Всеки се ражда творец

Гениалните умове обсъждат идеи.
Интелектуалните умове обсъждат събития.
Посредствените умове обсъждат хора.

Елинор Рузвелт

 

По мечтите им ще ги познаете..

Всеки се ражда творец. Свободен.. Но не всеки дръзва да твори.
Постепенно свободомислещите хора започват да се развиват встрани от обществото, в периферията, където структурата и хаоса се пресичат. Те прегръщат непознатото, често пъти живеят на ръба и далече от контрола на институциите и от поведението, възприемано като нормално. Тези натури не са в плен на преобладаващия мироглед и не се страхуват от промяната.
Ето няколко неща, които творческите личности знаят:

- Съзидателността е по рождение. Всеки човек се ражда творец, но институционалното образование го лишава преднамерено от тази негова естествена склонност, моделирайки го в рамките на обществените възгледи. Учениците не се мотивират да мислят извън тези параметри – те просто следват учебните програми, които ги канализират към висши учебни заведения чрез система от изпити и накрая стават част от работната сила. Съзидателността си остава скрита вътре в нас, а това образование ни учи как да я забравяме или подминаваме без дори да я забележим у себе си.

- Груповото мислене и „моралът на стадото“ са тихия враг на свободомислещия човек. Доста хора несъзнателно следват ритъма на тълпата. И докато се упояват от груповото мислене, те губят силата да се застъпват за автентичността на собствения си ум, започват да съдят хората според общественото мнение и така се превръщат в обременени индивиди. Колкото по-малка е групата от съмишленици, в която  сте попаднали, толкова по-фокусирани са мислите ви. Груповото мислене може да бъде и градивен процес, но само когато то не е несъзнателно и заблудено.

- Разсъждението в перспектива е ключов момент. Защото всичко е въпрос на гледна точка. Дори и най-закостенелите догми могат да се променят, когато достигнат до нова възможност. Единствено чрез промяна в мисленето това, което обикновено се счита за загуба, може да бъде видяно като нов шанс. Нещастието може да се трансформира като житейски урок, проблемът може да превърне сам себе си в решение, а провалът – в перспективна възможност за постигане на успех. Когато мислим "извън кутията" , ние знаем, че винаги има повече от една гледна точка за всяка определена ситуация. Промяната на мисленето е просто поглеждане на нещата под друг ъгъл.

- Знанието е постоянно променяща се величина. Консервативните, авторитарните, религиозните и институционалните структури се противопоставят на промяната, защото считат своите познания и възгледи за абсолютни. Дори и науката често попада в тези капани. Човекът без предразсъдъци обаче е сигурен в едно– че знанието се променя, и че днешните истини може да се окажат утрешни лъжи. Широко скроените личности бягат надалеч от организации, твърдящи, че знаят много или по-лошо – че знаят всичко. Човечеството няма и най-малка представа за света, живота и вселената като цяло, въпреки големият скок "в бъдещето" чрез науката.

- Напредничаво мислещите виждат отвъд собственото си съвремие. Обикновено това са хора с големи идеи и ново виждане за нещата, предпочитащи нестандартното, различното, често са неразбрани, готови са да изследват непознати територии и преследват цели, които за околните са нереални. Защото всички останали гледат на света през призмата на своето настояще и не могат да прескочат отвъд тези граници.

- Свободомислещите са постоянно готови да се борят срещу натиска на институциите. Обществото владее две големи сили. Едната е контролът, осъществяващ се от горе надолу и предаващ се йерархично чрез институциите. Именно тази сила необременените личности отказват да приемат. Те постоянно противодействат на институционалния натиск за придържане към правилата и нормите в обществото.
Другата мощ е промяната, която се изгражда отдолу нагоре от определени личности, и която постепенно се приема от по-големите социални структури. Една новаторска идея, която се е зародила в главата на свободомислещ човек от периферията на обществото, може да бъде възприета и разпространявана, подобно на вирус, докато се превърне в норма. Това е социален закон.

- Друг съществен подход на освободената натура е възприятието. Философите спорят за природата на възприятието от векове. Някои твърдят, че то дава реалистична представа за външната реалност, докато други - че възприятието е силно повлияно и фиксирано от собствените знания и вярвания на хората. Всъщност, и двете школи са класически пример за цветно възприятие.
Един пример: За ескимосите това, което изглежда като чисто бяло, може да бъде само един от нюансите на този цвят. Те на практика живеят в почти чернобял свят и са се научили да правят разлика между нюансите на бялото, дори имат думи, с които описват това "бяло разнообразие". Възприемането е различно, а оттук – и реалността.

Съзидателните хора разбират, че възприятието е определено и ограничено от собствения мироглед, и че то може да бъде променяно. Затова не е учудващо, че днес много напредничави личности се обръщат към древните култури, които са изучавали този психичен процес в продължение на хилядолетия.

Здравка Трайкова 
по материали на thespiritscience.net