Сънародници от всички страни- събудете се!

20 април 2016 г.

Коренът на европейската цивилизация е в България


На Балканите орфизъм има шест века преди идването на гърците..


"Обичам културата на траките, техните митове, бог Дионисий, Орфей, всичко това древните гърци взимат от траките и го препредават на цялата европейска цивилизация.  
Но коренът е в България!"
Това заяви Кенет Гарет, фотограф на "National Geographic", който пристигна у нас, за да се заеме с най-новия си проект - тракийското злато и древните руини по българските земи. За две седмици той ще обиколи тракийските светилища в Казанлък, Страросел, Свещари и Перперикон. Гарет ще проучва културните традиции и чествания в България и ще ги свърже с корените им в древността.
"Тракийското злато е кандидат за корицата на "Нешънъл джиографик", каза 52-годишният фотограф. Кенет Гарет само потвърди това, което отдавна ни е известно, че гърците са присвоили тракийските ни митове и легенди и героичният ни епос, и ги представят пред света като свои. Защо обаче българските учени и историци мълчат по този въпрос? И по-лошо, някои от тях с мазохистични нотки в гласа обясняват, че намерените у нас древни предмети са дело на гръцки автори, защото траките нямали необходимата култура, за да ги изработят.
Без да споменават факта, че по времето, в което културата на траките е процъфтявала по нашите земи, гърците все още на са се появили на полуострова. Отново се получи парадокс - един чужденец ни каза това, което ние трябваше отдавна да отстояваме.

През 2004 г. публикувах книгата "Убийството на Орфей", в която доказах, че коренът на европейската цивилизация е тук, в България. Година по-късно Кенет Гарет потвърди тезата ми.
В България съществуват десетки книги за траките, Орфей и орфизма, но нито една от тях не дава пълна и завършена картина на древния култ, родил се по нашите земи, който по-късно се разпространява из Европа и дава началото на тайнствените братства и ордени. "Орфизмът е оказал влияние върху първите християни.
Някои от неговите (на орфизма) принципи остават запазени за различни тайни секти - от най.сериозните в езотерично отношение, като розенкройцерите и масоните, до най-опасните, като сциентоложката църква, например. Не бива да пренебрегваме също приноса му към най-важните течения в езотеризма: херметизма, учението на Верните в любовта, средновековното рицарство, сотериологията на митовете за свещения Граал и романите от 12 в., платонизма през Ренесанса и др.", пише Жан-Пол Корсети в книгата си "История на езотеризма и окултните науки".

Досега никой у нас обаче не си беше направил труда да провери верни ли са твърденията на Корсети и какво го е накарало да направи тези твърде смели изводи. Нашите автори се занимаваха предимно с въпроса има ли освен гръцки орфизъм и тракийски, и защо от него не са останали писмени свидетелства. В книгите на някои от тях се загатваше, че т.нар. тракийски орфизъм е по-древен, но не и факта, че е възникнал цели 6 века преди на полуострова да се появят гръцки племена. Така че да се разсъждава по темата кому принадлежи първоорфизмът - на гърците или на траките, бе нонсенс. В книгите си много от авторите-траколози буквално се извиняваха, че са имали дързостта да оспорят първенството на гърците. Което илюстрираше комплексите на българските учени, от които те все още не могат да се отърсят. С пасивността си те спомагаха за това Орфей и до днес да битува в пантеона на древногръцките герои. Всеки турист в Гърция може да си купи тениска, с изобразени върху нея Орфеус и Евридике и е логично да приеме, че и двамата са от гръцки произход. Което не е истина. Трябва ли и занапред да се примиряваме с тази подмяна и да изписваме тонове мастило, просейки извинение за доказани исторически факти?
Друг такъв факт е, че тъй наречените олимпийски богове - Зевс, Деметра, Хера, Хермес, Аполон, Афродита и пр. са тракийски божества, възкачени впоследствие от древните гърци на Олимп. Който не вярва, да прочете Херодот и другите древни автори, които политическата конюнктура тогава не е принуждавала да прикриват това.
Защо представят орфизма грешно?

Ако питате що е орфизъм ще ви отговорят, че това са танци на лунна светлина, вакханалии, сексуални оргии и наливане с вино. Такава картина за орфизма рисуват дори хора, които претендират да са негови изследователи. Абсурдът е пълен, защото, който изследва Орфей, се сблъсква с едни и същи източници - свидетелствата на неговите последователи, питагорейците, неоплатониците, древните философски школи, (а те всички се определят като орфически), плочки с надписи и папируси, открити при антични погребения и свидетелства за същността на орфизма. Тези първоизточници казват едно и също: орфизмът учи, че само чистите и праведните могат да се надяват на Божията милост. За никакви танци и вакханалии там не става дума. Нито пък за разчленяване на тялото на погребаните, което и до днес се приема за типично "орфическо погребение".
Но откъде идват тогава тези грешни представи за орфизма? Кой изработва кривото огледало, в което днес ни го показват? Трудно е да се посочи пионерът на деформациите, но моите изследвания показаха, че опитите за изкривяване на орфисткото учение започват още при появата му. Така както от самото начало на християнството тръгват и опитите за неговата подмяна с псевдохристиянство. Всички ереси от IV век насам са точно това - амбиция да се подмени заветът на Христос с негово уж подобие, но всъщност отрицание. От манихейството до десетките деноминации на протестанството или до най-перверзните днешни секти, опитите за представяне на нещо безумно за християнство продължават. Типичен пример в най-ново време е обществото на мормоните. Тяхната теория включва в себе си многобожие, изкривяване на библейския разказ, но се представя като най-чисто християнство. А самата им секта се нарича "Църква на Исус Христос на светиите от последните дни". Какво общо има с Христос тази организация, не е ясно. Целта на подмяната обаче е ясна - заблуждаване на масата от хора, особено в САЩ, където няма религиозни традиции, че това именно е християнството.
Точно по този начин и орфизмът е деформиран в най-ранни времена и представян като вакханалии и оргии. Целта е същата - у масовото съзнание да остане заблудата, че изповядва орфизъм този, който танцува бесовски или върши животински ритуали.  

