Ех, ако знаех!...

„Само ако можеше..!
Ех, ако бях разбрал/а по-рано!..” са едни от най-тъжните фрази, които човек произнася в живота си.

Блогърът Ейнджъл Черноф е отделил десет класически грешни избора, които в крайна сметка  водят до тези печални думи:





1. Да носите маска, за да впечатлите околните.
Ако лицето, което показвате винаги на света, е маска, някой ден под нея няма да има нищо. Защото, когато прекалено много се концентрирате върху представите и очакванията, които имат другите за вас, в крайна сметка забравяте кои сте. Не се страхувайте от оценката на другите. В сърцето си вие знаете кой сте и кое е истина за вас. Няма нужда да бъдете перфектни, за да впечатлявате и вдъхновявате хората. Нека те бъдат впечатлени и вдъхновени от начина, по който се справяте с недостатъците си.

2. Да позволявате някой друг да създава мечтите ви.
Най-голямото предизвикателство в живота е да откриеш кой си. Второто е си щастлив от това откритие. И то зависи от решението да останеш верен на собствените си цели и мечти. Има ли хора, които не са съгласни с вас? Добре. Това означава, че сте стъпили на земята и вървите по своя собствен път. Понякога нещата, които правите, ще карат другите да ви мислят за луди, но когато се уловите, че с вълнение сте загубили представа за времето, знаете, че правите това, което трябва.

3. Да прекарвате времето си в лоша компания.
Не позволявайте някой, който има лошо отношение, да го проявява към вас.
Не могат да дръпнат спусъка, ако не им връчите пистолета. Когато си
припомните, че компанията на негативни хора е избор, а не задължение, ви
се сте свободни да изберете за компания състраданието вместо гнева,
щедростта вместо алчността, и търпението вместо тревожността.

4. Да бъдете себични и егоистични.
Животът, изпълнен с дела от любов и добросърдечие е най-достойната епитафия.
Онези, които сте вдъхновили и с които сте споделили любовта си, ще помнят това дълго след като си отидете. Изпишете името си в сърцата, а не върху камък. Това, което сте направили за себе си, си отива с вас. Това, което сте направили за другите и за света, остава.

5. Да избягвате промяната и израстването.
Ако искате да знаете миналото, погледнете настоящите си условия. Ако искате да знаете бъдещето си, погледнете настоящите си действия. Трябва да се освободите от старото, за да отворите място за новото. Старото си е отишло, и никога няма да се върне. Ако осъзнаете това сега и предприемете нужните стъпки, сте поели трайния път към успеха.

6. Да се предавате, когато стане трудно.
Няма провали, само резултати. Дори ако нещата не се развиват според вашите очаквания, не се обезсърчавайте и не се отказвайте. Онзи, който продължава да напредва стъпка по стъпка накрая печели.   Битката винаги се печели дълго преди последната победа. Това е процес, който се случва с малки стъпки, решения и действия, които постепенно се надграждат и накрая водят до славния момент на триумф.

7. Да се опитвате да контролирате всяка подробност.
Понякога трябва да се отпуснете и да оставите живота да се случва без непрекъснати тревоги и управление на микро ниво. Научете се да леко отпускате нещата, преди да се хванете здраво за тях. Поемете си дълбоко дъх. Когато прахът се слегне и можете отново да видите гората зад отделните дървета, направете следващата стъпка. Понякога не знаете точно кога ще се насочите към нещо прекрасно. Всичко в живота е в съвършен порядък, независимо дали го разбирате, или не. Просто отнема време да съедините точките.

8. Да се задоволявате с по-малко, отколкото заслужавате.
Бъдете достатъчно силни, за да се откажете от някои неща и достатъчно мъдри, за да чакате онова, което заслужавате. Понякога трябва да ви повалят по-ниско от всякога, да се изправите по-високи от когато и да било. Понякога трябва да измиете очите си със собствените си сълзи, за да видите възможностите пред вас отново с ясен поглед. Не се примирявайте.

