ТОЧКА! Защо я обича? ЗАЩОТО ТОВА Е ТЯ! Истинската любов към някого не подлежи на обяснение. Всяко обяснение, всяко "обичам го защото"... показва красноречиво, че ние имаме работа не с истинската любов, а с неин сурогат. В тази категория въпроси поставям и въпроса защо вярвам в Бога. И така защо вярвам в Бога? Защото Го обичам! Точка! А защо Го обичам?... Е, това вече е по-дълга тема на разговор.

"Има ли нужда човекът на двадесет и първи век от Бога?" Наистина ли все още има хора, които приемат, държат в себе си и се наслаждават на приятелството на един вечен, всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ и суверен Бог, Който е Любов? Говорех за смисъла на човешкия живот, за този екзистенциален вакуум, в който живее голяма част от образованото човечество на ХХІ век. За това убийствено чувство на липса на смисъл в живота, което владее западната академична младеж. И не само нея! За стремежа на човека към щастие и как то бяга толкова повече от него, колкото той повече го преследва...

Защо вярвам в Бога? Може ли вярата в Бога да бъде мироглед на съвременния човек от ХХІ век? За какво ми е необходима тя? Какво, ако вярвам в Бога? Каква "полза" имам от Бога?

Човек трябва да бъде сляп, за да не разбере, че нещо в този свят не е наред, че една болест разяжда цялото човечество. Че всички - богати и бедни, религиозни и атеисти, всички страдат и никой не може да избегне болестта. Симптомите на това заболяване може да варират, но то въпреки всичко е упорито като самия живот. Болестта идва постепенно или поразява човека внезапно. За да се избавят от нея, хората опитват какво ли не: кокаин, морфин, алкохол - субстанции, които биха могли да излекуват болестта толкова, колкото сексът би могъл да излекува сифилиса. Други обхождат света, търсейки съвет от лекари, врачки, гадатели, свещеници, шамани. Напразно! Изразходват се милиони долари за книги, семинари, лекарства, които дават в най-добрия случай само временно облекчение.

Заболяването е толкова мъчително, че мнозина предпочитат смъртта. И когато заболеят, много хора се питат дали изобщо си струва да се живее такъв живот. И не малко хора се отказават от него, въпреки че не животът е проблемът, а нещастието, което го помрачава. И именно то, човешкото нещастие, е болестта, от която страда цялото човечество. И ние няма да бъдем в състояние да я излекуваме, докато не решим основния проблем, който я причинява.

Интересното е, че Кант, като признава факта, че човекът наистина се стреми към щастието, след това добавя, че в действителност той би трябвало да се стреми да бъде достоен за щастието! Аз бих казал, че това, което в действителност човекът иска при последен анализ, е не да бъде щастлив per se, колкото да има основание да бъде щастлив. И веднага след като намери основанието да бъде щастлив, щастието и удоволствието му се предоставят от самосебе си. Защото всъщност това, от което човекът е дълбоко пропит, не е нито желанието му за власт, нито желанието му за удоволствие, а непреодолимото му, почти болезнено желание да намери смисъл в живота. И именно поради този негов копнеж, човекът се стреми да намери смисъла на живота и да го изпълни, както и да срещне своя ближен и да го обикне. И именно това намиране на смисъла на живота, и именно тази обич към другия дават на човека основанието да бъде щастлив, дават основанието да има удоволствие в живота! Защото щастието и удоволствието са винаги страничен продукт от НАМИРАНЕТО НА СМИСЪЛ В ЖИВОТА! А клиничното всекидневие на психиатри и невролози показва - нека ми бъде позволено отново да цитирам Франкл, - "че именно това отклонение на стремежа от търсене на основание да бъдеш щастлив към стремеж към самото щастие пречи на човека да бъде щастлив". Как се получава това патологично отклонение от търсенето на основанието за щастие към търсене на самото щастие? Чрез едно форсирано посвещение на самото щастие, едно форсирано търсене на удоволствието като цел сама за себе си; чрез едно отклонение на този законен стремеж към намиране на основанието за щастие към един директен стремеж към щастие и удоволствие, вместо удоволствието да остане това, което то винаги трябва да бъде: СТРАНИЧЕН ПРОДУКТ ОТ НАМИРАНЕТО НА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА И ОТ ЛЮБОВТА КЪМ БЛИЖНИЯ!" Защото психологическата максима гласи: "Колкото повече някой се стреми директно към щастието, толкова повече то бяга от него! И още: само до степента, до която някой забравя себе си, само до тази степен той е щастлив!"

Липсата на смисъл в живота, превърнала се вече в епидемия и правеща хората нещастни, не се ограничава само до тези, които са лишени от материалните блага на живота. Без смисъл в живота и следователно нещастни са както богатите, известните, красивите така и бедните, неизвестните и грозните. Въпреки че богатите притежават това, което останалите от нас мислят, че би ги направило щастливи, те откриват, че диамантите, доларите и огромните лимузини с тъмни стъкла не ги правят щастливи и не могат да ги предпазят от нещастието!

