Погледни следите от своите мокасини преди да съдиш постъпките на другите

""..Когато и последната риба бъде уловена, когато и последната река бъде отровена, когато и последното дърво бъде отсечено, тогава белите ще разберат, че парите им не могат да се ядат.."
Татанка Йотаке (Седящият Бик)

"Божия е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея;
Защото Той я е основал върху моретата и затвърдил върху водите.
Кой ще възлезе на хълма Господен? Кой ще застане на Неговото свято място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел в лъжа!
Той ще приеме благословение от Господ, И правда от Бога на спасението си.
Това е поколението на ония, които Го дирят; Ония, които търсят Неговото лице!.." Псалом 24

СВОБОДНА ЛИ Е НАИСТИНА АМЕРИКА?

Преди всичко хората стават заложници на една обществена социална система, в която им е съдено те да се появят на бял свят. Но може ли те да бъдат обвинявани, че са се родили, да речем, Чингис хан или Хитлер? А всъщност те са първите жертви на чудовищните обществено-социални системи.
Започвайки нелицеприятния, безпристрастен разговор за Америка, аз, разбира се, не искам да засегна повечето от обикновените американци, а също всеки психически здрав човек в неравностойно положение (не в по-малка степен, отколкото хората, които са живели по времето на Хитлер или Чингис хан).
Иде реч за това, че безбожната, антихуманна и силно тоталитарна система, подобна на американската, въобще няма право да съществува, така както всяка друга империя на злото. Системата на американизма не е нищо друго, освен едно паразитно съществуване за сметка на ресурсите на други държави, на насилие, измама, експлоатация и ограбване на други страни, която трябва да бъде унищожена с общите усилия на човечеството. В противен случай то няма да оцелее.
 Америка не е държава и не е нация. Това е просто една голяма територия, в която временно са настанени имигранти от различни страни. Основното нещо е, че Америка е лишена от фундаменталната основа на твърда държавност – националното ядро, като сърцевината на всеки народ.  Това, което се нарича американски народ се явява не е качествено, органична и самобитна идентичност, а  изкуствен конгломерат от чужди помежду си физически лица, обединени от една обща страст за консумиране и печалба, и инстинктивен страх от отговорност за общи престъпления срещу човечеството.  Такъв конгломерат може да съществува консолидирано само в относително тесни интервали от време и, както показва историята, се разпръсква при първите сериозни трудности и предизвикателства, с които Америка още не е имала възможност реално да се сблъска, и на ръба на който тя вече стои.
Възникване на  САЩ като империя на Злото
Съединените американски щати възникват като епицентър на еврейско-масонската цивилизация (ДА НЕ СЕ БЪРКА С ИСТИНСКОТО УЧЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО!). Страната се развива главно под влияние на еврейски елементи и е, според В. Зомбарт, “еманация на еврейския дух”. Всички сили на злото, като жестокостта, покварата, корупцията и пр., присъщи на юдео-масонската цивилизация, са въплътени в историята САЩ, като най-пълно и последователно явление в цялата история на Човечеството. През 1905 г., президентът Рузвелт се обръща към евреите в САЩ с приветствено писмо по повод на 250-годишнината от създаването на първото еврейско селище в Съединените щати. Като описва заслугите на евреите за САЩ, той заявява без заобикалки:
    “Евреите са помогнали за създаване на държавата ни”.
Бившият президент на САЩ, Гроувър Кливлънд, по същия повод казва:  “Малко хора – или дори изобщо никакви – от съставляващите американския народ националности не е оказал по-голямо, пряко или косвено, влияние върху развитието на съвременния американизъм, от еврейския народ”.
САЩ като държава са били закърмени с робството и бруталната експлоатация на негрите.  Американската нация се основава на кръвта, костите, земите и имуществото на повече от 100 милиона убити и измъчвани индианци, законните собственици на тази страна. Юдео-масонският печат, до ден днешен, внушава на всички идеята, че Америка е била усвоена от ръцете на белите колонизатори. В действителност, повечето от земите преди пристигането на белите са били култивирани от индианците. Белите, всъщност, са били завоеватели, крадци и разбойници, които са построили просперитета си на базата на смъртта и страданията на десетки милиони индианци и роби-негри.
 Началото на търговията с роби в Америка е поставил самия  Христофор Колумб. Петима от неговите еврейски съратници (маранос), начело с Дж. Санчес, му предложили да улови 500 индианци и да ги продадат като роби в Севиля.  Начинанието на пионерите в търговията с роби была успешно освъществена, но самия  Колумб от сделката не е получил пари, но се възползвали мараносите, с което се открива ерата на търговията с роби в Новия Свят. Първите евреи, които са започнали да “търгуват” с индианци са Х. Леви и H. Ето, които са построили спиртоварна фабрика в Нюпорт, и започнли упояването на местнито индианско население, непознаващо алкохола дотогава. В рамките на кратък период от време, в района на Нюпорт, са построени още 22 предприятия за производство на алкохол.  Всички те принадлежали на евреи. С помоща на “огнената вода” започнало прякото убийство (унищожаването на цели села) в радиус от повече от 100 мили от Нюпорт, като коренните жители – американските индианци -  били премахнати. Еврейската търговия  с “огнената вода” продължавала да се расширява. В края на XVII и XVIII век, голяма част от мощностите на евреиските фабрики за алкохол са работили за роботърговците. Не случайно Нюпорт се е превърнал в център на търговията с роби. Съвременниците ни така го и наричат – “Еврейския Нюпорт – Международен център на търговията с роби”.
В Нюпорт, собственост на евреи са били 300 кораба за транспортиране на роби. В архивните документи от Институт “Карнеги” в Вашингтон, три-четвърти от търговците на роби са били евреи, които живеели предимно в Нюпорт. Най-известният от всички еврейски търговци на роби, занимаващ се с тази престъпна дейност почти половин век (от 1726 до1774 г.г.), е бил Аарон Лопес, който само от свое име е контролирал половината от търговията с роби. Нюпорт, в епохата на Аарон Лопес, е било мястото, където възниква една от първите масонски ложи на територията на Съединените щати, която се състояла на 90 на сто от евреи, а след 20 години по-късно се оформя друга – “Цар Давид”, състояща се изцяло от евреи. Друг център на еврейската търговия с роби в САЩ е в Чарлстън, Южна Каролина.  Тук също еврейски предприемачи построили голям брой малки фабрики за алкохол, продукцията на които се отправяла натам, за Африка, за размяна срещу роби. Впрочем, робите от тази “размяна”, били изпратени не само в САЩ, но също така и в еврейските робски плантации на Антилските острови. Двама еврейски бизнесмена Ейргър и Сейлър (Ayrger и Seyller), тясно свързани с Ротшилдови, образували робовладелческата агенция “Асиенто”.
За евреите, като Аарон Лопес, африканците са нещо като диви животни или скотове.
 Системата на еврейската търговия с негри, например през 18-ти век, е изградена по следния начин (технология):
На територията на Африка, от търговците с роби, били създавани предварително звена от дилъри, които по всякакъв вид начин (насилие, упойване, измама) хващали негрите и ги оковавали в пранги или вериги.
      От САЩ идвали кораби, пълни с алкохол, на които, след изпълнението на операция “огнена вода” нещастните роби се търкаляли из трюмовете, затворени като животни, при това, оковани. Храната и водата се подавали през тесни процепи, чрез които човек не може да пропълзи. Преди заминаването на кораба за Америка, капитанът-робовладелец се разплащал с дилърите-робосъбирачи. За всеки негър давали или 400 литра разреден алкохол (обикновено под формата на ром), или 40 кг. прах, или дори до $ 18-20 кеш. (б.пр.- Дали бартерът, като понятие, не датира от тогава?)
  Корабите с роби, пристигали в САЩ, и тук, чрез мрежи от различни форми на разпродажби, негрите са продавани на територията на страната. Цената на един роб достигала $ 2000. Вече в средата на18-ти век, всеки шести жител на източните Съединени щати е бил роб-негър.
