Българското "Възкресение"

Мисля, че на българското "Възкресение" като празник мястото му в датника е 20 април.

Причината- именно на тази дата преди 140 години е последната истинска "заявка" за реална национална свобода. Всичко, което е последвало след това са добре съчинени политически машинации в услуга на нечии чужди интереси.

Въпросът обаче е защо няма оттогава досега повторен опит за истинско освобождение? 
Смятам, че причината се корени в тотално сбърканото ни разбиране за ролята на събитието "Освобождение" (респ. и съответното въстание). Струва ми се, че ние му придаваме ЕДИНСТВЕНО социално значение. И точно по този въпрос тънем в пълно заблуждение, защото ако не се случи отпървом духовното ни освобождение, социалното ни НЯМА да се случи. Защото то е само последствие на първото, а ние го разглеждаме като цел. Сгрешена ни е мотивацията. Мястото на социалното винаги ще е второ, преди личностното духовно.

Първо задухва вятъра, едва след това се появяват последствията- дърветата се раздвижват. Без вятър не може да има раздвижване!

В момента споделям с вас една фундаментална Истина, а вие ако щете вярвайте.. Вятърът е Божият Дух. Без този "вятър" каквито и промени или протести да симулираме те вече са обречени и съграждат единствено поредното "продуктово позициониране", но не и истинска и стойностна промяна.

НО за да се осъзнае този процес, трябва да се осъзнае и предназначението му. Защото именно виделината и яснотата за причинно-следствената връзка в събитията и фактите осмисля и мотивира всяко начинание от такъв мащаб. А е очевадно, че на нас (като нация) ни се губят основни концептуални моменти. Липсват ни "първите седем".

За какво говоря ли?.. За коня пред каруцата..

Българският народ е натоварен с мисия. И когато не изпълнява тази си мисия последствията са тежки. За съжаление много малко българи (и никой от родните политици) не са наясно, защо това е така.

Всъщност нещо подобно се е случило и с евреите преди около 2000 г. За разлика от нас обаче те знаят, че са месиански народ с някакво предназначение, определено още от Мойсей, но въпреки това те не разпознават Месията, Синът Божи, Помазаникът. Когато Той се явява, за да поеме "кармата" на човечеството и да покаже новия път те го отхвърлят, защото са си наумили да видят цар, със социална власт и сила, излъчен "по поръчка" от визшата прослойка на обществото им а не просто някакъв социално беден духовник, било то и велик учител, лечител, спасител.. Бог им праща Сина Си, за да ги научи как да живеят (не по сметка и с омраза помежду си, а с любов), за да промени сърцата им.. А социалната им система в последствие е щяла сама да се промени по закона на скачените съдове..
Но този, който жадува власт и отмъщение не ще разпознае никога милостта която получава, защото я счита за слабост. Затова и я отхвърля. И така "месианския народ" предизвиква и разрешава разпването на Месията. 

И "наказанието" на Небето не закъснява: През 73 г. Римската армия срива Йерусалим до основи, включително и храма на Соломон. От еврейската държава не остава нищо. Така "избраният" народ е разпръснат задълго по лицето на земята в изгнание.. Чак до 1947 г., когато се опитва отново с измамни средства да си съгради нова държава. Отново без Божието участие и благоволение! Правейки същата грешка- "разпвайки" отново и отново Месията... работейки упорито за възцаряване на друг "месия"- заместител на неудобният им Иисус. Заради това вироглавство почти 2000 г. евреите са отхвърляни от своя повелител- Богът на Истината и предоставени на жестоко преследвани от другите народи, като кулминацията на този гнет завършва с холокоста по време на Втората световна война. 
Същевременно в противовес на целия този процес християнството получава своя шанс и се разпространява изсред народите, оформяйки лика на нова цивилизация, започвайки от бившите си "екзекутори"- Рим и Константинопол. Това са времената, когато други припознават Месията и Помазаника, а не своите Му. Историята е категорична..

Каква е обаче връзката на тези събития с българската история? 

Връзката е, че ние също като евреите упорито отбягваме и не изпълняваме волята Божия! И то също многократно. Когато в България през 10 век започва разпространяване на богомилското учение, чийто основоположник е един от синовете на цар Симеон, тогавашната (а и сегашната) управляваща върхушка и “свещеници” не разпознават в него ренесансовото си бъдеще. Така съзнателно или не те заклеймяват и отхвърлят Учението на истинското, ранното християнство, заменяйки го с вече подправеното, онова внимателно подготвеното, властимащото, изградено по подобие на светския модел, онзи модел, който трябваше структурно да бъде променен.