Мой Бог е Любовта!
Как се извършва подмяната? 
Понякога самите хора в мнозинството си са готови да приемат по-приятния за тях вариант на развихряне на страсти. Въздържанието е много по-трудно. Тогава на помощ идват псевдоучители-орфисти (нещо като днешните мормони), които насочват множеството по посока на принизяващи духа ритуали, а не към истинското учение на Орфей. След време "изследователи", без никакво отношение към вярата, "легитимират" измамата, определяйки "научно" орфизма като вакханалия. С течение на времето връзката с истината се къса и днес дори да открием орфически артефакти, се мъчим да ги нагодим към една фалшива представа за орфизма.



Троянската война се води между траки. Орфей участва в похода на аргонавтите, който е преди Троянската война. Самата Троянска война се е състояла 13 в.пр. Хр. Войната за хубавата Елена се води между представители на Крито-минойската цивилизация (морската култура) и Троянската (континенталната култура), а гърците ще се появят цели 6 века след нея. И понеже Троя бе открита на територията на днешна Турция, трябва да уточня, че в нея не са участвали и представители на тюркски племена, защото днес съседите ни се опитват да докажат, че и те са имали дял в нея. Всъщност и двете култури се представляват от сродни народности - потомците на пеласгите, от които произхождат многобройните тракийски племена. Племената, чиито потомци са днешните гърци, се заселват доста по-късно върху земи, цивилизовани от траките.
Цялата територия на днешна Гърция от Солунско до Атина, както и островите, са били населени с тракийски народности. За това пишат Херодот и Тукидит. Последният обяснява как жителите на Атина и най-вече аристократите, до V век пр.Хр. още носели типичните тракийски прически с плитка отзад. Жреците на Атина не били гърци, а траки, изповядващи древни култове. Центърът на култа било градчето Елевсин, близо до Атина - родно място на жреческия род на Евмолпидите. А Евмолпидите произхождали от трака Евмолп, син на бореадата Хеона и морския бог Посейдон. Интересното е, че Евмолп се заселва в Елевсин, бягайки от тракийския владетел Тегирий, при когото първо бил отседнал, но нещо сгафил. Тегирий обитавал област малко на север от Атина, но на юг от Тесалия - тоест в сърцето на "Гърция". С други думи Евмолп се придвижвал от един тракийски град в друг около Атина.
За каква древна "Гърция" говорим тогава?

Истината е, че гърците много по-късно от епохата на Орфей са присвоили освен героичните епоси и битки на траките и религията им, заедно с целия пантеон от богове. Не по-малко любопитен е фактът, че единобожието се появява по едно и също време между средата на ХIV и средата на ХIII век пр.Хр. в Египет, в Палестина и в Тракия. В Египет фараонът Аменхотеп IV, наречен Ехнатон въвежда почит само към един Бог - Атон и прави революция в религията (всъщност връщане към забравеното единобожие, както вече уточнихме). Неговият опит е неуспешен и не издържа във времето, но стотина години след Ехнатон, Хермес Трисмегист продължава делото му. По това време Мойсей дава на народа си вярата в един Бог, Орфей - също. Тези съвпадения означават, че забравеният преди Потопа монотеизъм е "спуснат" пак и едновременно на основните народности по това време, а пророците на новата-стара вяра са именно Орфей, Хермес Трисмегист и Мойсей.
Из книгата "Убийството на Орфей".

На всички историци, които ще приемат скептично моята версия за същността на орфизма, предварително ще припомня написаното от Мирча Елиаде в неговия "Трактат по история на религиите": "Ето накратко с какви документи разполага историкът, който се занимава с религии: няколко откъса от една обширна жреческа литература, предавана устно (творение, принадлежащо само на определена социална прослойка); някои загатвания, открити в записките на пътешественици; материали, събрани от чужди мисионери; някои откъси от светската литература; няколко надписа и спомените, съхранени в народните традиции."

Налага се човек да прелисти стотици книги на древни и съвременни автори, да изучи съществуващите обреди, разпространени сред народа и затворените общества, за да си изгради своя картина за събитията, случили се по времето на Мойсей..

Капка Георгиева