Еврейски търговци на роби обяснявали значителната цена на един роб по това време, с високата смъртност сред негрите по пътя от Африка до Съединените щати. В действителност, според историческите източници, от всеки десет негри до крайбрежието на САЩ често достигал само един. Само за периода 1661 – 1774 години от Африка до Съединените щати са били доставени близо един милион живи роби, като повече от девет милиона умират по пътя. Приходите на еврейските роботърговци от тази сделки, по цени към средата на 18-ти век, е не по-малко от $ 2 милиарда, астрономически сума за онова време. Доход, който ще укрепи властта на еврейския финансов капитал.
 Но през 18-ти век, когато европейските колонизатори започнали да се заселват в Северна Америка, площта й е била обитавана от многобройни индиански племена.
Колонизаторите съвсем не се съобразявали нито с правата на хазаите на тези територии, нито с племенните интереси на индианците и буквално, от самото начало, им обявяват война на изтребление. Разбира се, въоръжени с лъкове и стрели, индианците не могат да се противопоставят на прилично въоръжените нашественици. При въоръжените сблъсъци на един убит от колонизаторите се падат десетки убити индианци. Като се справят по такъв начин с мъжете, колонизаторите нападали индианските села, където имало само жени, деца, възрастни хора, и безмилостно ги убивали.
Към тези индиански племена, които не могли да бъдат унищожени със силата на оръжието, нашествениците използвали подлостта, коварството и предателството.  Най-често срещаните методи от този тип са: да продават на индианците одеяла, заразени с вариола или други страшни болести, както и отровен алкохол.
 Завладявайки земята, принадлежаща на индианците, нашествениците обявявали коренните обитатели за чужденци. Според законодателството на САЩ (действащо чак до 1924!), индианците не са граждани на тази страна и нямат никакви права на нейната територия.
Ще приведа няколко характерни примера.
Едно от многото индиански племена – Чероки до края на 17-ти век са живели на територията на днешните щати Вирджиния, двете Каролини, Алабама и Джорджия, която заема широка ивица земя между планините и морето. След 1721 г., белите завоеватели започват постепенно да изтласкват тези хора и да се възползват от земята им, като им оставили само една малка част. През 1791 г., правителството на САЩ налагат на тези хора грабителски договор, лишавайки Чероки от много голяма част от исторически техни територии. Останалите земи на Чероки били провъзгласени от правителството на САЩ, даже за неприкосновени.
Обаче, след 35 години окупационната политика се ожесточава. Към военното министерство на САЩ се създава управление по делата на индианците.  Подведомост към военното министерство на САЩ показва, че федералните власти не крият плановете си за продължаване на войната с индианците. Правителството на САЩ, по такъв начин, осъществява принудително преместване на индианските племена  в пустите, тогава, райони на Далечния запад.  Принудително са изселени тогава 5 големи племена от югоизточната част на САЩ, включително и племето Чероки. Преместването е осъществено като военна операция на въоръжените сили на САЩ и е придружено от актове на ужасяващото насилие, кланета и произвол. Военните мародери "законно" ограбвали индианската собственост, конфискували добитъка им. “Демократичното” американско правителство принуждава подходящо подбираните “представители” на индианските племена, под страха от смъртта, да подпишат с правителството “доброволен” договор за продажба на земята им.  Така, събирайки  400 от 17 хиляди индианци от племето чероки на “общоплеменно събрание”, oкупаторите форсират “одобрението” на това “общоплеменно събрание”, като този “национален договор” скоро е бил ратифициран от Конгреса на САЩ. Така на Чероки бяха присвоени 7 милиона акра обработваеми земи. Свивайки териториално всички Чероки, войската погва отново хората за нови “индиански територии” в Мисисипи. От 17 хил. индианци-чероки умират по време на преместването 4 хил. души. По-късно, и тази земя, предоставена им по посочената  по-горе схема-“доброволен” договор, е взета от тях. Общо, само от Чероки нашествениците са отнели 81,2 млн. акра земя.
В Мисисипи са били принудени да живеят изгонените от югоизточната част на САЩ, индиански племена  чикасави, чоктави, крики, семиноли. Американският генерал Джаксън, известен с ужасните си операции на жестокост срещу индианците, през 1818 г. във Флорида е унищожил най-малко една трета от семинолите. В кратък период, белите завоеватели завзели територията на Мисисипи. Огромна роля в това завземане са изиграли еврейските търговски фактори.
 Говорейки за това как колонизацията на тези земи е завършена, Зомбарт пише:
    “Група издържливи мъже и жени – да речем, 20 семейства, отиват в ненаселената пустош, за да започнат нов живот тук. Сред тези 20 семейства, 19 са снабдени с рало и сърп; те тръгвали с намерението да изсекат горите, да изгорят степите и от труда на техните ръце, да си изкарва прехраната.  Двадесетото семейство открива магазин или лавка и чрез търговия – а може би с преносна търговия – да доставя на другите всички необходими стоки и продукти за потребление, които земята тук не произвежда. Това – двадесетото семейство – скоро поема и маркетинга на земеделските продукти, произведени от деветнадесетте други семейства. То имаше повече от другите парични средства и поради това, в случай на нужда, можеше да предоставя парите си за заем. Много често към “лавката” се долепвало нещо като земеделско-кредитна банка, а често и от рода на агенция да продажба земя, или други подобни предприятия. По този начин, чрез работата на двадесетото селско семейство в Северна Америка по начало влиза в контакт с пари и управление на кредитния рейтинг на Стария свят. Всички производствени отношения, от самото начало, се оформят на съвременна база. Духът на града точно сега победоносно проникнал в най-отдалечените села. Можем да кажем, че от първия ден на колонизацията в икономиката на Америка започва да прониква капиталистически дух и елементите на капиталистическата организация.
    Затова тази първа клетка скоро ще се превърне в цялостна организация.
    Но кой даде на този Нов Свят капиталистически отпечатък, които, нека да смятаме за решаващ фактор в чисто личен план, отколкото историческа конюнктура?
    Двадесетото семейство във всяко село! – е отговора.
    Излишно е да се добавя, че това двадесето семейство всеки път и във всички случаи се оказва еврейско семейство, което се е присъединило към групата на хората или идва веднага след като се основава колония”.
 Еврейските постове за търговия – фортовете, където срещу алкохол или оръжие, дилърите (предимно евреи) са купували кожи от индианците и гледали на тях като обект на експлоатация, като не позволявали на представители на други търговци да експлоатират “техните индианци”.
По какъв начин белите търговци наказвали неподчиняващите се индианци, показва следната история:
Веднъж в Мисури се появяват представители на други търговци и започват да купуват кожи на по-изгодна цена.  Тогава “старите” търговците решили да накажат индианците, които са продали кожите си на техните конкуренти със зараза. През 1837 г., от борда на кораб, е бил изпратен във форт “Юнион” човек, болен от едра шарка, като предварително, контролирано и съгласувано с управата на форта, търговците решили, там да бъдат събрани 500 от най-добрите ловци, от числото на тези, които продали кожи на конкурентите. Във форта на всички от тях са влели в кръвта серум от кръвта на болния, а след това мениджърът им казал сбогом. Не минало и един месец, когато цялото племе заболяло от едра шарка. Съхранен е разказът на мениджъра на форт “Макензи”, който посетил едно от селищата на заразените индианци, за да се разбере как действала инфекцията. Той видял, че сред племето на уигуомите били разпръснати стотици трупове и само две оцелели индианки пеели погребални песни.  Търговците-престъпници, не само убили по този начин индианците, но също така се възползвали от смъртта им, снемайки от мъртвите дрехите от бизонски кожи, и ги изпращали в техните лавки, търгуващи в градовете.