9. Вечно да чакате утрешния ден.
Бедата е, че винаги мислим, че имаме повече време, отколкото в действителност. Но един ден ще се събудите и ще видите, че няма повече време да работите върху нещата, които винаги сте искали. В този момент или ще сте постигнали целите, които сте си поставили, или ще имате дълъг списък с извинения.

10. Да бездействате и да си мечтаете.
Светът не ви дължи нищо, вие дължите нещо на света. Затова спрете да се реете в мечти и започнете да действате. Поемете пълна отговорност за живота си – поемете контрола. Вие сте важни и от вас има нужда. Прекалено късно е да седим и да чакаме някой да свърши нещо някой ден..

Някой ден е днес.
И човекът, от който светът се нуждае, си ти.

Източник: marcandangel.com

Рейки масаж– късче блаженство за духа и тялото

„Рейки” е японска дума, която означава „универсална сила на живота”.

Терминът е съставен от два отделни елемента: „Рей” и „Ки”.
„Рей” е Съзидателната сила, която изразява Себе Си и създава света, в който живеем, Битието ни, а „Ки” е частица от „Рей”, която всеки човек придобива с раждането си.

Рейки е универсалната сила на Живота, енергията на Опрощението, Изцерението и Любовта, която възстановява хармонията в тялото, духа и душата.

Други синонимни значения на понятието: „Рей" означава "свободен път", "космос", а „Ки" енергията- "жизнената сила на Вселената".

Това е система за въздействие чрез полагане на ръце върху човешкото тяло, върху така наречените енергийни центрове (по-познати с термина "чакри") което създава предпоставка за временно "вливане" и концентрация на по-усилен поток от жизнена енергия, която въздейства едновременно на всички нива: физическо, етерно, астрално и ментално, спомагайки за възстановяване на връзката с Твореца. На по ниско ниво чувствително се подобрява психическото, емоционалното, умственото и духовното състояния на човека.

"Рейки" енергията е позитивна и не може да нанесе вреда. Тя е прилив на Божествена енергия, която възстановява нарушения баланс между лявата и дясната половина на мозъка и тялото, както и в самите енергийни центрове.. Облекчава болката, отпуска и успокоява тялото и психиката, подобрява жизнените функции на органите..

При процедурите обичайно се усеща топлина, а при някои случаи и поносимо вътрешно парене върху болните места. Един често присъстващ "симптом" е възстановяващото заспиване по време на сеанс.
Обичайно се изпълняват няколко пълни сеанса върху цялото тяло, след което се обръща внимание на отделни телесни зони.

Желателно е цялостен Рейки масаж да се осъществява поне на всеки две седмици. Трайният ефект от процедурите е, че по този начин се повишава концентрацията, усилва се съзнанието, снема се стреса, балансира се и се повдига жизнения (съзидателен) тонус.

Рейки е основно заключен в четири основни принципа: 
- Бъди спокоен (не се ядосвай). 
- Бъди благодарен. 
- Бъди внимателен и добър с другите. 
- Бъди работлив.“

Основната методиката на енергийния масаж е разработена и изследвана от д-р Самир Кале.
На база личната си практика той е изградил убеждението, че тази енергийна терапия въздейства благоприятно върху множество болести, включително физически и психически  заболявания с неясен (неустановен) характер и произход.



Често методиката на Рейки включва и традиционните техники за масаж- обработване на цялото тяло (главата, ръцете, торса, краката, стъпалата). Разбира се, както се досещате, тази комбинирана методика има за цел да се катализират процесите. Тя позволява да се използват по желание и етерични масла.

Енергийният масаж дава изключително добри резултати при емоционални травми, безсъние, мигрена, проблеми свързани с опорно-двигателния апарат, тревожни психични състояния, заболявания на сърдечно-съдовата система, храносмилателната и ендокринната системи и доста други хронични проблеми с последствия от съвременния погрешен стил на живот (прекъснатата връзка между Творец и творение) ..

Крайният резултат след Рейки терапията е осезателно спокойствие, чувство на лекота и хармония, усещане за жизненост и изпълване с градивна енергия.