А именно апокрифните книги на ранното християнство, които ни учат как да извървим пътя към върховното си предопределение, показват как всеки може да общува директно със своя баща – Бога, без да има никаква нужда от посредници (освен единствено Синовното посредничество) и разкриват на всеки, че единствено вътре в човека е скрита истинската Христова сила, която може да ни води напред. Забележете, че с това учение България е останала в духовната история на Европа за онова време и че и сега се счита за люлка на учението на катари и албигойци.

Богомилите обаче са изгонени, ренесансът и реформацията се случват на Запад с всички последствия в момента за цялата цивилизация, а ние оставаме да се гърчим под ударите на византийци, татари и най-накрая за дълги векове под гнета на селджукските турци.
И всичко това, защото изневерихме на вярата си.Това е мисията ни. Българин означава да служиш на Бог, да изучаваш и да разпространяваш Словото Му. Орфей го е знаел..

Всъщност в късното си съществуване България е била истински свободна само за период от  някакви си 70 години.. 1868 г. е годината на църковната ни независимост, 1878 г- е годината на Освобождението, 1908 г. годината на Независимостта. А през 1918-та, с подписването на Брест-Литовски мирен договор между Четворния съюз (Германия, Австро Унгария, България,  Османската империя) и Русия, България тихо и неосъзнато попада в капана на обиграната световна дипломация, ставайки жертва на своята млада духовна и социална неопитност..

Едва след 1988 г. отново получихме своя шанс, но какво направихме? Отново си избрахме да тръгнем по възможно най-лошия път- този на духовния упадък. И резултатът отново е повече от очевиден – декларираната свобода отново е заместена от оковите на консуматорското мислене. Възложената ни мисия отново не се изпълнява. Какво ще се случва у нас отново решават други вместо нас: американски, руски, турски, европейски чиновници от всякъде си, осъществяват чрез "всесилните" тайни служби и многобройните български предатели своите лични интереси. Всички те отлично знаят, че бедните души се печелят лесно. Не са им нужни скъпи войни, а спускане на мъглява концепция без национална идея, съпроводена с методично и хронично ограбване и обезкървяване. Защото им е нужен народ, убеден че всеки и всичко може да бъде купено с пари. Ако не с пари, то с много пари.. По същата схема и южната ни съседка чрез нас последователно си проправя пътят към Брюксел- отколешна тяхна имперска мечта, превърната отдавна в техен национален интерес. И е съвсем естествено Европа да се опита да се защити чрез използване на предпазни клаузи, изолирайки ни, за да оцелее. Защото сме слабо развити и податливи на външни влияния (което е удобен "заден вход" за всякакви чужди на нея интереси). А сме такива, защото сме забравили мисията си. А тя е да изучаваме и разпространяваме Учението всред другите народи, заемайки истинското си място в глобалния свят- това на просветители.

Коренът на европейската цивилизация е в България

На Балканите орфизъм има шест века преди идването на гърците..

"Обичам културата на траките, техните митове, бог Дионисий, Орфей, всичко това древните гърци взимат от траките и го препредават на цялата европейска цивилизация.  
Но коренът е в България!"
Това заяви Кенет Гарет, фотограф на "National Geographic", който пристигна у нас, за да се заеме с най-новия си проект - тракийското злато и древните руини по българските земи. За две седмици той ще обиколи тракийските светилища в Казанлък, Страросел, Свещари и Перперикон. Гарет ще проучва културните традиции и чествания в България и ще ги свърже с корените им в древността.
"Тракийското злато е кандидат за корицата на "Нешънъл джиографик", каза 52-годишният фотограф. Кенет Гарет само потвърди това, което отдавна ни е известно, че гърците са присвоили тракийските ни митове и легенди и героичният ни епос, и ги представят пред света като свои. Защо обаче българските учени и историци мълчат по този въпрос? И по-лошо, някои от тях с мазохистични нотки в гласа обясняват, че намерените у нас древни предмети са дело на гръцки автори, защото траките нямали необходимата култура, за да ги изработят.
Без да споменават факта, че по времето, в което културата на траките е процъфтявала по нашите земи, гърците все още на са се появили на полуострова. Отново се получи парадокс - един чужденец ни каза това, което ние трябваше отдавна да отстояваме.