Въоръжените сили на САЩ са се развили и укрепвали в операции на масово убийство на индианци. При първа възможност, белите нашественици нападали индианците и ги избивали. Неофициално мотото на този геноцид станал: “Да очистим Америка от индианците”.
През 1864, един отряд на майор Чейвингтон коварно нападна стана на чейените и убиват всички, които били там.  Американските войници скалпирали дори децата и жените. След няколко години на реката Уошит, в резултат на нови коварните атаки, извършвани по инициатива на генерал Къстър, изтреблението на чейените е приключило.
През 1862 г., правителството на САЩ, издава Закона за заселване на Запада, т.е. индианските територии. За да стимулира белите на война срещу индианците, на всеки окупатор е било обещавано безвъзмездно “160 акра от най-добрата земя за постоянна собственост”. Индианците – собственици на тези земи – били обявени за незаконни. До края на 1860-те години в страната се води широкомащабно преследване и убийство на индианци. Съхранено е писмо на един от първите заселници на Калифорния:
    ”… Аз често споря с Гуд относно индианците. Гуд счита, че трябва да се убиват всеки мъж и жена, но младите индианки следва да се оставят живи. А на мен ми беше ясно, че ние сме длъжни да убиваме и индианките.”
Властите в доста от  щатите на САЩ изплащали много пари за всеки скалп на убит индианец. Така  американските войници се отчитали пред  началниците си. И досега, в американски музеи се съхранява огромно количество от тези скалпове.
През 1871 г. щатския Конгрес ратифицира Закона на Съединените щати на индианските резервати. По-скандален от престъпленията на древните египетски фараони за преселение на хора, Законът узаконява тоталното ограбване на индианците, превръщайки истинските собственици на тези земи в безсилни роби, подчинени на произвола на дребните федерални служители-окупатори. Една година след приемането на Закона, Федералният адвокат за индианските дела, го описва така:
    “Трябва ясно да се знае, че отношението на една цивилизована държава с диваци не може да бъде въпрос на чест на нацията. С дивите хора е нужно да се обръщаме по същия начин, както с диви животни. Това означава да се държим с тях така, както в тази ситуация е по-лесно и по-изгодно: да се воюва с тях, да ги побеждаваме или, обратно, да се спасяваме от тях с бягство. Индианците трябва да се чувстват в резерватите достатъчно добре, но извън границите им, до такава степен лошо, колкото е угодно на правителството. Тези, които ще се окажат послушни, получават храна и защита от държавата. А тези, които се държат зле, от съществено значение е тяхното незабавно наказание или унищожение…”
(Това описание да ви прилича по нещо на съвременното отношение на колонизаторите-глобалисти и към други суверенни държави?)
Съвършено очевидно е, че държавната политика на САЩ, относно коренното население на Америка, възпроизвежда еврейския Талмудистки модел на отношение на евреите към "гоите" (goyam, аkumu, nohri и т.н.). Същото отношение към останалите хора, като животни, същите ужасяващи жестокости и чувство на безнаказана всепозволеност, присъщи на фанатичните и овластени евреи (ДА СЕ ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ТЯХ И ОБИКНОВЕНИТЕ ЕВРЕИ, КАТО ЕТНОС!).
Отношението към земята и собствеността на индианците като ничии, свободно възпроизвежда едно от основните правила на Талмуда, когато се счита собствеността на не-евреите като “свободно езеро”. Водени от този принцип, юдео-масонското американско правителство през 1899 г. стартира нов акт на грабеж на индиански земи, наскоро записани за тях “завинаги”. Правителството на САЩ, подобно на еврейските болшевики в Русия, е решило отново да конфискува земята на индианците. Била е проведена общоамериканска кампания под названието “Надпревара Америка” – “Расова Америка” (“Race Аmerica”).
 (б.пр.- race означава надбягвам, надбягване, надпреварване, но още и раса, расов…Названието на кампанията явно е било “точно”!)
Във възвание на правителството на САЩ се каза:
    ”Всеки бял гражданин на Съединените щати, ако той желае да получи безплатна земя, трябва да се появи на 22-ри април 1899 г. на предварително определена стартова линия. На този ден в осем сутринта ще се даде сигнал за начало на надбягването. Всеки участник в надпреварването ще получи безплатно едно парче земя, което притежават, преди това другите. Най-бързият печели повече от всеки друг!”
За участие се събрат хиляди бели, които искали да се облагодетелстват за сметка на индианците. Всеки участник държал в ръката си с кърпа от бял плат. Който първи постави кърпата на все още незаети индиански земи, става неин собственик. Така на американска земя тържествуваше Талмудическия дух.
 Първоначалното натрупване на капитали, позволило на САЩ да развиват успешно своята икономика, било направено за сметка на търговията с роби, експлоатацията на роби, грабежа на собствеността на индианците и техните територии. Митът за американски колонисти, че със своя труд са усвоили земите на Новия Свят е едно и също изобретение, както е и мита за американската "демокрация" (от червен тип).
Белите нашественици унищожават високата цивилизация и култура на индианците, които по своето морално развитие са седели на значително по-високо ниво от бялата заселническа "цивилизация". Патологичната жестокост и алчност, присъща на белите нашественици от Северна Америка, са напълно чужди на индианците. Те правилно виждали в лицето на тези бели непознати, повредени, заслужаващи самосъжаление хора.
И тук вмъквам една интересна и достопоказателна подробност: Същата позиция спрямо белите нашественици в Америка заемали и православните свещеници в Аляска и Калифорния. Те смело осъждали разбойническите смъртоносни “подвизи” на юдео-масонската "цивилизация".
Тогавашното истинско Православие е защитавало (доколкото било по силите му) индианците от жестоката тирания и грабеж на имуществото им. В земите на Америка, които до средата на 19-ти век принадлежали на царска Русия, индианците били оцелели напълно, запазвайки и своята култура..

  ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА ЛИ Е САЩ?

