.. Грамотността и 'коефициентът на интелигентност' нямат НИКАКВО отношение към ума или интелигентността!
Историята на човечеството, а и животът около нас са пълни с примери, когато напълно неграмотни хора са изключително умни и интелигентни. Основите на съвременната европейска цивилизация са поставени от неграмотни крале, херцози и графове, подписващи се с кръстче - но създадените от тях държави по-късно покоряват целия свят.
И обратно, днес е в ход другия процес: много умните, завършили всевъзможни университети и високоинтелектуални европейски политици унищожават с всичка сила собствената си цивилизация - като я превръщат във филиал и колония на афроазиатско варварство и диващина.
Та когато разсъждаваме за оглупяването на съвременния българин, не бива да го свързваме по никакъв начин с образованието и грамотността - виждаме как международната и историческата практика показват, че няма корелация, взаимна връзка, между тези явления.. И в същото време оглупяването, без да е свързано с грамотност и образование, е факт.
Но, разбира се, говорейки средностатистически, трябва да се отбележи, че, слава Богу, все още има българи, незасегнати от този процес - затова и всеки, който чете тези скромни размисли, нека не ги схваща насочени лично към себе си!
Ала, така или иначе, масовото, тотално българско оглупяване е налице. Какви са неговите характеристики?
Преди всичко, за да определим какво означава "оглупяване", ще се улесним, ако отначало се замислим какво означава човек да е умен.
Това е доста по-лесно: защото умният човек доказва, че е такъв посредством своето развитие във времето. Един глупак не може да се развива положително, тоест няма как да има успехи, нали така?
Какво означава "успех" ли?
Е, това е още по-лесно. Успех означава реализация на поставена цел.
Тази цел може да е материална: например, човек да си постави за цел да забогатее - и ако наистина го стори, значи е умен. Или пък духовна цел: някой може да се стреми да напише забележителна книга, или да нарисува впечатляваща картина, или да сътвори вълшебна музика - това също е успех, т. е. реализация на поставена цел, следователно този човек е "умен".
Но няма значение каква е целта. За да се определи човек като "умен", са необходими две условия: тази цел да е налице и той да отбелязва успехи в постигането й. Може все още да не я е постигнал, защото е разположена далеч във времето - но ако човекът изкачва стъпалата към нея, значи явно отбелязва успехи, тоест може да бъде наречен "умен".
Това е и ПЪРВАТА ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА на оглупелия съвременен български мозък: липсата на поставена конкретна цел.
Тук не бива да се бъркат "цел" и "задача", защото съвременният българин има немалко, дори твърде много задачи, които да решава в процеса на ежедневното си оцеляване: да осигури прехраната, своята и на семейството си, жилището, сметките и т. н. Но това са само задачи по елементарното битово оцеляване.
"Целта" обаче е нещо повече от "задача" - тя надхвърля хоризонта на ежедневието и се разполага в бъдещето.
Началото на оглупяването започва, когато човек замени, подмени целите със задачи.
Или, за да стане по-ясно: оглупелият човек бърка, смесва тези две понятия - "цел" и "задача". И превръщайки "задачата" в "цел", вече само с това той се смъква до нивото на полуживотно, дори не на свободно и волно животно от дивата джунгла - а в най-елементарен полудобитък под надзора на държавата-овчар, която го стриже и дои. Защото само животното има задачи - да се нахрани днес, да си осигури бърлога и водопой, да опази малките си... Тоест, когато човекът смъкне кръгозора си до тези задачи, значи вече се е превърнал в полуживотно ("полу-", за да му оставим все пак някакъв шанс за издигане в еволюционната стълбица), тоест полудобитък, който си плаща данъците.
За да се убедим, че съвременният оглупял българин с бързи темпове бива превръщан в одържавен, национализиран (или национализирано-приватизир
(В 90% процента от случаите ще видим и прочетем все това: ах ниските заплати, ох малкото пари, леле мале беднотията, олеле безпаричието, мамка им на управляващите щото пенсиите...)
Тук не става въпрос, че всичко това за беднотията, заплатите, безпаричието и пенсиите не е вярно. Вярно е. Но, ограничен от търсенето на решението на задачата (оцеляването), оглупелият български мозък не успява да се издигне до целта (преодоляването на ситуацията).
Защо не успява да излезе от ограничението на "задачата" по оцеляването и да се издигне до "целта" по преодоляването?