През 2004 г. публикувах книгата "Убийството на Орфей", в която доказах, че коренът на европейската цивилизация е тук, в България. Година по-късно Кенет Гарет потвърди тезата ми.
В България съществуват десетки книги за траките, Орфей и орфизма, но нито една от тях не дава пълна и завършена картина на древния култ, родил се по нашите земи, който по-късно се разпространява из Европа и дава началото на тайнствените братства и ордени. "Орфизмът е оказал влияние върху първите християни.
Някои от неговите (на орфизма) принципи остават запазени за различни тайни секти - от най.сериозните в езотерично отношение, като розенкройцерите и масоните, до най-опасните, като сциентоложката църква, например. Не бива да пренебрегваме също приноса му към най-важните течения в езотеризма: херметизма, учението на Верните в любовта, средновековното рицарство, сотериологията на митовете за свещения Граал и романите от 12 в., платонизма през Ренесанса и др.", пише Жан-Пол Корсети в книгата си "История на езотеризма и окултните науки".

Досега никой у нас обаче не си беше направил труда да провери верни ли са твърденията на Корсети и какво го е накарало да направи тези твърде смели изводи. Нашите автори се занимаваха предимно с въпроса има ли освен гръцки орфизъм и тракийски, и защо от него не са останали писмени свидетелства. В книгите на някои от тях се загатваше, че т.нар. тракийски орфизъм е по-древен, но не и факта, че е възникнал цели 6 века преди на полуострова да се появят гръцки племена. Така че да се разсъждава по темата кому принадлежи първоорфизмът - на гърците или на траките, бе нонсенс. В книгите си много от авторите-траколози буквално се извиняваха, че са имали дързостта да оспорят първенството на гърците. Което илюстрираше комплексите на българските учени, от които те все още не могат да се отърсят. С пасивността си те спомагаха за това Орфей и до днес да битува в пантеона на древногръцките герои. Всеки турист в Гърция може да си купи тениска, с изобразени върху нея Орфеус и Евридике и е логично да приеме, че и двамата са от гръцки произход. Което не е истина. Трябва ли и занапред да се примиряваме с тази подмяна и да изписваме тонове мастило, просейки извинение за доказани исторически факти?
Друг такъв факт е, че тъй наречените олимпийски богове - Зевс, Деметра, Хера, Хермес, Аполон, Афродита и пр. са тракийски божества, възкачени впоследствие от древните гърци на Олимп. Който не вярва, да прочете Херодот и другите древни автори, които политическата конюнктура тогава не е принуждавала да прикриват това.
Защо представят орфизма грешно?

Ако питате що е орфизъм ще ви отговорят, че това са танци на лунна светлина, вакханалии, сексуални оргии и наливане с вино. Такава картина за орфизма рисуват дори хора, които претендират да са негови изследователи. Абсурдът е пълен, защото, който изследва Орфей, се сблъсква с едни и същи източници - свидетелствата на неговите последователи, питагорейците, неоплатониците, древните философски школи, (а те всички се определят като орфически), плочки с надписи и папируси, открити при антични погребения и свидетелства за същността на орфизма. Тези първоизточници казват едно и също: орфизмът учи, че само чистите и праведните могат да се надяват на Божията милост. За никакви танци и вакханалии там не става дума. Нито пък за разчленяване на тялото на погребаните, което и до днес се приема за типично "орфическо погребение".
Но откъде идват тогава тези грешни представи за орфизма? Кой изработва кривото огледало, в което днес ни го показват? Трудно е да се посочи пионерът на деформациите, но моите изследвания показаха, че опитите за изкривяване на орфисткото учение започват още при появата му. Така както от самото начало на християнството тръгват и опитите за неговата подмяна с псевдохристиянство. Всички ереси от IV век насам са точно това - амбиция да се подмени заветът на Христос с негово уж подобие, но всъщност отрицание. От манихейството до десетките деноминации на протестанството или до най-перверзните днешни секти, опитите за представяне на нещо безумно за християнство продължават. Типичен пример в най-ново време е обществото на мормоните. Тяхната теория включва в себе си многобожие, изкривяване на библейския разказ, но се представя като най-чисто християнство. А самата им секта се нарича "Църква на Исус Христос на светиите от последните дни". Какво общо има с Христос тази организация, не е ясно. Целта на подмяната обаче е ясна - заблуждаване на масата от хора, особено в САЩ, където няма религиозни традиции, че това именно е християнството.
Точно по този начин и орфизмът е деформиран в най-ранни времена и представян като вакханалии и оргии. Целта е същата - у масовото съзнание да остане заблудата, че изповядва орфизъм този, който танцува бесовски или върши животински ритуали.  