След като хвърлиха атомните бомби над Хирошима и Нагасаки през 1945 г., убивайки близо 450 хиляди цивилни японски граждани, американското правителство продължава в същия дух да тероризира свободолюбиви и суверенни народи по света, опитвайки се да им наложи своята идея за “демокрация”. Заслугата за двете атомни бомби в Япония са приписани на Хари Соломон Труман, неговите еврейски съветници и хора от правителството. Показателен е фактът, че след този сатанински акт, Труман е повишен в масонската ложа /Ложа Източна Долина Канзас; Шотландски ритуал/ в най-високата 33 степен – “Високопочитаем” /на 19 октомври, 1945 г./. Това е отразено надлежно в неговото досие.
    След края на Втората Световна война по заповед на ген. Дуайт Давид Айзенхауер /върховен командващ на Съюзническите сили, а по-късно избран за президент/ във военнопленически лагери в Германия, по най-дивашки и варварски начин са избити над 1 милион немски военнопленници! Тези данни излязоха наскоро, от разсекретени американски, английски и руски архиви. Айзенхауер е човекът, който разпоредил за бомбардировките над София и който предал Балканите, Източна Европа и България на комунистическите сатрапи от Москва. Той организирва и фарсовият Нюрнбергски процес, който е трябвало да прикрие истината за започването на войната, да съчини митовете за гоненията на евреите и истинските сили , които стоели зад това! По заповед на хора, като Айзенхауер и Хари Соломон Труман, по време на войната са затворени около 300 хиляди японски – американски граждани в концлагери из САЩ под предлог, че са “вражеско население”. Освен всичко друго това бил и акт на чист расизъм от страна на американското “демократично” правителство /разбира се, едните там били “демократи”, а другите “републиканци”/. Любопитна подробност е, че част от тези лагери за “инакомислещи” американци не само, че са съхранени и запазени към днешна дата, но заедно с други новопостроени се намират в постоянна готовност в състояние да приемат до 1 милион лагеристи при нужда. За тези тревожни факти преди време алармираха неправителствени и правозащитни организации в САЩ.
     След десанта в Нормандия  и след капитулацията на Германия, Айзенхауер натиква над 2 милиона и 250 хиляди немски военнопленници в концентрационни лагери и е пряко виновен за смъртта на поне половината от тях. В лагерите след войната, те са били изтезавани с ток, кастрирани и убивани по най-варварски начин; включително чрез извършване на медицински експерименти над тях и убиване с отровен газ!…. Над 300 хиляди цивилни германци са изпратени от Айзенхауер в Съветския съюз за принудителен робски, нечовешки труд, като повечето от тях измират още по пътя.
    До есента  на 1944 г. над 4 милиона руснаци, българи, казаци, украинци, белоруси, германци и други бягат от убийците на евреина Йосиф Сталин в Западна Европа, където търсят спасение.  Веднага след войната, по заповед на Айзенхауер и Чърчил те са върнати обратно в “руската зона” /според договорките от Ялта и Техеран/, където една част са разстреляни, а друга част са изпратени в сибирските ГУЛАГ за бавно и мъчително унищожение. По времето когато Айзенхауер е президент, той издава стотици заповеди за политически убийства /изпълнени от агенти на ЦРУ/ на лидери на суверенни държави по целия свят! За тези потресаващи факти, плодове на американската “демокрация” обаче упорито се мълчи, а  в официалните учебници по нова история няма нито дума!
    Действията на Айзенхауер са част от плановете  “Моргентау” и  “Килхоул” /вид средновековно мъчение/, които са разработени от ционистките лаборатории в американското правителство Хенри Моргентау /финасов министър при Рузвелт [Франклин Делано Рузвелт; Розенфелд]/, Хари Декстър Уайт/Вайс/, Бернард М. Барух /съветник на Рузвелт/, Самуел Розенман, Стефан Уайз /основател на Американската организация и Световния еврейски конгрес/, Джеймс Пол Вартбург /бивш комунист, нач. на информационната служба/, Джон Шиф, М. Фелдман, Е.М. Вартбург, Самуел Рифкинд и др. Зловещият план “Моргентау-Уайт” е съгласуван със Йосиф Висарионович Джугашвили – Сталин и другият масон и “Архитект” – Уинстън Чърчил. Той е  предвиждал следвоенното окончателно разрушаване на Германия като държава, а  една от целите на този план е била и физическото унищожение на не по-малко от 20 милиона германци след войната. Част от този план е изпълнена, но по-късно с оглед на икономически изгоди /финансово заробване на Германия и другите европейски държави/ той се променя и става известен като “планът Маршал”. Под ударите на плана “Маршал” не попадат единствено Финландия и Швейцария, които тактично отклоняват американските заеми за следвоенно възстановяване /същото, което днес се прави в Ирак и Афганистан!/, което по същество представлява кредитиране на американското правителство, в стремежа му да се освободи от безконтролно печатаните във Федералния резерв “безценни зелени хартийки” /долари без златно и без стоково покритие!/, превръщайки ги в световна валута!…..