Яхтите и дори частните острови в Егейско море не можаха да предпазят Хриситина Онасис от опита й за самоубийство, да спомена само някои от големите. Елизабет Тейлър се бореше с килограмите, алкохола и... с деветте си брака. Франк Синатра, правейки го по свой начин, се опита да се самоубие. Бети Форд се наливаше с алкохол, смятайки това за "терапевтична" мярка, а Кити Дукакис направо си заяви: "Аз съм алкохоличка". Елвис Пресли, опустошен от наркотиците, почина в предверието на тоалетната си, със свалени на половина пижами. Малко преди да почине Пабло Пикасо нарисува автопортрета си, на който беше изобразена една умопомрачена, измъчвана душа. Носителят на Нобелова награда Ърнест Хемингуей постави револвера в устата си и се простреля...

А от психологията знаем, че тези хора, които се стремят към намиране на наслада и удоволствия в живота, като потопяват себе си в алкохол, наркотици и секс, доказват чрез това, че не са успели да намерят смисъл в живота си, като по този начин е останала незадоволена най-основната от основните жизнено важни техни потребности!

Може ли да се окаже, че човекът на ХХІ век, горд от своите постижения, интелектуално достигнал небивали висоти, образован повече от всякога, но и нещастен повече от всякога, е забравил или не желае да "подвива" коленете си, да отправя погледа си нагоре и да извиква от дълбините на живота, за да чуе гласа на този, Който "го е обикнал с вечна любов и затова е продължил да му показва милост" (Еремия 31:3)?

Ние не можем да отминем религията, защото тя "е един човешки феномен... да, израз на най-човешкия от всички човешки феномени, а именно на смисъла на живота. В действителност по дефиниция религията представлява ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА КОПНЕЖА ПО НАМИРАНЕ НА ПОСЛЕДЕН, ОКОНЧАТЕЛЕН СМИСЪЛ НА ЖИВОТА.

И тази моя дефиниция за религията е в съгласие с една друга, за която ние трябва да благодарим на Алберт Айнщайн: "To be religious is to have found an answer to the question: "What is the meaning of life!" ("Да бъдеш религиозен означава да си намерил отговор на въпроса: "Какъв е смисълът на живота!"). А ето и още една дефиниция, която ни предлага философът Лудвиг Витгенщайн: "Да вярваш в Бога, означава да виждаш, че животът има смисъл!" Както сами виждате мненията на физика Айнщайн, на философа Витгенщайн и на психиатъра Франкл съвпадат напълно" (Viktor Frankl, Logogotherapie und Existenzanalyse, стр. 282).

Може ли "случайно" те да се окажат прави? Да се окаже, че ние сме осъдени на вечно нещастие, защото нашият живот няма смисъл, и той няма да има смисъл дотогава, докато не пожелаем да се оставим да бъдем намерени от един Бог, чието приятелство ще се окаже най-щастливото преживяване в живота ни?

И още нещо, Я. Зелдович пише: "Вселената е била лаборатория за високи енергии и високи температури." А Стивън Вайнберг (Нобелова награда за 1979 г.) казва за "биографията" на вселената: "Какво е било в началото "един Бог знае". Родилните мъки засега са скрити от нас зад балдахина. Описанията обикновено започват от мига, когато температурата е 1500 милиарда градуса и на власт са пи-мезоните. Когато Метагалактиката е на 0,0001 секунда, температурата й е вече спаднала на 100 милиарда градуса. Тогава се намесват електронът (позитронът), неутриното (антинеутриното) и фотонът. "Намесват се" всъщност означава "създават се", защото преди това не ги е имало. Протичат изключително бурни реакции. Броят на частиците е все още много малък - един протон или неутрон на всеки милиард фотона. Казано образно, Вселената все още е само светлина."

Бих искал само да запитам: "Високите енергии и високите температури се нуждаят от Източник на енергия! Къде е той или по-точно кой е Той? Библията също казва, че първото нещо, което БОГ сътворява, е светлината (Бит. 1 глава), като посочва не само факта, че вселената е светлина, но посочва и неговия източник - Бог!

Агоп Мелконян пише в своята книга Мъдростта на небето: "Ако разликата между масите на протона и неутрона не беше около две електронни маси, нямаше да съществуват стабилни ядра. Ако гравитационната маса на протона не беше точно толкова, колкото е, нямаше да има звезди. Ако пространството не беше триизмерно, щеше да е невъзможно съществуването на планетни системи. Ако природните закони не се изразяваха с уравнения от втори ред, в света нямаше да има нито една стабилна система. Ако Вселената не беше започнала да се разширява с точно определена скорост, тя щеше или да колапсира (отново да умре), или щеше да се разширява толкова бързо, че нямаше да са възможни никакви кондензации на веществото. Ако водата нямаше изумителното качество да е най-плътна при 4 градуса Целзий, възникването на живота щеше да е невъзможно... Ако...