Питагор не е грък

           

Изследвайки биографията на античния философ Питагор, винаги съм си задавал въпроса, защо той след завръщането си от странстванията в Египет, Финикия и Вавилон не отива да живее в Гърция или в родния си град на остров Самос, а отива в Южна Италия в град Кротон, който е бил повече етруски, отколкото елинска колония. Отговорът на този въпрос дойде неочаквано, но за това пък по категоричен начин, като срина на пух и прах гръцките идеологеми, наложени клишета и фалшификации на древната история. Дълбоко в себе си винаги съм се съмнявал, че Питагор е по произход грък, но липсваха доказателства за това.
    Ето какво посочва обаче авторът Божидар Динков в своя великолепен научен труд "ПЕЛАСГИТЕ ЕДНА ЗАГАДКА НА БАЛКАНИТЕ И ЕГЕИДА", изд. "Любомъдрие", гр. София, 1999 г.:
"..... Порфирий /Малх 234-305 г./ в книгата си "Животът на Питагор", говорейки за бащата на философа /Мнесарх/, отбелязва, че той бил тиренец, от тези тирени /тирсени/, които заселили Лемнос, Имброс и Скирос /тези острови били заселени с пеласги от Тракия/. Той произхождал от Самос, където бил роден и Питагор. В Самос се намирало едно от главните светилища на Хера Самоска или Пеласгийската Хера, което подсказва за съществуване на древен пеласгийски етнически слой.
   В биографичните си бележки за Питагор Диоген Лаерций посочва Самос за роден град на философа и той бил завладян от атиняните, след като изгонили оттам тирените. От Херодот знаем, че Самос участвал в съюза на дванадесетте йонийски градове, сред които имало и част от пеласги. Самос се отличавал от другите градове с особеното си наречие.
   Името Самос, което има пеласгийски произход, както вече бе отбелязано, ни дава едно научно доказателство, за да приемем, че едни от първите обитатели на острова са били пеласги-тирсени. Пак според Диоген Лаертски, Питагор имал двама братя - по-страши Евном и по-младши Тирен /вероятно наречен така според родния град на баща му - гр. Тир в Сирия/. 
    И накрая за да завършим тази глава, ще посочим и едно косвено доказателство за това, че някога островите покрай западното крайбрежие на Мала Азия са били населени с пеласги. По време на византийския император Лъв III, между 710 и 734 г. била извършена административна реформа, според която морската тема /област/ включваща егейските острови покрай западното крайбрежие на Мала Азия, била нарачена Егеос Пеласгос   /Aegeos Pelasgos/. И до тогава още се е помнела и съхранила традицията за пеласгийския етнос в Егеида. Помнели са и думите на Херодот /VII, 95/: "Островитяните и те били пеласгийски народ, който по-късно бил наречен йонийски по същата причина, както и преселниците от Атина - жителите на дванадесетте йонийски градове" ......".
    Майката на Питагор Партения /Питаида/ също е била местна от остров Самос и се е славела с необикновена красота. Тя била дъщеря на жреца от главния храм на Аполон и от рода на Анкей - древния основател на колонията на о. Самос. Според Ямвлих Халкидски, той също извежда родословието на майката на Питагор от рода на Анкей - вожд на племената на лелегите /според някои те са преселници от Атлантида!/, населяващи крайбрежието на Елада до идването на гръцките племена в историческо време. Съгласно Аполоний Родоски, Анкей е един от участниците в похода на аргонавтите /"Аргонавтика" I, 188/.
   Теопомп и Аристоксен считат Питагор /според родословието на баща му/ за тиренец /етруск/ от един от островите в Егейско море, откъдето в последствие тиренците били изгонени от атиняните /вероятно отново се има предвид остров Самос/. Тази версия, вероятно е свързана с това, че етруските в очите на гърците били носители на тайнствено религиозно учение и етруския произход на Питагор обяснява неговата собствена религиозна доктрина. Заедно с това то обяснява и неговата неочаквана емиграция именно в Италия, където се установяват етруските /троянците; траките дардани/ водени от цар Еней след падането на Троя. Кротон, където се установява Питагор е бил етруски град.
   Порфирий в "Животът на Питагор" посочва, че баща му Мнесарх е от град Тир и е тиренец, от тези, които се заселили на остров Лемнос. От Лемнос той ходил по работа в Самос, останал там и получил гражданство и се оженил там за Партения /Партенис/ от рода на цар Анкей. А когато ходел по търговски дела в Италия, винаги взимал и малкия Питагор със себе си......
   На о. Самос освен Питагор са родени също и философа Епикур и математика Аристарх.
   Важен факт е, че Питагор е бил ярък последовател на древните учения на Орфей и Хермес, обогатени с египетските мистерии, мистериите на Кабирите от о. Самотраки и халдейската езотерична наука и номерология. Сред учениците му е имало също траки и скити, като например известния жрец и духовен учител Залмоксис, обожествен по-късно от гетите. Именно от него тръгва традицията в Северна  България за отшелнически и мистични практики в светилища, пещери и скални манастири, което по-късно преминава и в православното християнство - школата на исихазма......
   И така става ясно, че великия философ и математик, който гърците си приписват най-нагло, че е грък и елин, се оказва с пеласгийски и тракийски произход! Древните автори и традицията са ни оставили ясни сведения, че предгръцкото население на днешна Гърция /в това число и прилежащите острови/ са били древния автохтонен народ на пеласгите и техните родственици траките, които също са автохтонни, като тези народи не са изчезнали, както им се иска на някои. Ние българите сме носители на техните гени, история, култура, духовност и традиции!.....
    Въпросът с предгръцкото автохтонно население на Балканите - траките и пеласгите не опира само до етническия произход на "гръцкия" философ Питагор. Този въпрос е фундаментален, въпреки, че елегантно се заобикаля и премълчава от гръцките учени.