    От Втората Световна война до сега, “Архитектите” от Англия и САЩ са организирали десетки локални войни и конфликти, в които са загинали милиони хора. Ще припомним някои от по-важните /по същество военни престъпления и геноцид/ с любезното съдействие на американската армия:
Окупация на Япония, 1945-48 г.
Филипините, 1948-53 г.
Виетнамската война, 1964-73 г. – избити над 3 милиона виетнамци!
Лаос, 1964-73 г.
Доминиканска република , 1965-66 г.
Корея, 1966-69 г.
Израелско-арабска война, 1967 г.
Спасителна операция при Маягуес, 1975 г.
Ел Салвадор, 1979-92 г.
Иран, опит за спасяване на заложници, 1980 г.
Ливан, 1982-84 г.
Гренада, 1983 г.
Бомбардиране на Либия, 1986 г.
Танкерната война в Персийския залив, 1987-88 г.
Панама /свалянето на Нориега/, 1989 г..
Ирак /Войната в Залива/, 1991 г. – избити над 200 хиляди иракчани!
Сомалия, 1992-94 г.
Агресията срещу Югославия, 1999 г.
Афганистан, 2001-2006 г.
Ирак, 2003-2006 г. – до този момент са избити над 350 хиляди иракчани!
А през изтеклия 20-ти век, само за един период от 20тина години ЦРУ е свалило 14 латиноамерикански президенти. Тези спецоперации и миролюбиви военни действия продължават и до днес..
    Общо от 1798 до 2006 г. САЩ са използвали военна сила зад граница 239 пъти, провеждайки държавен тероризъм! Парадоксалното е обаче, че след 1941 г. Конгресът на САЩ  официално нито веднъж не е обявявал война. Правомощията в това отношение са съсредоточени единствено в ръцете на президента и той само уведомява конгреса с доклад за приложената военна сила, след което обикновено формално получава разрешение за нейното продължаване. Необявяването на война от САЩ е хитър трик да се притъпи общественото внимание и хората да бъдат заблудени, че това “не е война”, а само някакъв “локален конфликт” или “мироопазваща операция” /”хуманитарна операция”/; нищо че в подобни “дребни” /но за това пък постоянни/ хронични конфликти и войни с ниска интензивност след Втората Световна война са загинали около 20 милиона души; т.е. повече отколкото в Първата Световна война!
     Другата по-съществена причина САЩ официално да не обявява война в тези конфликти е да се заобикаля международното право и Женевската конвенция и да не се плащат след това евентуалните искове за нанесени върху потърпевшите държави щети. Рано или късно обаче сметката за всички тези военни престъпления /престъпления  срещу човечеството и геноцид, които са без давност!/ ще бъде връчена на САЩ и тогава тази страна ще фалира и ще се разпадне, ако това не се случи и преди това под напора на вътрешното й разложение и непреодолими противоречия посочвани от анализаторите.
    След терористичните удари в САЩ на 11 септември 2001 г. и приемането на Закона за патриотизма, президентът на САЩ получи още по-големи правомощия да води необявени войни. Тук обръщам внимание, че излязоха редица документи и факти, а и няколко книги за атентатите в Ню Йорк /взривяването на двете кули-близнаци/, в които будни публицисти и независими анализатори доказаха, че атентатите са организирани от тайните служби на САЩ и Израел, с цел развързване ръцете на “Пентагона”, ЦРУ, ФБР и “Мосад” за “кръстоносен поход срещу тероризма” /да се чете "инакомислещите и несъгласни с фашизоидната политика на САЩ"/ в страната и по целия свят….При това президентът Джордж Буш ясно формулира принципите на американската “демокрация” и Новия световен ред /Pax Amerikana/: “Който не е с нас е против нас!”….
    Решенията за военни действия и за “борба против тероризма” се вземат от президента с помощта на Съвета за национална сигурност, който е основният консултативен орган по въпросите на националната сигурност и външната политика. Този съвет е учреден още през 1947 г. при президента Хари Соломон Труман.
     Извършеното от САЩ през последните години в Ирак е чудовищно по своите размери. Само за една година там американските военни са избили над 100 хиляди души от цивилното население, използвайки двутонни бомби, муниции с обеднен уран, авиация, тежко оръжие, ракети и химическо оръжие /фосфорни бомби/ забранени от международните конвенции. Унищожена е и голяма част от инфраструктурата на страната. По данни на УНИЦЕФ, вследствие на двете войни в Ирак с американско участие и наложеното преди това ембарго /липса на храни, медикаменти и лекарства/ е причинило смъртта на около 5 милиона деца до 14 годишна възраст! Тук дори не искам да коментирам целенасоченото унищожаване на иракското културно наследство от Месопотамия /Шумер, Вавилон, Елам и Асирия/, което е част от световната култура и най-вече на Европа и Азия.
    Всичко това е дало повод американски правозащитни организации да заведат съдебни дела срещу собственото си правителство за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, като исковете /обвинителен акт от 160 страници/ са подадени в (!!!) Германия, чието  законодателството позволява това. /Сега направете препратка със съвременните събития, в които участват "случайно" "спонтанно" възникнала орда от бежанци насочени ИМЕННО към Германия/. По този въпрос у нас и в Европа се налага информационна завеса и негласна цензура, особено заради възловото споразумение ТТИП, чиято цел е да отнеме суверенитета на ЕС върху собствените й ресурси, производства и пазари. По света обаче вече редица държавни глави и сериозни  политици сравняват открито политиката на САЩ с Хитлеровата и Сталиновата и, че политическата обстановка в страната започва все повече да се доближава до тоталитарна диктатура от фашистки или комунистическо-болшевишки тип..
    По този повод да надникнем за кратко как стои въпроса с демокрацията в самите САЩ и дали тази “демокрация” е много по-различна от комунистическия, фашисткия или ционисткия режими. Истерията в САЩ по повод “тероризма” изглежда е в следствие на собствените им комплекси от провеждания от тях държавен тероризъм, пред който ислямо-фанатичния просто бледнее. Много е удобно за тоталитарната диктатура да си измисля врагове под формата на някакъв абстрактен тероризъм, който дори няма център и конкретно лице, като изключим създадените от ЦРУ  “герои” от рода на Заркауй, Осама Бен Ладен, неуловимата организация “Ал Кайда”, която е навсякъде и никъде и други такива, които съществуват единствено в сценариите на "Архитектите". Безпрецедентен факт е, че 5 години след събитията от 11 септември 2001 г. при цялата мощ на държавния апарат на САЩ, все още няма нито един осъден за терористичния акт, като изключим “признанията” на някакъв смешник – терорист /с явни психически отклонения/ , който при това е бил арестуван далеч преди датата на атентатите… Този факт сам по себе си показва , че цялата работа е съшита с бели конци. Очевидно е, че “Архитектите” и техните марионетки, бързайки не са много добри в създаването на легенди от този род и им липсва достатъчно въображение /често дори повтарят едни и същи схеми/. В същност те основно разчитат на пропагандната медийна машина за промиване на мозъци, която отлично работи практически навсякъде в САЩ, в Европа, в Русия, както до голяма степен и отвъд океаните.
     “Борбата срещу тероризма” е идеалното оправдание за ограничаване на гражданските свободи в САЩ и по света, тоталния шпионаж, финансовите репресии /увеличаване на данъците и множество др./, прилагането на сила и тежки злоупотреби с властта. Това е и ефикасно оръжие за справяне с инакомислещите /дисидентите/ и поставяне на 300 милионния американски народ, състоящ се от различни етноси, в състояние на пълно подчинение и заробване. Ще дам един показателен пример; наскоро в САЩ по Закона за Патриотизма на 22 години затвор беше осъден американски лекар. Вината на лекаря от ирански произход била, че основал фондация за събиране на помощи за иракските деца!……
    Публична тайна е, че в момента САЩ  държат първенството по брой затворници на глава от населението; в страната имат най-много затвори и най-много затворници /над 1 милион/. Много от тях са афро-американци и са третирани и използвани да работят в затворите като съвременни роби, при това напълно “законно”. Абсолютно незаконният затвор в американската база Гуантанамо /окупираната от САЩ територия на Куба/, където се държат хора с години без съд и присъда и се изтезават при нечовешки условия, е много добър пример за погазване на всякакви граждански свободи и нарушаване на всякакви закони /включително и международните/ от американското правителство.

    Друг елемент от американската “демокрация” е тоталният шпионаж на граждани, фирми, неправителствени организации, общественици и лидери на различни движения. Тоталният шпионаж /политически, икономически, в личния живот и др./ на САЩ естествено включва и цели държави /и приятелски, и враждебно настроени/. Това се осъществява по различни начини и най-вече чрез спътниковата система “Ешелон”, която чрез своите супер компютри е в състояние да прихваща всеки разговор по стационарен и клетъчен телефон, информация от компютри, факсове, интернет връзки, телекси, радиостанции и др. комуникационни технологии.
Разбира се, това съвсем не е достатъчно за “Архитектите”, затова те от години се опитват да въведат система за следене посредством нанотехнологичната разработка "микрочип", влагайки ги в документите за самоличност и предстоящото масово имплантиране под кожата на всички американски граждани /с тенденция и жителите на бъдещата глобална държава, за да имат статут на законни граждани, ползващи се от "привилегиите" и "защитата" й/!
Това е кошмарът, за който предупреждаваше Седящият Бик /Татанка Йотаке/, Това е кошмарът, за който предупреждава и Йоан, заточеникът в своята книга "Апокалипсисът" /Откровението- последната от Библейските свитъци/..


Така и така споменахме оригиналните американци- индианците, ще приключа с няколко интересни техни "пророчества". Дори и да са "художествени съчинения" на някой блогър, си заслужава да се помисли върху тях. Доколко са достоверни, сами си преценете:
"Пророчеството на Дъгата на древните американци предлага едно интригуващо и различно виждане за бъдещия свят. Дъгата е много важен символ в повечето култури. За древните американци тя е знак за великата тайна на бъдещето.