На пръв поглед Вселената, животът и разумът съществуват като че ли благодарение на някакво чудо. Законите и фактите са се "сработили" така, че всичко около нас се оказва устроено по изумително целесъобразен начин. А каква е тази "цел"? Като че ли нашето собствено съществуване. Затова напоследък някои космолози говорят за "логика" в устройството на Вселената - логика, която преследва определена цел: да се създаде възможно най-добрия свят за съществуването на разума.

Всъщност точно така го дефинира още Лайбниц: нашият свят е възможно най-добрият от всички възможни светове. Тогава, разбира, се можем да се запитаме: а защо точно нашият е най-добрият? Ами защото е създаден за нас. Характерът на явленията е такъв, защото самите явления представляват някакви определени крайни цели. Излиза, че над Вселената властва разум, който се е погрижил за нейното целесъобразно устройство. А се знае как някои наричат този разум." (Агоп Мелконян, "Мъдростта на небето", стр. 59, 60).

И няколко факта от областта на генетиката правят вярата в Бога по-разумния и по-логичен избор на живота. Известно е, че материален носител на наследствеността е молекулата на ДНК, гигантски полимер с молекулно тегло над 10 милиона. Тя се състои от фосфорна киселина, монозахарид с пет въглеродни атома в молекулата - дизоксирибоза и четири различни азотни бази: аденин, гуанин, цитозин и тимин, които изпълняват ролята на "букви" в "азбуката" на наследствеността. Подобно на точките и тиретата на морзовата лента те се редуват по протежение на веригата по строго определен начин, като придават на всяка молекула ДНК определено биологично съдържание. Молекулите на ДНК приличат на дълги телеграфни ленти, върху които чрез комбинациите между четирите знака - нуклеотидите, е записан целия план за устройството и функциите не само на отделната клетка, но и на цялата личност.

Наистина ли количеството на ДНК в клетката е достатъчно, за да се запише в нея цялата генетична информация? Общото количество на ДНК в една човешка клетка е само няколко пикограма (няколко милионни части от милионната част от грама!). Но азбуката на наследствеността е молекулна, и с нуклеотидите - букви, които съдържа ДНК в едно ядро, може да бъде записан текст, който, ако трябва да се предаде чрез нашата азбука, ще заеме около 3000 тома, всеки с по 1000 страници! И всичко това - СЛУЧАЙНО?! Кой е замислил тази възможност за съхраняване на тази огромна информация? Кой програмира и дава тази информация? И кой я "записва" в клетката? За кое се изисква повече вяра - да се приеме съвсем логичното, съвсем рационалното становище, че зад тази информация стои една мъдра, ерудирана личност, която Библията нарича Бог, или да се приеме широко разпространеното, но нелогично становище, че цялата тази информация в частност и произхода на живота като цяло е просто резултат на случайност?!

Лауреатът на Нобелова награда Стивън Вайнберг завършва своята книга "Първите три минути от сътворението на света" така: Както и да се разрешат тези проблеми и какъвто и космологически модел да се окаже правилен, В НИТО ЕДИН ОТ ТЯХ НИЕ НЕ НАМИРАМЕ УТЕХА. ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА Е ПОЧТИ НЕИЗБЕЖНА ВЯРАТА, ЧЕ НИЕ ИМАМЕ НЯКАКВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВСЕЛЕНАТА И ЧЕ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ НЕ Е ПРОСТО ПОВЕЧЕ ИЛИ ПО-МАЛКО НЕЛЕП ЗАВЪРШЕК НА ВЕРИГА ОТ СЛУЧАЙНОСТИ, ВОДЕЩИ НАЧАЛОТО СИ ОТ ПЪРВИТЕ ТРИ МИНУТИ... Колкото по-постижима ни се представя Вселената, толкова по-безсмислена ни се струва тя. Но ако няма утеха в плодовете на нашите изследвания, поне намираме утеха в самите изследвания. ОПИТЪТ ДА СЕ РАЗБЕРЕ ВСЕЛЕНАТА Е ЕДНО ОТ МАЛКОТО НЕЩА, КОИТО ЕДВА ПОВДИГАТ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ НАД НИВОТО НА ФАРСА И МУ ПРИДАВАТ ЧЕРТИТЕ НА ЕДНА ИЗЯЩНА ТРАГЕДИЯ. "

Просто нямам какво да добавя, освен че накрая в най-добрия случай животът без вяра в Бога представлява "една изящна трагедия".

