 |
".. Не си правете никакви кумири и изображения на онова, което е на Небето горе или на Земята долу! Нито да им се кланяте или да им служите!.."
|
Какво знаем за символите?
"Символ (от гръцки σύμβoλoν) е знак, изображение, рисунка, който представя в съкратен вид същността или значението на даден предмет, събитие или идея."Светът ни се ориентира и управлява чрез символи. Въпреки втората от десетте Божи заповеди.Няма да се впускам във философския контекст на темата. Аз съм Христов последовател и свеждам въпроса само до християнската символика. И по-точно само до кръстовото изображение.
Искаше ми се християните да не бяха нарушавали втората от Божиите заповеди, но каквото-такова. В края на краищата идването на Спасителя почти обезсмисля това упражнение, като въздига значението на тази заповед (и не само на нея) до съвсем нови висоти, измествайки акцента от буквализма към духовното, поемайки вината ни върху себе си.
Разбира се, заради това (и не само заради това) е заплатил с живота си. Който живот е бил отнет от същите онези, които създават и използват символиката като инструмент и отличителен белег при подялбата и разпределението на светската власт.Темата е изключително дълбока и заплетена. И в опита си да не ви отегчавам с отвлечени теологически трактати сведох нещата само до фактологията на кръстовия символ и неговите разновидности- явление, което в същността си съвсем не смятам за християнско. А вие (доколкото сте запознати и ви интересува) си направете съответните изводи.
Но традиционно за мен преди това ще си позволя мъъничко да се отклоня в умствени гимнастики и словесни еквилибристики. Не се сдържах.
Та, на който не му се чете, да спре още тук.. :-)
.. На първо място ще "окача" фактът, че чрез масовата употреба на кръстовия знак християните се ограничават до почитта на смъртта (по-конкретно чрез повесване върху дърво) и се "връщат" символично изначално към проклетията от значението на тази смърт. Не каква да е смърт, а най-заклеймената в Писанието.
В посланията си към Галатяните 3:13 Павел го обяснява така:
"Христос ни изкупи от проклятието на Закона, като прие проклетията заради нас (прокълнатите от Закона), защото е писано: Проклет всеки, който виси на дърво“ .Три стиха по-рано апостол Павел обяснява зависимостите между иносказанията: "Защото всички, които се облягат на дела изисквани от закона, са под проклятие, понеже е писано: Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява ВСИЧКО, което е написано в Книгата на Закона!".
Схванахте ли "тежестта" от отговорността, която без да могат хората искат да носят, решавайки САМИ да се справят с Живота, при положение, че дори не са го опознали?
Попитайте ме пак защо не сме щастливи..
Връщайки се към "изначалните учения на Не пипай това!, Не яж онова!" се обезсмисля смъртта на Иисус (в частта си "спасението на душите ни от убийствената буква на Закона"). Отхвърляйки Спасителя хората автоматично се задължават да изпълняват ВСИЧКО описано в Закона. А то е НЕПОСИЛНО. То е за свръхчовеци, с които земята не е заселена. Затова рано или късно всеки нормален човек поел този път се проваля и достига до своето пиково отчаяние (повратният момент в себеосъзнаването).
Целта на Закона НЕ Е да спасява, а да ОСЪЖДА. "Чрез Закона става САМО познаването на греха". НИЩО ДРУГО! Спасението от дошлото изневиделица осъждение (след неизбежния провал при опитите да се изпълни Закона навлиза вина в сърцето) принадлежи на Помазаника, защото чрез въпросното доброволно "поемане греховете на света" (вместо човеците, които всинца без изключение се развратиха) Бог заменя необходимостта от справедливото наказание, следващо нарушаването на Закона (което е смърт) с приемането на оногова, който се е съгласил да обере пешкира вместо нас. Така Божието изискване за справедливост е задоволено.
Ето ни го подаръкът: Символичната сърдечна готовност да съпреживеем Неговото наказание и смърт ни се вменява за праведност! "Затова вече не аз живея, а Христос живее в мен"..
