И запомни от мене, детенце...
Един мъж го гледай само в очите.
Гледай като каже "Така е!", дали е така, холан.
Такъв, от водата - желязо ще ти стори, но думата му на две няма да стане.
Не съди като слугиня, а като царица! Царицата все е последна, но е най-силният ход на всяка игра.
И не с царя го гледай, а на чирака дали път ще направи. Дали ще даде ръка за поздрав - на тоя, дето му работи, ако пожелава "добър ден", сърце има.
Да те кара да го гледаш в ръцете..., нищо не струва, да знаеш!
Един мъж, тръгне ли да ти дава в ръцете, прибирай се у дома си!
Хвали ли се сам, сам го остави!
Не гледай дали пази чисти обувките си, а съвестта си. В кал може всеки да нагази, но калта по обувките се лепи, и лесно се чисти. Кал от душа не се корени. Лъжецът е зает да си лустроса думите, за твоите обувки и за тебе не му пука.
Мъж, дето е постигнал нещо, може свят да ти покаже - ще те вземе и ще те води..., но няма да търгува с тебе.
С ръце може къща да ти вдигне, но дом не може да ти стори.
Дрехи да имаш, колко на цял град жените - по-красива няма да станеш.
Ще станеш на златаря паричката в джоба, и утре в магазина, ще те смени за дневната си стока.
Злато да ти дават, момиче, ... Един мъж струва, колкото струва думата му, не колкото има в джоба си, не колкото му е палата.
Думата му, чедо.
На нея държи ли, и тебе ще държи здраво.
Закон да е за тебе, дъще!
текст: Ева Колева
