И създаде Творецът земята, създаде и хората. И „вложи” у тях дихание и съзнание, чрез които да се обичат, чрез които да вярват, чрез които да се уповават в Него и да се Нему уподобяват, чрез които да бъдат благодарни за битието си..
И умножи се числото на хората – стотици, хиляди, милиони, милиарди.. И будеха се сред чист въздух, и заспиваха върху девствена земя. И притежаваха хората сила, и се учеха да творят чрез труд. И имаха те свобода, за да бъдат такива, каквито сърцето им пожелае..
И сред всичката тази благодат хората пожелават да се отричат от нея!
И изместват своята реалност от духовната си същност, и си създават една нетрайна, нездрава, некрасива действителност, пълна с образи и илюзии на същата онази благодат, от която се отричат!..
Но едно е при хората обаче еднакво – кръгът на Живота. Завърта се той с раждането и спира земния си въртеж със смъртта. За едни – страшна неизбежност, за други – утешително избавление – смъртта е съзнат земен край за всекиго.
Бог ни е създал смъртни, за да отворим очите си за великото творение „Живот”, за да „побързаме” да оставим нещо след себе си, да изпълваме с любов всеки насъщен ден, всяко ненаситено пространство, всяко жадно същество около нас, с ясното съзнание, че минутата може и да е последна.
Смъртта плаши. Поради нейната неизвестност, неочакваност, невъзвратимост и сигурност.
Смъртта е единствената сигурност на тази земя! Тя и Любовта..
Просветеният в сърцето си знае обаче, че смъртта е всичко друго, но не и и краят на Живота. Животът е безкрай, а смъртта е "вратата" към вечните му измерения.
Изпратени сме на тази земя, да я наблюдаваме, да я сътворяваме, да се себеобучаваме, да себеизрастваме и да се обичаме.. ДА СЕ ОБИЧАМЕ!..
За да се завърнем след всичко това обогатени у Дома..
Мили хора, не си губете времето.. и душите!