Пророчествата и историите на много племена – Хопите и Зуните от югозапада, Чероките от югоизтока, великите Сиукси от равнините и Маите далеч на юг, свързват Дъгата със своята духовна вяра. Според индианските вярвания под символа на Дъгата всички раси и религии ще се обединят и ще живеят в хармония с всички живи същества.
Говорителят на традиционните старейшини на хопите заявява: „Като индианци ние вярваме, че Дъгата е от Великия Дух. Това е знак всички хора да се обединим в едно голямо семейство. Обединението на племената и народите е от съществено значение за развитието на човечеството”. 
 (Дъгата е и древен Библейски символ на помирението между Бог и човекът. Повече за друго едно нейно съвременно значение обаче, което няма ама никаква връзка с долуописаните пророчества, може да прочетете ТУК).
Сиуксите и Хопите имат легенди за великите воини на Дъгата, които ще обитават нашата планета в бъдеще и ще пристигнат в момента на голямото Пробуждане. Според тях, когато Земята е опустошена и животните измират ще дойде едно ново племе от хора, състоящо се от много раси и вероизповедания, което ще направи Земята отново зелена. Това ще бъдат Воините на Дъгата.
Племето Кри ни разказва за една стара жена на име „Огнени Очи”, която пророкувала, че един ден заради алчността на „белия човек” рибата в реките ще измира, птиците ще падат мъртви от въздуха, водата ще бъде замърсена, дърветата ще са изсечени и в крайна сметка човечеството ще близо до изчезване. Точно тогава Земята ще има нужда от воините на Дъгата. Тогава ще настъпи денят на Пробуждането в който всички племена и народи ще се обединят, за да формират един нов свят на Справедливост, Мир, Свобода и почитане на Великия Дух.
Съвета на старейшините, известен като Манатака казва, че воините на Дъгата ще научат хората как да живеят спрямо законите на Великия Дух. Ще обясняват как днешния свят се е откъснал от Великия Дух и поради тази причина Земята е „болна”.
Тези воини ще кажат на хората кои са принципите и правилата, които ще ни върнат на пътя на Светлината. Това са принципите на древните индиански племена – Обединение, Любов и Разбирателство. Това ще донесе хармония и мир за хората по цялата Земя. Хората трябва да се научат как да се молят с любов на Великия Дух. Любов, която се стича като красив планински поток и се влива в океана на живота. Тогава ще почувстват отново радостта от живота. Ще се освободят от дребното съперничество и ще обичат всички като свои братя, независимо от техния цвят на кожата или религия. Чувството на щастие ще се влее в сърцата и всички хора ще станат едно цяло. Сърцата на хората ще станат отново чисти и ще се изпълнят с топлина, разбиране и уважение към Човечеството, Природата и Великия Дух. Сърцата, душите, умовете и делата на хората отново ще бъдат изпълнени с най-чистите мисли. Ще търсят красотата на Великия Дух. Ще намират сила и красота в молитвите и усамотение в живота. Децата отново ще могат да играят свободно и да се наслаждават на даровете на Природата и Майката Земя. Алчността предизвиквана от Yo-Ne-Gi ще изчезне, заедно със страховете от унищожителните отрови. Реките отново ще бъдат чисти, горите богати и красиви, ще процъфтяват. Растенията и животните отново ще бъдат уважавани и опазването на всичко живо ще се превърне в начин на живот. Определено звучи като утопия, но наистина е възможно да се създаде един нов свят по този модел. Индианците са убедени, че имаме потенциала да се променим и да станем по-добри и осъзнати хора.

Един от старейшините на Маите – Алехандро Сирило Перес , заявява: „Пророчествата за Дъгата и хората на Дъгата са верни. Индианците от цяла Северна и Южна Америка ще се обединят с останалите народи и ще осъзнаят, че всички сме братя и сестри, произлизащи от едно семейство. Това не е мое лично виждане, а видение, представяно от всички индиански старейшини, което всички ние споделяме.”
Много древни култури говорят за Златната епоха и промените пред които трябва да се изправим. Според индуиските вярвания в момента живеем в епохата на Кали – богинята на разрушението. Богът, който почитаме сега е черен. Легендите на древните американци разказват за воините на Дъгата, които ще се завърнат в тела с различен цвят на кожата: червена, бяла, жълта и черна.
Много хора са на мнение, че човечеството се намира на прага на масово пробуждане на колективното съзнание, което ще постави началото на нова Златна епоха за човечеството.
Ще успеем ли да се променим и спасим? Кой е обреченият- Земята или човешката раса? Ще ли воините на Дъгата изпълнят пророчествата и спасят или всичко на Земята ще бъде унищожено и в последствие заселено от нова раса, от други същества или просто ще остане безлюдна?

Това са въпроси на които все още никой не може да даде отговор, но едно е сигурно, държим съдбата си в собствените си ръце и от нашите действия и постъпки зависи какво ни очаква.




Олег Платонов
Източник: www.poveche.com

За робството, патриотизма, монархизма и православието

Автор: Манол Глишев

Тъй като българите масово са доказали изнервеността, непостоянството и склонността си да се интересуват от повърхностни въпроси, вместо да питат къде са парите, се налага да водим нещо като война за понятия и термини. Досадно положение. Може би това имат предвид добронамерените хора, когато казват, че у нас трябва да се води битка за паметта и историята, която да е част от едно необходимо гражданско образование. Ето няколко прости неща, от които евентуално може да се започне. 

І. Робството 
Безсмислено е да говорим за "турско робство". Нормално е да се говори за "османска власт", "османско владичество", "османско иго", "Османска империя" или "източна деспотия". Да, вярно е, Ботев и останалите възрожденци често говорят за робство, при това турско. Точно така. Да, те са живели в онова време и са знаели най-добре какво е то. Но те все пак са имали цел - и тя е била да стреснат дремещите си и тогава (както и сега) сънародници. В Османската империя християните все пак са притежавали земя, стока и оръжие, а понякога дори власт. Всъщност "робството" на редовия християнин (българин, сърбин, грък или друг) е не само спрямо османската власт, но и спрямо фанариотските владици и чорбаджиите от собствената народност. Без да са преки поданици на падишаха, влашките селяни са под не по-малко "робска" зависимост от своте боляри - чокоите. Тук и там из империята мюсюлманите са същата безправна "рая" като християните, а другаде християни и евреи са по-богати и влиятелни от мюсюлманите. Така че направо трябва да престанем с това "робство". Нашите прадеди, предполагаемо "роби", са имали достатъчно пари и самочувствие, че да проведат и националното ни Възраждане, и националната ни революция. Издавали са вестници, основавали са училища, борели са се за Екзархия. Това не са роби. Разбира се, Османската империя е била изостанала и жестока държава, но все пак не бива да се поддаваме на емоции. Големите възрожденски семейства (например Маджарови) определено не са били роби. 

ІІ. "Присъствието" 
Това е пълна измислица. Никой никога не е наричал османското владичество "присъствие". Така че просто няма повод за патриотична паника и гняв. Преди много време част от специалистите-османисти говореха в чисто културноисторически смисъл за следите на османското културно присъствие - и не ставаше дума за очевидните жестокости на имперското управление, а за неща като архитектура, строителни надписи, мода в облеклото, турцизми в езика ни и т. н. Османското владичество си е владичество, кланетата са си кланета. Знаете ли какво е "присъствието"? Това, че и до днес говорим за чаршафи, черчевета, дюшеме, китапи, тескерета и тапии. Ето ви ги следите от османското културно присъствие. 

ІІІ. Патриотизмът 
Поне от 1980 насам за "патриотизъм" се брои да мразим съседите (особено турците и гърците), западната цивилизация (защото тя ни е предполагаемо "чужда") и да обичаме... Русия. Забележете - не България, а Русия. Без значение дали става дума за царска, съветска или съвременна Русия. Доколкото се гордеем с нещо българско, то е главно музейни експонати, ядене и пиене. Особено юначни са българските патриоти, когато са на маса. 
Това, разбира се, са пропагандни уйдурми. Нормален патриотизъм е да обичаш и да цениш много неща в собственото си всекидневие. Българите например имаме разкошен език, хапливо чувство за хумор, силен индивидуализъм и скептицизъм, великолепен климат, красиви жени, кисело мляко, сирене, ракия, бърз интернет, безпрепятствен достъп до торент-тракери, уютни градове като Пловдив и Копривщица, меките възвишения на Родопите и хиляди други хубави неща. Патриотично е тези неща да са на почит - и най-вече да бъдат пазени от злоупотреби и мафиотско разхищение. Например е патриотично да се пречи на мутри да изсичат гори - а не да се псуват турците и американците за всички нещастия по света. Последното е просто безсмислено. 