Този акт Бог е счел за напълно достатъчен, за да бъдем оправдани от богохулството си в живота. Не постигането на самостоятелно съвършенсвто посредством Закона (което пак да кажа- на практика е невъзможно, не и на тази земя, не и от човеци), а чрез доброволното и съзнателно самоидентифициране със Сина Му Иисус, който стори себепожертвувателно онова, което трябваше да бъде сторено на нас.
Според мен посланието блика от простота!
И всичко това, не защото Бог е слаб и се е огънал под тежестта на собствената Си справедливост (чрез Закона), а защото е предпочел да ни омилостиви, тъй като НИ ОБИЧА и НЕ ИСКА да ни затрива. Това изглежда ние сами го искаме. Без да го съзнаваме, сами вървим към погибел, унесени в инерцията на съществуването си. А Бог прави всякакви опити и ни осигурява всячески разнородни възможности да ни опази колкото е възможно повече, за колкото е възможно по-дълго време на тази земя. Защото ако не е било така отдавна с човечеството щеше да бъде приключено..
Но да не ви отегчавам повече..
.. Християнството още в първите векове на своето съществувание е изградило собствена система от символи, които не представляват проста първична сигнализация, а са носители на дълбоки евангелски, библейски и нравствени послания. Те са били така дълбоко вкоренени в през вековете, че се превърнали в неделима част в целия християнски свят..
В дохристиянско време кръстът (лат. сruх) е бил позорен символ. За публично изпълнение на смъртни присъди осъдените престъпници се приковавали към забити в земята кръстообразни дървени конструкции, върху които постепенно и в голяма мъка умирали. Върху такъв кръст, побит върху хълма Голгота, бил разпнат и Иисус Христос, който със своята смърт и последвалото я Възкресение изкупил греховете на човешкия род. Така впоследствие християнството възприело кръстния символ за свещен отличителен знак. Св. Василий Велики и Тертулиян твърдят, че кръстният знак е утвърден като символ още в апостолско време. Св. Августин е категоричен, че “външният белег на христянина е знакът на кръста”.
Теологията разяснява, че християнството се опира върху две свещени тайнства – на Божествената трагичност (един Бог в три лица) и на Човешкото изкупление, постигнато чрез Въплъщението, Страданието, Смъртта и Възкресението Христово. Според православието кръстният знак символично разкрива тези две тайни на вярата, тъй като, изписвайки го с ръка напомня за човешкото изкупление- всяка негова част се съпровожда с думите “В името на Отца и Сина и Святого Духа” , разкриващи така Триединството.Счита се, че кръстът е бил окончателно възприет като основен християнски богослужебен символ през IV век.През цялата хилядолетна християнска история той е бил изписван по различни начини, чиято иконография в някои случаи е ранна и автентична, но в повечето други е въздадена по-късно най-вече за нуждите на хералдиката и архитектурната и художествена декорация.
Една от най-ранните форми на кръста, възприета от християнството, има формата на буквата "Т"” (фиг. 1). Затова този знак се е обозначавал като Тау-кръст (лат. crux commissa или patibulata). По-разпространените му имена обаче са Разбойнически или Антониев. Първото е свързано с това, че това е най-използваната конструктивна форма на съоръженията за разпъване на осъдените. А второто – с въвеждането му като почитана форма от основоположника на християнското монашество св. Антоний Велики (251-356). Това е и най-използваното от християните наименование. За евреите Тау-кръстът е бил свещен символ на очаквания Месия, на Спасението и вечния живот и в този му библейски смисъл се почита от християнството.
През същата епоха в Египет, а оттам на някои места и в Мала Азия, се е изобразявал един тип Антониевски кръст с добавена отгоре нимбообразна форма, който символизирал задгробния живот. Той е известен от дълбока древност под името Анх (ст. египет. = живот) (фиг. 2). В Египет Анхът обаче е символизирал първоначално вечността (формата “Т”) и мъдростта (кръглата форма) и се считало, че е носител на безсмъртие. Оттам в Християнската епоха се свързва с безсмъртието на душата. Заради произхода си е познат още под имената Египетски, а поради това, че с него се измервало водното ниво на река Нил –Нилски. По-рядко се нарича Кръст с ухо (лат. crux ansata).