"Нямам вина за кръвта на този човек." Пилат Понтийски

".. И като настъпи утрото, всички главни свещеници и старейшини се събраха, за да се съветват как да убият Иисус. И като го вързаха, го отведоха и го предадоха на управителя Пилат. Когато Юда, който го предаде, видя, че го осъдиха, изпита угризения и върна трийсетте сребърника на главните свещеници и старейшините, казвайки:
- „Извърших грях, като предадох праведен човек.“
Те казаха:
- „Какво ни засяга това? То си е твоя работа!“
Тогава той хвърли сребърниците в храма, тръгна си оттам, отиде и се обеси.
А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: „Не е позволено да ги пускаме в свещената съкровищница, защото са цена за кръв.“ И след като се съветваха, купиха с тях нивата на грънчаря, за да погребват чужди хора. Затова тази нива и до днес се нарича „Кръвна нива“.
И ето, Иисус стоеше пред управителя и управителят го попита:
- „Ти ли си царят на юдеите?“
Иисус отговори:
- „Ти сам казваш това.“
Но когато главните свещеници и старейшините го обвиняваха, той не отговаряше нищо.
Тогава Пилат му каза:
- „Нима не чуваш за колко много неща свидетелстват против тебе?“
Но той не му отговори нито дума, така че управителят се учуди много. И управителят имаше обичай на всеки празник да освобождава по един затворник според желанието на множеството.

По онова време имаше един известен на всички затворник на име Варава. Затова когато хората се събраха, Пилат ги попита:
- „Кого искате да ви освободя — Варава или Иисус, за когото се говори, че е Помазаника?“ Защото му беше ясно, че го предаваха от завист. А докато той седеше на съдийския престол, жена му изпрати хора да му съобщят: „Недей да правиш нищо на този праведен човек, защото днес страдах много насън заради него.“
Но главните свещеници и старейшините УБЕДИХА множеството да поиска освобождаването на Варава и смъртта на Иисус.
Тогава управителят ги попита:
- „Кого от двамата искате да ви освободя?“
Те отговориха:
- „Варава."
Пилат ги попита:
- „Тогава какво да направя с Иисус, за когото се говори, че е Христос?“
Всички до един извикаха:
- „Да бъде прикован на стълб!"
Той попита:
- „Защо? Какво зло е извършил?“
Те обаче завикаха още по–силно:
- „Да бъде прикован на стълб!!!“
Като видя, че нищо не помага, но дори се надига недоволство, Пилат взе вода, изми си ръцете пред множеството и каза:
- „Нямам вина за кръвта на този човек. Това си е ваша работа!“
А целият народ отговори в един глас:
- „НЕКА СМЪРТТА МУ БЪДЕ ВЪРХУ НАС И НАШИТЕ ДЕЦА!.“
Тогава той им освободи Варава, нареди Иисус да бъде бит с камшици и го предаде на войниците, за да го приковат на стълб.."

---------------------------------

Вчера по погрешка и провокативно се натресох на една стена, където беше публикувано нашумяло клипче как американски протестантски войници от ВМС на САЩ, бидейки на неделна служба, пееха и прославяха Бога. (https://www.facebook.com/video.php?v=548497891960986).
Този, който е заснел и пуснал клипчето в мрежата определено е знаел какви ще са реакциите и последващото поредно емоционално разделение между хората..
Разбира се, само по себе си в това няма нищо лошо.. Но някак си без да искам си спомних едни там думи (на същият Йехова, за когото се пее в песента): "Милост искам, а не жертви!".. "На мен принадлежи възмездието! Аз ще сторя въздаяние!"). Редом със заръката на Сина Му ("Обикни ближния както себе си!".. "Чували сте да казват "Око за око", но аз ви казвам: Отговори на злия с добро, защото така ще натрупаш жар на главата му!".. и подобни много други места из Стария и Новия Завет)..
Ето ви текста, в който липсва краеъгълния камък на християнството- Иисус. (http://www.azlyrics.com/lyrics/donniemcclurkin/daysofelijah.html)

Направиха ми впечатление няколко неща.
При тях се прилага същата схема както по целия свят. Американската нация е протестантска държава и като такава там се използва именно тази фина струна, много често за да се целенасочи мнозинството в желаната посока и услуга на властта.
Всяка нация я "работят" според специфичните й особености. Напр. затова НПО-тата се внедряват в културата и животът на народите- за да изграждат подходящите схеми за манипулация и насочване според характерната народопсихология. (Евала на онзи, който е измислил модела на локалните цветни революции!)
Ако сте запознати с Библията (Старият, Новият завет) и Тората няма да пропуснете сходството между Тората и Стария завет. Това на практика е почти едно й също Писание. Единствената "незначителна" разлика се върти около събитието Иисус. Според Тората събитието още не се е случило, но ПРЕДСТОИ! Оттук и двата извода:
1. Християнството в сегашния си вид е ЕРЕС, защото не се е състояло, злостна имитация е (затова и се опитват със всички средства да изкарат Иисус просто човек.. е, с някакви там завишени нравствени качества, за да не буди подозрение, но във всеки случай не и Месия, Помазаник и Спасител).
2. Тъй като няма Нов завет (поради липсата на Месия) остават валидни Старозаветните правила и постановления, в частност според Стария завет, спуснати на Моисей чрез Закона- от тях следва, че Божият народ е съдника и инструмента за унищожение на неправедните народи, подготвящи пътят за триумфалното идване на Месията (както действително си е било, допреди да се роди Божият Син).
Няма да обръщам вниманието ви колко е сходно това със сърцевината на радикалния Ислям, че ще стане дебела.. А в значителна степен Корана също е базиран на Стария завет..