ІV. Траките 
Да, патриотично е да се харесват траките. Траките са секси. Те са древни, явно царете им са знаели как да си живеят живота (с всичкото това злато, вино, орфически мистерии, да не кажа вакханалии и посмъртно обожествяване). Но да не изпадаме в крайности. Нито ние сега сме траки (напомням: българи сме), нито траките са построили пирамидите в Египет, нито пък е необходимо да се изравняваме по абсурдна митология с братовчедите си в Скопие. Да оставим глупостите на тях. Македония бездруго е романтично място, нека поне в Мизия и Тракия да сме разумни. Но няма лошо да се ходи по исторически възстановки, да се пие мавруд в рогове и да се четат орфически химни (в хубавия превод на Георги Батаклиев). 

V. Монархията 
Болезнена тема. Едно време монархисти бяха антикомунистите. После царят се прибра, сприятели се с ченгета и монархисти станаха комунистите. Но все пак, нека не забравяме: човек може да бъде монархист дори ако не харесва конкретния титлоносец. Монархията е просто една хубава идея, нищо повече. На практика всеки монархист може да живее щастливо в република и да мечтае за корони, хермелини и така нататък. Възрастните хора нямат проблем да правят разлика между хобитата си и работата. Пък и ето, на Кейт Мидълтън скоро пак й се роди детенце (да е живо и здраво), тоест монархическият нагон спокойно може да бъде задоволен с новини из новия светски сезон в Англия, Испания, Холандия и други такива щастливи места, кадето добрият Дядо Господ е нароил крале и графове. Симпатично е. 

VІ. Православието 
Ей тук е заровено кучето. Патриотът по необходимост е православен. Чувал съм израза: "Аз съм си тангрист, ама за православието скачам". Или: "Абе то нема Бог, ама аз съм си българче и спазвам традициите". Така. Не може да си православен, ако не си вярващ християнин. Иначе си просто клоун. Първите православни освен това са били евреи. Извинявам се на патриотите, но нашият Господ и Спасител Иисус Христос, пресветата Му майка Мария и учениците Му са си все евреи. Не са българи. Съжалявам. Така че православието не ви прави повече българи, не това му е целта. Целта му е да си спасявате душите и да се опитвате да не крадете, да не лъжете, да не спите с чужди съпруги/съпрузи и да не убивате. Не, Ванга не е православна светица. Не, тричането на кучета не е православно. Не, да сте влюбени в Путин и Русия също не е задължително православно. Не, няма начин да сте неонацистче и/или комунистче и да сте православен. Също така - не е необходимо да мразите люто католиците. Знам, че това звучи революционно, даже почти еретично. Но понеже няма как българският патриот да не мрази някого силно, по ботевски, имам препоръка и предлагам изход: можете да презирате владиците. Вярвайте в Бога, не се доверявайте на комунисти, уважавайте обикновените свещеници и се подигравайте на доста жалките ченгета, които се преструват на митрополити. Тези типове бездруго за нищо не стават. Православно е да ги взимате за мезе. 

VІІ. КомунизЪмът 
"Имаше и хубави неща"... да, чували сме. Заводи, работа, прехрана за всички, почивки... 
Хайде стига. Ако заводите бяха на печалба, комунизмът просто нямаше да падне. Явно не са били на печалба, това е. 
И да не забравяме другото: "народен" съд, тоест избиване и разпръскване на българската интелигенция; националното предателство и македонизацията на Пиринския край през 1948; "трудови" лагери, тоест терор над населението; отнемане на частната собственост на селяните и гражданите; разстрел на тютюневата стачка в Пловдив, 1953; избиване на горяните; "възродителен" процес на българските турци, завършил с прогонване на 300 000 български граждани от страната; бригади, тоест безплатен труд на населението; премълчаване на опасността от радиация след чернобилския взрив в 1986 и ракови заболявания за хиляди непредупредени хора. 
Толкова по въпроса за "хубавите неща". Който изтърси и една добра дума за соца, е идиот. Без право на обжалване. Смъртта на хиляди хора не се изличава със заводи и почивки. Да не говорим за поне двата държавни фалита, предложението за присъединяване към СССР (1965) и 11-те милиарда долара външен дълг. 

VІІІ. Демокрацията 
"Много е зле при демокрацията!" Това е същото като простотиите с "хубавия комунизъм". Никаква милост за несъгласните, извинявам се. Ние просто нямаме демокрация. Нямаме пазарна икономика. Нямаме нормална конкуренция. Имаме същата стара система на привилегии и връзки за "наши хора", тоест имаме продължение на комунизма. Ето защо е зле. Напротив, ако случайно вземем, че се отървем от ченгета и от техните производни - мутрите - няма да е зле. Нарича се лустрация. 

Нещата, на които бих искал да науча децата си

Владимир Константинов- главен редактор 

на българското издание на мъжкото списание Men's Health

Това са нещата, които от позицията на 40-годишен киселяк бих споделил и с останалите много млади хора, имали късмет да се родят след ерата на мутрите, фалшивите официални анцузи, "класическата" естрада от 80-те, хиперинфлацията, бананите само по национални празници, шоколадчетата "Кума Лиса" и "Супершоу Невада".. Никой никъде не е казал, че животът е лесно и 100% приятно занимание.






На сина ми:

-      Съмнявай се в нещата, които ти се предлагат смлени наготово от телевизията, вестниците и гугъл и, да - не се съмнявай в тези, които ти диктува сърцето ти.

-      Чувството за хумор е най-ефикасното оръжие за борба с битието, когато то реши да ти покаже по-грозния си профил. За себе си съм сигурен, че съм наследил склонността да намирам смешното и абсурдното дори в най-обезкуражаващите ситуации (и това да ме забавлява) от моите родители. Два бързи примера: когато бях на пет, баща ми парира желанието ми да си вземем маймунка за домашен любимец с необоримото: "Една ни е вече достатъчна", а майка ми казваше, че когато спя, съм почти симпатичен.

-      Гледай на живота откъм светлата му страна. С "Монти Пайтън" не се спори.

-      Не приемай авторитетите като свещени крави, но и не се опитвай задължително да ги сринеш и омаловажиш с характерното нервно жужене на живеещия във фейсбук малък човек.

-      Науката е слънце (по Стоян Михайловски). Като обелим неизбежния за времето си слой патетика, отдолу остава прагматичният смисъл, че колкото повече знаеш за живота и света около теб, толкова по-малко могат да ти пробутват глупостите, с които се хранят консумиращите без усилие. Във всяко училище сред учителите, сякаш излезли от "Стената" на "Пинк Флойд", винаги има и няколко, играещи на страната на доброто, които знаят, че функцията на образованието е да поддържа жива искрата на любопитството и да показва възможностите.

-      Стил. Тук две думи са достатъчни. Стив. Маккуин. Еднакво елегантен като милионер-мошеник в костюм от три части в "Аферата Томас Краун" (1968) и в удобния кашмирен пуловер и графитеносиви панталони на детектива Франк Булит от едноименния филм, Маккуин еThe King of Cool, защото знае, че в обличането по-малкото е повече и истинският мъж няма време да се интересува от моди. Още два бързи съвета: анцугът излиза от фитнес залата само прилежно сгънат в сак, а след края на юношеството мъжките сандали са позволени на не повече от километър от морския бряг.

-      Филмите са по-добър начин за бягство от реалността от алкохола и наркотиците. За съжаление понякога бягството от реалността за няколко часа не е каприз, а необходимост. Препоръчителна програма: "Големият Лебовски", "Уилоу", "Жега", "В Брюж", "Апокалипсис сега", "Портокал с часовников механизъм", "Мъжът, който падна на Земята", всичко на Уес Андерсън и Вендерс.