                            






Лемноската каменна стела с пеласгийска писменост /подобна на тази на фригийската и етруската/; разчетена е от акад. Владимир Георгиев, който успя също да разчете и етруската писменост още през 1971 г.
         
    



Източник: http://doktora757.blog.bg/history/2014/09/06/.1294956

За наказанията и децата

Наказанията са част от възпитателния процес. Неизбежни са. Необходими са. Тяхната цел да прекратят нежеланото поведение на малчугана, за да разбере кое е правилно и кое не.
Но родителите трябва да бъдат много внимателни по какъв начин наказват децата си без да прекаляват. Все пак мерките, които следва да предприемате, трябва да се използват за оформяне на поведението на детето и в никакъв случай за неговото унижение!
Прекалено грубото държане на някои родители, повишаването на тон и боят лесно могат да травмират крехката психика на детето, а това не бива да се допуска при никакви обстоятелства.

Внимавайте какво и как го казвате!
Независимо дали вашият палавник ви е изкарал извън контрол и сте решили да го накажете, направете го много внимателно. Не излизайте от кожата си! Ако му крещите или обиждате, това може да има сериозни последствия и да предизвика травма особено при по-малките деца. При постоянно повтарящи се несправедливи наказания вие залагате условията на бъдещо изкривяване себеоценката на вашето дете докато расте и се изгубвате като авторитет в очите му. Това е моментът, в който детето ви "разменя" вас с "улицата" като предпочитан авторитетен източник на закрила и знания.
Дори и в ролята на "лошия" родител, детето никога не трябва да се съмнява във вашата любов! Затова наказанието трябва да бъде срещу конкретна постъпка, а не срещу него самото. Често в гнева си можем да кажем неща, които дълбоко да наранят чувствата на малкото ви съкровище. Така че първо мислете, а след това говорете! Забравете за думи като „ти си лош”, „глупак”, „защо съм те родила”. Дори и да е малко, опитайте се да му обясните, какво може да прави и какво не, и защо.
Например, защо не бива да взема чуждите неща – нека разбере, че другият човек ще се натъжи. Накарайте го да се замисли, как самото то би се чувствало, ако някой му вземе любимата играчка без негово съгласие.