В западна Европа като символ на разпятието християните възприемат за основно изображението на кръст, съставен от две перпендикулярно пресичащи се линии ("греди"”), образуващи четири рамена, от които трите горни са с равна дължина, а отвесната долна е по-дълга около два пъти (фиг. 3). Този познат на хералдиката като Гредов кръст в иконографията се обозначава като Латински или crux immissa (впъхнат, втъкнат кръст).
Когато и четирите рамена са еднакво дълги, една форма предпочитана от православието, кръстът се нарича Гръцки или Византийски, а в хералдиката също така се разглежда като един от гредовите кръстове (фиг. 4).
Специфична форма на кръста, наподобяваща латинската буква “Y”, се е употребявала доста често през ранното Средновековие главно за украсата на преписи на Новия Завет, въпреки че произходът му е библейски. Затова и носи името Библейски (фиг. 5). В хералдиката поради формата му го обозначават още като основния тип от т. нар. вилични кръстове.
Последните познаваме в няколко разработки, най- често употребяваната от които представлява гредов кръст с вилицообразно завършващи рамене (фиг. 6).
Във връзка с мъченическата смърт на апостол Андрей Първозваний се изобразява един специфичен мъченически кръст във вид на буквата “Х”. Кръстът с тази форма, върху който бил разпнат апостола в Патра, носи неговото име – Андреевски (фиг. 7).
Сравнително рано се появява шестконечния кръст, представляващ съчетание на Латинския с едно по-късо наклонено рамо, разположено под основното напречно рамо, в средата на по-дългата вертикална долна част на кръста. Счита се, че това е стилизация на подвижната закована само с един пирон подпора за краката, която е имал кръстът Христов. Така се увеличавали мъченията, защото върху подвижната опора не било възможно трайно да се пази равновесие. Именно поради това въпросното кръстно рамо се изобразява наклонено (фиг. 8) .
Този кръст има и една разновидност, наричана Голготски кръст, при която той е изобразяван, стъпил върху сегмент от кръг, наподобяващ възвишение. Този постамент символизира хълма, върху който е бил побит Христовият кръст (фиг. 9).
По-сложна форма, съчетаваща в едно Антоновия, Латинския и последния тип кръст, е седемконечният кръст. Неговата иконография се обяснява с това, че хоризонталната най-горна напречна част е наподобяване на прикованата там към кръста Господен дъсчица с надпис: “Иисус Назарянин – Цар Юдейски” (фиг. 10).
Два други типа кръстове са свързани с архийерейското достойнство на главите съответно на Руската църква Двоен или Патриаршески (фиг. 11) и на Римо-католическата – Папски (фиг. 12).
Една форма, представляваща осемконечен кръст на базата на Патриаршеския, но с още едно долно наклонено рамо, е позната под наименованието Руски кръст (фиг. 13).
Патриаршеският кръст е имал голямо разпространение и в средна Европа и затова е познат още като Унгарски. Горното му късо рамо символизира също дъсчицата с надпис както при Антониевския кръст. Появява се около VI век в Мала Азия. Папският кръст традиционно присъства в хералдиката на светия Ватикански престол от ХV век насам.Останалите римо-католически архиепископи (архийереи) са получили също свой кръстен знак на достойнство, познат под наименованието Лотарингски кръст (фиг. 14). Името му е свързано с хералдиката на крал Ренатус I от Анжу, който е бил херцог на Лотарингия (1431 – 1453), в чиито герб присъства този двоен кръст.
Латвийският кръст е създаден преди ХV век, докогато християнството все още не е било официална религия и поради това има доста характерна форма, производна от Лотарингския. Вероятно тя е възникнала поради нуждата от прикритие (фиг. 15).
Арменската църква притежава също така свое специфично разпятийно изображение, представляващо разновидност на латинския кръст (фиг. 16).