-      Четенето е важно, защото писателите са преди всичко хора, които се опитват да си обяснят механизмите, на базата на които функционира светът, но в общия случай го правят с по-лесна и ненормирана лексика от философите. Жокери: Хашек, Хелър, Барнс, Юдженидис, Остър, Кинг. Животът без фантазия и книги е петдесет нюанса сиво.

-      Музиката е също толкова необятна вселена, в която е не по-малко приятно да се изгубиш. Наследил съм любовта си нея от моя баща и стискам палци това да се предава в семейството. Поради липса на място - само няколко от стотиците мои "герои": Боуи, "Бийтълс", Лу Рийд, "Моторхед", "Пълп", Майлс Дейвис, Ленърд Коен (и до днес съм готов да потвърдя и пред съд, че в неговото There are cracks in everything/That's how the light gets in има повече мъдрост и смисъл, отколкото във всичките ми учебници от университета). И последно, предвид Балканите, където живеем: един мъж трябва да се качва на маса само когато сменя изгоряла крушка.

-      Friends will be friends. Това дори няма нужда от превод.

-      Хората не се раждат равни помежду си, съжалявам за неприятната новина. Винаги ще има някой, който е по-богат, по-красив, по-талантлив от теб, но този факт не бива да ражда завист, а удвоена упоритост в постигането на целите, които си поставяш. 

-      Единственото деление между хората, което има значение, е на такива с добро сърце и останалите. В някакъв момент от живота си ще разбереш и това.

-      Не се подценявай. "Не прави това, защото ще паднеш" беше стандартната реплика, с която децата на развития соц като мен биваха парирани при всяка проявена самоинициатива в живота си – от прескачане на ограда до сключване на брак. Американската възпитателен модел "ти можеш всичко" ми се струва много по-смислен и резултатен. Разбира се, освен в холивудските филми човек не може всичко. Но човек може много повече, отколкото предполага.

-      Не пренебрегвай тялото заради ума. Независимо от жалния вой на разни "интелектуалци", че днес ни се случва главно обратното. Продължавам да отчитам като съкрушително сериозен минус това, че не съм се занимавал сериозно със спорт и не мога да правя почти нищо смислено с ръцете си, ако наблизо няма клавиатура.

-      Парите са средство, инструмент като тоалетната хартия. Без тях животът би бил труден, неприятен и с кофти миризма, но превръщането им в самоцел е най-сигурната рецепта за хроничен недостиг на щастие.

И понеже споменах щастието: ясно е, че най-важното, което родителите искат за/от детето си, е то да бъде щастливо. Независимо че в различни периоди с майка ти вероятно ще искаме от теб и редица по-незначителни неща (като например да си оправяш леглото, да учиш езици, да приемаш по-леко любовните драми, да станеш астронавт), да не забравяш, че те обичаме.

Рационално мислене (съзнание и интуиция)

"Плановете на човека принадлежат нему, но Бог оправя стъпките му."

Съзнание

Рационалното мислене е това, което ни кара да взимаме правилни решения. То е производно на мозъка ни, който играе ролята на компютър. Рационалното мислене ни помага да вземем най-доброто, най-правилното решение. Нашият разум, тоест нашата съзнателност и способността ни да взимаме правилни решения се позовават на мозъка ни. Мозъкът предлага най-доброто решение въз основа на опита и знанията си. Слабото звено на нашето рационално мислене е именно нашия опит, ние не може да имаме еднакъв опит във всичко. Логиката ни се уповава на опита ни. Ако нещо се е случило вследствие на друго, взаимовръзките се смятат за логични, тоест в бъдеще ще постъпим така, както сме постъпили по-рано, ако искаме да имаме подобен резултат, както в миналото. Мозъкът ни вижда причинно следствената връзка и я приема за основа на логиката ни. Събитията, които следват от решението ни се приемат за логични, тоест в сходна ситуация съзнанието ни ще направи връзката с миналите събития и ще постъпи според логиката, която следва, тоест на база на своя опит.

 

Инстинкти

 

Всички се раждаме с инстинкти. Инстинктите са заложени в хората и животните. Според това, че човекът е най-висш представител на животинското съсловие, той има избор да пренебрегне инстинктите си, за разлика от животните. Това поведение се определя за поведение на разумен индивид. Ако взимаме решения въз основа единствено на нашите инстинкти, се смята че действаме първично. Човек обаче не може да пренебрегне своите инстинкти напълно и не би трябвало, разбира се, не случайно ги имаме.

Интуиция

 

Инстинктите трябва да се различават от интуицията. Интуицията е  изследвана, но не и обяснена материя. Тя не подлежи на научно обяснение, тъй като то следва да има логично поставени аргументи и доводи, даващи ясни доказателства за едно или друго. В стремежа си човек да е висш представител на животинския вид, той пренебрегва инстинктите си, но в същия стремеж той пренебрегва и интуицията си. Тъй като инстинктите са заложени в нас, ние нямаме обяснение за тях, те не се обосновават от разума и ние ги приемаме за част от нас, върху която нямаме контрол, можем да ги пренебрегнем, но не можем да ги изтрием от нас. Интуицията има някои сходства с инстинктите, тя също като тях е усещане, а не обяснение. Интуицията не подлежи на контрола на разума, тоест на личния ни компютър (мозъка). Проблемът при взимането на рационално решение е, че то е производна на разума ни, чийто знания са непълни. Той ни казва, че ако действаме по определен начин, ще имаме най-добрия резултат. Но разумът ни не знае това. Интуицията, от друга гледна точка, има по-голяма база данни. Тя е по-висш представител на знание, от този на разума. Интуицията е по-дълбок поглед, от този на разума, тъй като разумът може да си служи само с факти.

Пренебрегвайки интуицията, ние се уповаваме само на физическото ни знание, това на мозъка и не действаме възможно най-рационално, доверявайки се само на него.

Действията на човек задействат домино ефекта, едно домино ще бутне друго, то трето и т.н.. Ние обаче не знаем до къде ще стигне то и дали ще „върви” по пътя, по който сме смятали, че ще тръгне.

 

Доверявайки се на интуицията си, ние знаем, че сме взели най-доброто решение. Проблемът в интуицията е не че тя може да сбърка, защото тя не бърка, а това, че ние не знаем със сигурност кога „чуваме гласа й” и кога усещането, което имаме се дължи на друго, а не на интуицията. Ако едно решение, задействало събитие от миналото е завършило по един начин, неприятен за нас, усещането, което ще имаме, изправили се отново при подобно решение, ще е негативно. Но това усещане няма да се уповава на интуицията, а на миналото ни, тоест на разума, който е задействал логическата връзка от домино ефекта.

 

Животът е такъв, че не знаем как едно действие ще доведе до друго. Всеки може да си спомни за пример, когато е смятал, че е действал неразумно или неправилно, а това е довело да изключително благоприятни последици за него. И обратното, всеки има пример за това, как е действал, според него, по най-добрия начин, а последиците са били неприятни. Лошото решение може да доведе до лоша и добра последица, макар то да е абстрактно понятие и ние не знаем кое решение е лошо и кое добро.

 

Ако умеем обаче винаги да следваме интуицията си, винаги ще сме на прав път. На много места срещаме този простичък закон, въпросът е как да умеем да отключваме интуицията си и как да знаем кога ни „говори” тя, а не разума ни.

Димитър Балабанов