Мой Бог е Любовта!

Как се извършва подмяната? 
Понякога самите хора в мнозинството си са готови да приемат по-приятния за тях вариант на развихряне на страсти. Въздържанието е много по-трудно. Тогава на помощ идват псевдоучители-орфисти (нещо като днешните мормони), които насочват множеството по посока на принизяващи духа ритуали, а не към истинското учение на Орфей. След време "изследователи", без никакво отношение към вярата, "легитимират" измамата, определяйки "научно" орфизма като вакханалия. С течение на времето връзката с истината се къса и днес дори да открием орфически артефакти, се мъчим да ги нагодим към една фалшива представа за орфизма.



Троянската война се води между траки. Орфей участва в похода на аргонавтите, който е преди Троянската война. Самата Троянска война се е състояла 13 в.пр. Хр. Войната за хубавата Елена се води между представители на Крито-минойската цивилизация (морската култура) и Троянската (континенталната култура), а гърците ще се появят цели 6 века след нея. И понеже Троя бе открита на територията на днешна Турция, трябва да уточня, че в нея не са участвали и представители на тюркски племена, защото днес съседите ни се опитват да докажат, че и те са имали дял в нея. Всъщност и двете култури се представляват от сродни народности - потомците на пеласгите, от които произхождат многобройните тракийски племена. Племената, чиито потомци са днешните гърци, се заселват доста по-късно върху земи, цивилизовани от траките.
Цялата територия на днешна Гърция от Солунско до Атина, както и островите, са били населени с тракийски народности. За това пишат Херодот и Тукидит. Последният обяснява как жителите на Атина и най-вече аристократите, до V век пр.Хр. още носели типичните тракийски прически с плитка отзад. Жреците на Атина не били гърци, а траки, изповядващи древни култове. Центърът на култа било градчето Елевсин, близо до Атина - родно място на жреческия род на Евмолпидите. А Евмолпидите произхождали от трака Евмолп, син на бореадата Хеона и морския бог Посейдон. Интересното е, че Евмолп се заселва в Елевсин, бягайки от тракийския владетел Тегирий, при когото първо бил отседнал, но нещо сгафил. Тегирий обитавал област малко на север от Атина, но на юг от Тесалия - тоест в сърцето на "Гърция". С други думи Евмолп се придвижвал от един тракийски град в друг около Атина.
За каква древна "Гърция" говорим тогава?

Истината е, че гърците много по-късно от епохата на Орфей са присвоили освен героичните епоси и битки на траките и религията им, заедно с целия пантеон от богове. Не по-малко любопитен е фактът, че единобожието се появява по едно и също време между средата на ХIV и средата на ХIII век пр.Хр. в Египет, в Палестина и в Тракия. В Египет фараонът Аменхотеп IV, наречен Ехнатон въвежда почит само към един Бог - Атон и прави революция в религията (всъщност връщане към забравеното единобожие, както вече уточнихме). Неговият опит е неуспешен и не издържа във времето, но стотина години след Ехнатон, Хермес Трисмегист продължава делото му. По това време Мойсей дава на народа си вярата в един Бог, Орфей - също. Тези съвпадения означават, че забравеният преди Потопа монотеизъм е "спуснат" пак и едновременно на основните народности по това време, а пророците на новата-стара вяра са именно Орфей, Хермес Трисмегист и Мойсей.
Из книгата "Убийството на Орфей".

На всички историци, които ще приемат скептично моята версия за същността на орфизма, предварително ще припомня написаното от Мирча Елиаде в неговия "Трактат по история на религиите": "Ето накратко с какви документи разполага историкът, който се занимава с религии: няколко откъса от една обширна жреческа литература, предавана устно (творение, принадлежащо само на определена социална прослойка); някои загатвания, открити в записките на пътешественици; материали, събрани от чужди мисионери; някои откъси от светската литература; няколко надписа и спомените, съхранени в народните традиции."

Налага се човек да прелисти стотици книги на древни и съвременни автори, да изучи съществуващите обреди, разпространени сред народа и затворените общества, за да си изгради своя картина за събитията, случили се по времето на Мойсей..

Капка Георгиева