Един от вариантите на гредовите кръстове – Латински и Гръцки – е Детелинният (фиг. 17). Нарича се още Лазаров кръст или Триипостасен кръст, тъй като смислово всяко тройно окончание, наподобяващо трилистна детелина (или малък кръст), се отъждествява с божественото триединство.
С името на Лазар е свързан чрез включването му през 1816 година в хералдиката на сардинския монашески рицарски орден на св. Мавриций и св. Лазар.Днес познат ни под името Константинов кръст върху храмовете, строени от император Константин Велики, е бил изобразяван един розетообразен знак, чието символно значение се обяснява като небесен кръст, разпръскващ светлинни лъчи (фиг. 18). Византийските хронисти разказват, че императорът имал видение как на небето се появил кръст с надпис “С него ще победиш”.
Константиновият кръст обаче, ако не е соларен знак, възприет от християнството, вероятно представлява вариант на друг един кръст – монограмния (хризматичен) Христов знак, съчетаващ в едно първите букви от името Му – I и Х. Познат е под названието Хризма (фиг. 19).
Вероятно от нея произлиза старобългарската “шестлъчева” розета, така често изобразявана върху храмове, надгробия, къщи и битови предмети чак до миналия век – в изчистен вид или вписана в кръг.
През Средновековието, вероятно и с развитието на хералдиката, се появяват редица кръстни изображения, носещи името на светци, както и на градове и държави, в някои от които те са проповядвали. Това са
Антониевият (фиг. 20),
Йерусалимският (фиг. 21),
Флорентийският (фиг. 22),
Бохемския (Чехският) със специфична стреловидна форма и поради това наричан още Стреловиден кръст (фиг. 23),
Хелветският (Хелвета, Швейцарски), който е равнораменен гръцки кръст с обхождащ го контур (фиг. 24),
Австрийският, който поради специфичната си форма в хералдиката се нарича още Оръдеен или Армейски (фиг. 25).
Широко известен е Малтийският кръст, който в православния свят навлиза чрез Русия по времето на цар Павел (1796 – 1801) (фиг. 26). Но той е възприет като хералдически знак от Малтийския рицарски орден още около 1048 година. Тъй като орденът е имал за патрон св. Йоан, този кръст се нарича още Йоанийски.
Един може би хералдично разработен кръст е Котвеният (фиг. 27).
Негово подобие е появилият се през 1156 година в Кастилия Лилиев кръст – знак на военизирания монашески орден от Алказар (фиг. 28).
Стилизация от последния е кръстът-герб на финландския град Нилсия (фиг. 29).
Сложно съставен е Келтският кръст, чието вписване в кръг е може би инвенция от соларен знак (фиг. 30).
Също така сложно съставен е т. нар. Якобински кръст свързван с апостол Яков. Нарича се още Пилигримски, т.е. Поклонннически (фиг. 31), защото апостол Яков умира в 42 година в Йерусалим..
Българските майстори често пъти още от Средновековието са изобразявали няколко типа производни от Гръцкия кръст, вписвани в кръг, по същия начин както част от розетните изображения. Те освен това, както посочих по-горе, въобще не са се притеснявали подобно на западноевропейските хералдици да сътворяват и нови форми на кръстни знаци, много от които са с отлично декоративно присъствие.
Добавих и някои интересни разновидности на кръста от най-съвременната ни история:
Нарекох F образния кръст от (фиг. 32) виртуален по обясними причини. :-)
Свастиката ви е вече добре познат окултен символ. Думата идва от санскритското स्वस्तिक , което означава предмет, носещ щастие или предвещаващ добро и по-точно отличителен знак, който се поставял върху предмет или човек, за да носи късмет. (фиг. 33)
И друг разпространен окултен знак, който по-скоро няма допирни точки с Християнството, но ползва в основата си обърнат кръст с пречупени надолу рамена. В своето окултно значение това е разновидност на обърнатия християнски кръст (какъвто използват death металистите и антихристите). Именно този (безименен) символ става отличителен знак на мира и ядреното разоръжаване, който хипитата превръщат в своя емблема (фиг. 34).
Надявам се да ви е било занимателно, ако не полезно. :-)