Къде е проблемът?
Проблемът е още в началото: българинът не успява да достигне до извора, до причините.
В търсенето на обяснение за цялата материална нищета на битието си оглупелият български мозък (в тези споменати 90% от случаите) винаги, неизбежно и като в омагьосан кръг се блъска в непреодолимите стени на 2 (словом - две!) възможни обяснения:
1. Първо обяснение, ДЕМОКРАТИЧНОТО:
За всичко днес са виновни комунистите. По-точно, наследството от комунизма: защото комунистическите бонзи и висшите мутри от някогашната Държавна сигурност се превърнаха в новите богаташи и милионери, които пък са гръбнака на днешната организирана престъпност, която пък изсмука и приватизира богатствата на държавата, не позволява пълноценно развитие на пълноценна демокрация - и прочее демократични идеологически бълвочи. Днешните демократи дори са забравили, че преди 30-40 години комунистите обясняваха абсолютно по същия начин собствените си неуспехи и провали, само че, разбира се, по обратния начин: с наследството от "капитализма и фашизма"... Както е речено, историята се повтаря винаги като фарс. Така е и сега: днешната българска демокрация е фарсово повторение на някогашния български комунизъм.
2. Второ обяснение, КОМУНИСТИЧЕСКОТО:
За всичко днес е виновна демокрацията, защото тя разруши икономиката и селското стопанство, отприщи мътната стихия на "пазарната икономика", а при комунизма нямаше безработица, толкова висока престъпност, медицината и образованието бяха безплатни - и прочее комунистически идеологически ретроспекции; удобно забравящи впрочем, че самите комунисти събориха онази, някогашната система с безплатното образование и безплатната медицина, а сега партийната им олигархия се е превърнала и във финансова такава.
И, естествено, НИТО ЕДНИТЕ, НИТО ДРУГИТЕ ИСКАТ ДА СЕ ЧУЯТ ВЗАИМНО!!
(В интерес на истината, комунистите са по-диалогични, защото вече опитаха историческата гьостерица върху собствения си гръб - докато демократичните фундаменталисти надминават вече и талибаните по умствената си ограниченост и фанатизъм.)
Но за страничния наблюдател е лесно да установи, че и в двете обяснения има немалка доза истина.
Обаче въпреки това проблемът е, че и двете обяснения - и за комунистическия произход на днешните ни беди, и за демократично-пазарната основа на днешните ни нещастия, имат един фундаментален недостатък: те са продукти на оглупял мозък!
(всъщност по това българинът най-после се доближи до средния европеец - оглупелият български мозък слабо се отличава от оглупелия европейски мозък).
А са продукт на оглупял мозък поради една много проста причина: разглеждат явленията в твърде кратък исторически период, само в рамките на собствения си живот!!!
Ако пък някой се опита да излезе от рамките на собственото си битие и да види нещата в тяхната историческа рамка, попада в следващия капан: на историческото огледало за обратно виждане.
Именно това е ВТОРАТА ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА на оглупелия съвременен български мозък: хипнотизирането от историческото огледало.
В разходката си из нашенския интернет почти на всяка крачка ще се сблъскате с исторически опуси, екскурси, припомняния, разкази, легенди и пр., и пр., които се опитват да ни убедят колко сме били велики. Дали сме били велики или не, е отделен въпрос - но нека да речем, че наистина сме били велики. Най-великите от всички велики дори. Приемаме и гласуваме с две ръце... Е, и какво от това?
Първото злато било по нашите земи, и траките, и първите културни европейци, и т. н., и т. н... Е, и какво от това?
Дори сме имали нещо като империя по времето на Крум и Омуртаг... Е, и какво от това?
Нека всичко да е вярно, нека България да е люлката на европейската цивилизация - с какво това ще ни помогне през 2040 г., когато според Центъра по демографска политика българите ще се превърнат в етническо малцинство в България, а мнозинството от българското население ще са циганите?
В своето хипнотизирано вторачване в историята си, независимо колко и доколко е била велика, съвременният оглупял българин напомня друсан до козирката наркоман, който шофира колата си, забил нос в огледалото за обратното виждане и мислейки го за предното стъкло.
И така стигаме до ТРЕТАТА ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА на оглупелия съвременен български мозък: нежеланието да мисли за бъдещето.