Така. Съвременния вид силово налагане на мир е ъпгрейд версия на онзи същия модел от Средновековието, където в името на Бога се извършваха чистки по земята, чрез специализирани сформирования на кръстоносци, натоварени с небесната мисия да изкоренят злото, чрез елиминация на непокорните езичници.
Дотук с Любовта Божия от Новия завет! Забравете го! Гледайте специализираните предавания на медийните корпорации, като Discovery Group и National Geographic, за да разберете как работи машината за елиминация на Истината- чрез откриване на все по- "нови" доказателства основно ПРОТИВ Новият завет, но в ПОДКРЕПА на Стария (който казахме е Тората). Начините са пропорционално изтънчени спрямо времето, в което живеем.
В началото християните са гонени и избивани, но обратния на очакванията ефект (да се разтури движението) са принудили Римските власти (запазвайки империята си) да "внедрят" и бавно, но методично да подчинят Християнството на Държавата, постепенно смилайки го доктринално.
Айде сега кажете дали не са успели? Все още не са, но надеждите им се увеличават с увеличаване възможностите на техническата революция.. Да се върна на темата..

Знаете, надявам се, кой е убиецът на Иисус. Юда е, но и не съвсем. Той е "само" предателя. Бил е инструментът, за да се осъществи тайнството на Сина Божи- саможертвената кръстна смърт.
А убийците са ЮДЕЙСКИТЕ СВЕЩЕНИЦИ, срещу които Иисус е хвърлял най- силните си и безкомпромисни послания. Това са прословутите КНИЖНИЦИ И ФАРИСЕИ, чието безгранично ЛИЦЕМЕРИЕ е отровата, спотаена в празните им души.. Юдейското "свещенство", което в някакъв момент от историята на Божия народ се ИЗВРАЩАВА И СЕ ИЗВРЪЩА ОТ ЖИВИЯ БОГ. Те са тогавашната РЕАЛНА ВЛАСТ над душите на еврейските колена (племена).
А материалната власт се е падала на Римската империя, но пък тя от друго не се е интересувала, защото в нея е властвал ТОЛЕРАНСА на езическото многобожие. Били са й необходими само територии с население, заради данъчни постъпления..
Дали Иисус е щял да стане част от това "мирно" толерантно съжителство между всякакви идоли и содом-гоморски явления или не, тях слабо ги е интересувало, до момента, в който обаче не забелязват МОТИВАЦИОННАТА ОБЕДИНИТЕЛНА СИЛА на ранното християнство- с парадоксалното за здравия разум явление колкото повече последователи се избиват, толкова повече се умножавал броят им. Това именно е провокирало император Константин да обяви християнството като официална религия, с което да закрепи разлагащата се от оргии и корупция отвътре империя, принизявайки обаче новото учение до диалектическото ниво на гръцките митологии и философии, до материалното естество на египетските и езически божества, интересуващи се само от власт, богатства и т.н..
Но.. мисълта ми бе за сегашните дни..

Предполагам запознатите с геополитическа история знаят, че реално съвременния свят представлява една реабилитирана Римска империя (в правно- икономическата си същност), "украсена" с културната многоцветност и езиково-религиозна самоидентичност, която империя използваше умело (до скоро) обединителната сила на християнството, вливайки нова кръв в старите си вени.. Възкресена и доведена до ЗАВЕТНАТА МЕЧТА- ЕДИНСТВО В МНОГООБРАЗИЕТО- Обединена Европа.. Това всъщност е била отколешна мечта, завещана от древния Вавилон, но.. айде да не се разпростирам повече.. Така или иначе в един пост не може да се събере материя от такова естество.

Идеята ми беше да забележите какво се случва в съвременния свят.. Всичко е започнало с пожеланието: „НЕКА СМЪРТТА МУ БЪДЕ ВЪРХУ НАС И НАШИТЕ ДЕЦА!.“ Оттогава насам съдниците Божии не виждат бял ден. Пръснати, обезземлени и гонени, където и да се появят. Точно както е гласяло едно старозаветно пророчество..
Но в злобата си редом с това оттогава насам (с няколко изключения) се прави всичко възможно Иисус да изчезне от сцената на историята и живота въобще и да си остане някъде там из облаците..
Целият този що годе западен културен подем е бил вдъхновен именно от християнството. Ясно е след официалното премахване на "генератора" докъде ще се стигне. Не че няма сигнали вече..