Съобразявайте се с възрастта на детето!
Разбира се, голяма е разликата между едно 2-годишно дете и вече малко по-голямо – около 5-6. По-малките все още не могат да разберат много неща, за тях всичко е интересно, искат да опознаят света, да пипнат всичко. Трябва да имате това предвид, когато решите да му се карате.
При малките деца също така е голяма грешка да отлагате наказанието с часове или дори дни след постъпката – те просто не могат да направят връзка между двете събития.
Най-добре не прибягвайте към строги наказания, а се опитвайте да предотвратите белите, преди да ги е направило. Например щом малкият посегне към опасна вещ, да хващате ръката му и да казвате: „недей”. Ако правите това редовно, след няколко опита мъникът просто ще се откаже и дори може да започне да се спира само. По този начин вие няма да стресирате детето си и резултатите дори ще са много по-добри отколкото, ако го накажете строго. Това, което е нужно е да проявите малко повече търпение и постоянство– често ефектът не идва от първия път.

Направете наказанието кратко и по-леко!
Като цяло думата „наказание” звучи много грубо и страшно, затова опитайте се да го направите максимално леко. Преди да накажете своето дете дори може първо да помислите дали не можете да го поправите без наказание. Наказанието следва да не се превръща в ежедневие за детето, защото така то губи от силата си, превръщайки се в навик.
Каквито и мерки да предприемете, направете го спокойно, без много караници или бой.
Може да заведете детето на мястото, на което ще стои наказано, веднага след провинението му. Обяснете му отново, че това, което е направило е лошо и неправилно, особено когато се отнася до друг човек. Ако го е правило и преди, припомнете му последствията от лошото поведение, не е необходимо да обяснявате или да се извинявате. Избягвайте да крещите и да повтаряте „Аз колко пъти ти казах да не правиш..”, Марш, наказан си!”. Това може само да ядоса детето и да го настрои срещу вас. Вие вече не сте родителят, който възпитава и учи, кое е правилно и кое не, вие вече сте негов враг и то следва да се пребори с вас. Говорете му с възможно по-спокоен тон и гледайте наказанието да продължи за кратко време.

Не наказвайте детето си, когато:
- Е болно или скоро е претърпяло някаква операция или травма. Тогава малкото е най-уязвимо, психиката е особено чувствителна и наказанието по-скоро може да навреди.
Не бива да наказвате също по време на хранене, преди сън, по време на игра и работа.
- Вашият малчуган се опива да направи нещо, но то не се получава. Когато е сбъркало в нещо не нарочно, но го осъзнава, тогава вие трябва да проявите разбиране, а не да го наказвате. Особено в подрастваща възраст, децата много искат да се справят с дадена задача и когато не успеят това може да ги демотивира трайно и засегне неизградената им себеоценка. В този момент някои родители наказват, без да си дават сметка, че детето се нуждае от обратното- разбиране и подкрепа, а не от критики, упреци, караници, лишения.
- Когато сте ядосани и се намирате в нервно състояние, по този начин вие така или иначе ще изкарате яда си върху детето си, но после е почти сигурно, че ще съжалявате за това. Най-добре отложете разговора за "провинението" на малчугана, като му определите кога ще разговаряте. През това време направете усилие да се успокоите, за да размислите разумно и да изберете правилното наказание за детето си.
И най-важното: Преди да приложите дадено наказание си спомнете ваша сходна ситуация от детството ви и как евентуално наказанието ви е подействало. В чести случаи това избистря преценката и помага при определяне на подходящото наказание. Много важно е да бъде според мотивацията на детето ви, стояща зад постъпката му в конкретната ситуация.

Избягвайте да наказвате по инерция!  Често в бързането си да се върнем към любимото ни занимание сме склонни да приложим първото попаднало ни под ръка наказание без дори да се позаинтересуваме от подробностите или последствията, съпровождащи детската постъпка. Има случаи, в които детето ви основателно е реагирало на някаква явна несправедливост, а ние реагираме подвластно на инерцията си да го заклеймим и обвиним. Това оставя много дълбоки следи в детската психика и може да доведе до скъсване на уважението към родителския авторитет. В такива случаи (когато осъзнаете грешката, която сте направили) се научете на свой ред да поднасяте извинения на детето си.
Не забравяйте НИКОГА, че доживот сте модел за подражание!

По материали от http://www.kidssports.bg/