Вторачвайки се в славното ни минало, оглупелият днешен българин отчаяно, стръвно, хищно, агресивно, налитайки дори на бой, не иска да се замисли не само за бъдещето на собствената си страна, държава, Родина, Отечество - и ако тези термини, поради дивото оглупяване, му се струват далечни, абстрактни, мъгляви, е все пак добре да осъзнае, че не желае да се замисли за собственото си бъдеще, за бъдещето на собствените си деца и внуци, да не говорим за правнуци, в същата тази страна, държава, Родина и Отечество..
И в същата тази разходка из нашенския интернет, наред с невероятното количество исторически човъркания не ще намерим поне един процент опити за анализиране, прогнозиране, взиране в бъдещето.
Това нежелание за взиране в бъдещето е предизвикано от ЧЕТВЪРТАТА ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА на оглупелия съвременен български мозък: чувството за безпомощност пред бъдещето.
Безпомощността пред бъдещето е съвсем логична последица от идеологическите рамки около съзнанието на днешния българин.
И това чувство за безпомощност автоматично ни препраща към
ПЕТАТА ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА на оглупелия съвременен български мозък: тоталното идеологизиране на съзнанието.
Тоест, промиването, манипулирането на същия този оглупял съвременен български мозък. Което идеологизиране дава като пряк резултат именно чувството за безпомощност пред бъдещето: защото бъдещето не се побира в идеологическите рамки, били те комунистически или демократични- и иделогизираният човек се озовава пред нещо, което въобще не се поддава на разбиране от промития му мозък. Затова и идеологизираният човек с промит мозък се чувства безпомощен.
Съвсем естествено е той да се чувства безпомощен, защото все така функционира, действа, оперира все със същите убийствени за самия него, за мозъка, идеологически категории - независимо дали комунистически или демократични. Независимо дали ругае отвратителния комунизъм или възхвалява прехвалената демокрация.
Идеологизацията на оглупелия съвременен български мозък е непреодолима бариера да види реалния, истинския, същинския проблем на днешна България: тоталното демографско унищожение на българите в собствената им страна и замяната им с други етноси.
И няма значение какви са тези етноси: дали са агресивни цигани или потурчени българи, или истински турци, или благовъзпитани англичани.
Важното е, че не са българи!
Ако ще подир българите да населят днешна България с най-благовъзпитаните англичани, или люксембургци, или лихтенщайнци - и внезапно всички цигани като с магическа пръчка да се интегрират, да започнат да казват "моля" и да се хранят със салфетки, нож и вилица; какво значение ще има всичко това, след като В БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА ИМА БЪЛГАРИ?
Разбира се, оглупелият български мозък има своето оправдание да не се замисля над този страховит проблем, който е надвиснал вече в съвсем близкото бъдеще - просто защото се усеща безпомощен пред него. Оглупелият български мозък не може да намери изход от тази ситуация, не вижда как може да се пробие черната стена на гибелното бъдеще - и затова търси спасение в наркотично-хипнотизираната
Това ни води към още едно историческо напомняне, което явно ще е неприятно на съвременния оглупял български мозък със своята непреходна актуалност. Някога езичниците в Древна Гърция казали нещо твърде мъдро: "Ако боговете искат да унищожат някого - най-напред му взимат ума".
С други думи - правят го глупак...Оглупяват го.
Единственият изход и спасение от унищожението е съвременият оглупял български мозък да направи опит да се отърси, да отхвърли от себе си бремето на 5-те характеристики на своето оглупяване, тоест да се опита да извърши следното:
- да потърси цел, която да надхвърля битовото му ежедневие;
- да престане да се взира хипнотизирано в обратното огледало на историята;
- да започне да мисли за бъдещето; не за утрешния ден, а за бъдещето след поне 30 години минимум;
- да разбере, че не е безпомощен пред бъдещето и то може да бъде променяно;
- да не позволи на демократите да промиват, манипулират и идеологизират съзнанието му, както някога го промиваха, манипулираха и идеологизираха комунистите.
Е, ако пък не успее да направи това, тоест ако не започне да мисли нормално - тогава да прочете отново казаното от древните гърци за етапите на унищожението и да се замисли не е ли вече ОКОНЧАТЕЛНО навлязъл в първия етап- на отнемането на ума му... На тоталното, безвъзвратно и окончателно оглупяване.
След който вторият етап - на унищожението му, се превръща в обикновена формалност.
Източник: блогът на Любомир Чолаков