Та, не ми излиза от мисълта цялото това сходство между действията на "Божия народ" срещу неверниците от радикалния ислямски свят (който странно как и защо се е появил от нищото и веднага се е насочил към "Обетованата" американска земя). Но и слепците вече знаят, че резултати без причина не може да има. Цялата тази "християнска" агресия "с любов" просто нямало начин да не възпроизведе именно агресивна "любов". И всичко това в Името на Бога! Точно както и радикалните ислямисти в името на Аллах.. Почеркът е един и същ!
Всичко ми напомня едно недалечно минало из Средновековието, когато "божии" хора били натоварени с кръстоносната мисия да прочистят света от "езичниците" (да спомена в чие име е изобретена гилотината напр.- на любовта, разбира се). Ами че това удивително много прилича на сегашната ситуация.. но да не се хвърлям в тези политически води.
Моля се само да забележите (ако ви интересува) как Божият Син постепенно се превръща в един от нас- обикновен човек с единствена мисия да разкаже и покаже на хората как да живеят малко по- добре на земята. Един отличен психотерапевт.. Един от многото светли същества..
Но най- вече медийната индустрия е задействана.. То не бяха еволюционни открития, то не бяха "нови" евангелия, които изведнъж заизкачаха в последните 50 години и то все с една насоченост- Иисус си е живуркал земния живот като дърводелец и е възпитавал народените му от Мария Магдалена дечица.. а другото е просто симулация и уж разминаване при превеждане на оригиналните Писания (не че умишлено не се е посегнало вече и на тях, чрез измислени преводи кой където свари)..
И така нищо човешко не му е чуждо... Няма и намек за преодоляване на изкушенията саможертвено в името на мисията си.. Те това ако не е начин да бъде убито нещо безсмъртно здраве му кажи. Власт върху Него няма, но пък затова власт върху хората може да се упражни. Създава се безинтересие към Личността Му, чрез принизяването Му до един от нас (за да се изпари надеждата и упованието в Него) и хората се оттеглят, и го забравят. Или го заменят с някой нов нравствен учител. След като Иисус е като нас значи е заменяем ..И освободеното Божие пространство се запълва с богат избор от учители.. като от конвейер (гледайте след поколения две какво пък ще бъде).
Божият Син вече е непричом, защото появата му в живота ни е зависима от нашата свободна воля. Ние постепенно спираме да го търсим. А Той не се натрапва, защото е Любов и не може да тръгне против същността си..
Но защото и културата ни е краткосрочна и плитка, не се забелязва, че цялата генерирана в момента бездуховност е в резултат на това дистанциране от Него. То е като в притчата с лозата и пръчките. Ние, отделени от източника си на живот спираме да даваме плод. Сега все още не личи, защото се обират последните плодове, които са резултат на посявката на отминалите поколения, но времето определено се е забързало да ни покаже безплодието на Новия Ейдж.
А ние, като гледам инерцията, нямаме почти никакви шансове да свържем нишките в правилна конфигурация, за да се избавим от това, което си създаваме сами.. Нашата цивилизация бих могъл да я оприлича с твърдението, че нещо съществува, само докато го виждаме.. Е, да речем, че това е неизбежен период от съзряването ни. 
Все пак съм оптимист.

Любовта е най-доброто лекарство.

Поради любов Бог си е пожелал да не съди повече венецът на творението Си. Решил завинаги да пресече този кръговратен цикъл на грехопадение- смърт- опрощение- новорождение, превъплъщавайки се в човешка природа, лишавайки се от присъщите изживявания на удоволствия и копнеж за живот (отричайки се доброволно от такъв в разцвета на силите си).
Така Иисус се е превърнал в Богочовекът, който е поел прегрешенията на другите като свои, за да може да ги осъди у Себе Си, а не у другите.
Оттогава Бог не осъжда човека, а само и единствено влошените му постъпки, като му дава възможност за покаяние и поправка!
Именно това е най- съществената част на мисията Му, редом с останалото, което е направил за хората. В края на краищата Той сам разрушава постоянното въздействие на собствения Си закон- да осъжда творението Си, което обича, при всяко прегрешение, като това произвежда смърт у творението Му. Което творение, за да може да се оправдава при всяко прегрешение, е било принудено (според правилата на закона) да пролива невинна кръв на друго творение (в случая курбан на животно, което не е направило нищо), "вменявайки му" ритуално прехвърляне на личните си грехове, за да понесе то вместо човека заслуженото от прегрешението последствие- да умре вместо виновника според както е казано "престъпването на Закона се наказва със смърт". Или както още в Битие е предупредил човека да не посяга към "онова там дърво", защото "непременно ще умре".

Именно това е най-великото проявление на Любовта, дадена ни за пример-колкото и да е съгрешил ближният ти против теб, да му простиш, да го обикнеш и дори да поемеш прегрешенията му като свои, един вид да пожелаеш доброволно да го освободиш от тежестта му, като си "припишеш" неговата вина върху себе си и заявиш готовност Бог да ОСЪДИ ТЕБ ВМЕСТО НЕГО.
Именно тази готовност и акт оневиняват човека в Божиите очи- готовността ти да пострадаш несправедливо в името на обикнатият от теб. Така човек постъпва като самият Бог, който е бил въплътен на земята. Така човек доказва, че цикълът на себеуподобяване Нему е завършен. И тази "заявка" за безсмъртие бива приета от Небесата.

НО.. (винаги има по някое "но").. Това е непосилно за духовните сили на човеците!..

И тъй като подобна постъпка е почти невъзможна да бъде извършена от простосмъртен (поради земната му природа и предаване заразата на греха от поколение на поколение, чрез човешкото възпитание и образование), за Творецът се е видяло достатъчно да приеме "заявка по вменяемост"- от човека не се изисква да умира заради прегрешенията си, или да пролива невинна кръв, но за сметка на това трябва единствено да приеме делото на Божият Син като свое, като с действията декларира един вид готовност да направи същото, което Синът Му е направил доброволно- да приеме, че "наказанието за греха е смърт".
Това означават думите "За да може да кажете, че вярвате в Отца, първо трябва да приемете Онзи, когото Той е изпратил". Така не се налага да свършваме като Сина му, преживявайки физическа смърт, а още приживе сме очистени и извадени от омагьосания цикъл раждане-прегрешение-смърт- възкресение.
Ето го Неговият подарък- да признаем и приемем онова, което Синът Му (респ. самият Бог) е сторил вместо нас. И ако ви се струва незначителен подарък имате право да го подминете, но тогава ще се наложи вместо Него вие да изтърпявате страданията, съпровождащи осъдителния егоцентричен начин на живот, който всинца без изключение водим.

Така човек сам си избира (често без да го осъзнава) да страда постоянно вместо да живее пълноценно. А докато страда, да се чуди каква илюзия да си забърка, за да намали агонията на страданието си, да притъпи остротата на болката върху себе си, болката от Божията справедливост.
Както сами се досещате не може да държите сметка на Твореца защо така е създал и "оплел" нещата в Живота. Творението си е Негово и Той държи авторските права да променя правилата както Му е угодно.
Т.е. свободни сме да Му държим сметка, но това е кауза пердута, защото не е длъжен да ни дава отчет за неща, които няма да разберем поради житейско късогледство.
Затова човек (след тайнството на Божието превъплъщение) вече няма никакво оправдание, че не му е даден избор да се измъкне от безпътицата.
Осъзнава го или не, решението е вече в собствените му ръце и не би следвало да държи сметка на Създателя за липсата на избор в живота си. Ако и да не ви харесва този сценарий, мисля че нямаме друг на разположение, в който да имаме реален избор за истинска, а не за илюзорна промяна.

Мъдростта е виделината в главата.

Мъдростта не се изучава в училищата..
Тя не идва с усвоените знания, нито с натрупания опит. Тя е независима "субстанция". Информацията, знанието, умението и опитът обогатяват двуизмерно, а мъдростта дава усет, копнеж и възможност за изкачване по стълбата на третото измерение. Знанието и опитът ни подсигуряват материалната необходимост за съществуването ни, а мъдростта ни извисява духовно и ни "оживява". Знанието, опитът и мъдростта не са взаимоизключващи се, а са си необходими взаимно. Не си противоречат, а се допълват. Но водеща е мъдростта.
Чрез нея можеш да придобиеш и информация, и опит, и умения, и знание как да ги използваш, за да израстваш духовно. Без нея обаче информацията, знанията, уменията и опитът не струват. Да не кажа, че започват и да си пречат. Количественото натрупване на информация, знания, умения и опит не водят до качествени изменения на живота, ако към това не се присъедини и мъдростта.
Без информация, знания, умения и опит ще ти е неимоверно трудно, но може да оцелееш, защото мъдростта може да ти помогне да ги откриеш и разпознаеш, ала без мъдрост (дори и при наличието на всички останали подходящи условия) си загубен, защото няма "да ти дойде на ума" какво да правиш с тях.
Информацията, знанието, умението и опитът са само компоненти, но прибавена мъдрост към тях се получава необходимата смес, която се нарича ПОЗНАНИЕ. Именно тази смес е животоутвърждаващата.
Дори и да ти осигурят всички необходими компоненти, ако не разполагаш с мъдрост те си остават само купчина "строителни" материали, които притежават единствено потенциал. И само мъдростта е в състояние да реализира този потенциал.
Мъдростта не се придобива в училищата.
Тя се дава чрез откровение свише.

Мъдростта е виделината в главата ти!

Същността на промяната е в промяната на същността.

"И обновявайте умовете си, като чрез личен опит опознавате каква е Божията воля за вас във всеки един момент." Иисус Помазаника

Няма двусмислие и подтекст в тези думи.
Това са ясни указания за желаещите истинска промяна и уподобяване.
Онова, което постоянно четете и чувате "Бъди себе си" можете ли да ми го обясните като какво ТОЧНО означава и КАК се постига?
Човек, който още "не е себе си" и се търси КАК ще разбере кога се е намерил и вече е "себе си", след като не се познава и затова се търси? От това следва и въпросът как търсещия разбира кой е начинът да се достигне, онзи правилният, чрез който и ще се намери? А след като не познава себе си следователно не са му известни и начините, които биха го довели успешно дотам?
Един от вероятните отговори може би е да слуша интуицията си. Добре. Пътят е този.. Но изниква друго:

Интуицията е част от дълбоката ти същност. Тя е гласът на ТВОЯ ЛИЧЕН водач през неизвестните на Живота (поне така си мисля аз). Пътят на твоят живот си е само твой и е строго уникален. Интуицията не борави с доказателства, но само с подсказки, намеци, указания, сигнали.. Доказателствата дали сте на верният път към себе си се появяват едва след като изминете този път. Тогава интуицията (в ролята си на водач) е вече излишна. Но след като няма все още доказателства заради неизвървения (уникално ваш си) път, нямате и сетивни ориентири дали правилно се движите и не сте забили към някоя глуха, или пък сте поели нечий чужд път.
Тогава единствения начин остава да се доверите на интуицията, като източник на достоверна информация.

Проблемът се появява именно тук. За да тръгнете по път подсказан от интуицията трябва да сте убеден в правотата й и то без доказателства.
Да уточня. По принцип има два познати на психологията начина:
- Единият е убеждение чрез доказателства (включая и натрупания житейски опит от преживявания). Нарича се "сетивно познание".
- Другият е убеждение чрез подсказване от интуицията (особено важен за среща с нещо фундаментално ново и неизвестно, което трябва да се направи, за което все още няма натрупан личен житейски опит следователно и доказателства, които да се използват за ориентир). Това убеждение се постига чрез доверие във интуицията.. Нарича се "интуитивно познание"
Но как да се доверите на нещо, което не борави с доказателства, а вие ги предпочитате на всяка цена?...

Следите ли ми внимателно разпиляната мисъл?

... В този кръстопътен момент се прави една много често срещана грешка, съпроводена с опасността да се "разминете" със себе си, поради поемане на път, който не води към заветната цел. А това почти сигурно ще се случи, ако решенията и ориентирите в пътуването ви се основават на чужди преживявания и съвети.
Ако вие не познавате себе си то как друг би могъл да ви познава по-добре? Оттук и изводът, че каквото и да ви каже човекът до вас (дори и да е от чисти подбуди), то ще бъде високорисков съвет.
А и все още не сте натрупали никакви доказателства от преживявания, защото пътят, който поемате е неизвестен (ако пък е известен значи просто се въртите в кръг в пътуването към себе си, защото е факт, че в това заветно пътуване всеки етап от пътя е нов, непознат. Не пожелавам на никого подобно безполезно преживяване!)..

Ако сте ми проследили разпиляната и дълбокомислена мисъл, значи неизбежно сте достигнали до единствената смислена алтернатива по "пътя за себе си"- слушане на интуицията с ВЯРАТА, че тя казва истината и знае накъде и как да ви води.
Ако сте се убедили в това значи ви предстои да си съберете багажа (не прекалявайте с него, защото много път ви чака. Ако питате мен такъв изобщо няма да ви трябва там, където отивате) и да тръгнете в мъглата на непознатото, осланяйки се единствено в компаса на интуицията си. Впрочем точно така са постъпвали едновремешните мореплаватели, пътувайки за пръв път през некартотекирани морета.
Имате уникалния шанс да разберете как са се чувствали те, въоръжени с едните голи ТЪРПЕНИЕ, ВЯРА И НАДЕЖДА (и доста ром), че "там", където отиват съществува и е именно в посоката, в която се движат (в много случаи обаче постоянно откриват нещо различно).  И единствения опит, с който разполагат е как да поддържат кораба си над водата.

Как ви се струва? Приказно, нали? Затова и пропътувалите разстоянието до себе си наричат това "пътешествие, приключение" * именно защото е повече от просто едно пътуване. И ЗАЩОТО ПРОМЕНЯ СЪЩНОСТТА ЧОВЕШКА!
Да, ама сега ще ви кажа нещо друго: Пространството, което заобикаля човека е безкрайна необятност. То е отвън човека. Това пространство се нарича МАКРО Вселена.
А пространството, което изпълва човека е вътрешна, също безкрайна необятност и се нарича МИКРО Вселена.
С това исках само да кажа, че НЯМА НИТО ЕДИН ЖИВ ЧОВЕК, който да е пропътувал докрай пътят към себе си. Правете си сметка какво ви чака.
Пожелавам ви смелост. Няма какво да изгубите, освен илюзиите си!

Приятно приключение (ако не ви дострашее)!

______________________________________

* "Пътешествие" = "път и шествие", празнуване по време на пътуване.
"Приключение = "при ключа", близо до.., около най-същественото
(мои си интерпретации)

P.S. А знаете ли, че имате компас, който можете сетивно да използвате и е достатъчно верен инструмент?
Няма да ви кажа кой е той. Сами ще си го откриете, ако искате да пътувате.