Наказанията са част от възпитателния процес. Неизбежни са. Необходими са. Тяхната цел да прекратят нежеланото поведение на малчугана, за да разбере кое е правилно и кое не.
Но родителите трябва да бъдат много внимателни по какъв начин наказват децата си без да прекаляват. Все пак мерките, които следва да предприемате, трябва да се използват за оформяне на поведението на детето и в никакъв случай за неговото унижение!
Прекалено грубото държане на някои родители, повишаването на тон и боят лесно могат да травмират крехката психика на детето, а това не бива да се допуска при никакви обстоятелства.
Внимавайте какво и как го казвате!
Независимо дали вашият палавник ви е изкарал извън контрол и сте решили да го накажете, направете го много внимателно. Не излизайте от кожата си! Ако му крещите или обиждате, това може да има сериозни последствия и да предизвика травма особено при по-малките деца. При постоянно повтарящи се несправедливи наказания вие залагате условията на бъдещо изкривяване себеоценката на вашето дете докато расте и се изгубвате като авторитет в очите му. Това е моментът, в който детето ви "разменя" вас с "улицата" като предпочитан авторитетен източник на закрила и знания.
Дори и в ролята на "лошия" родител, детето никога не трябва да се съмнява във вашата любов! Затова наказанието трябва да бъде срещу конкретна постъпка, а не срещу него самото. Често в гнева си можем да кажем неща, които дълбоко да наранят чувствата на малкото ви съкровище. Така че първо мислете, а след това говорете! Забравете за думи като „ти си лош”, „глупак”, „защо съм те родила”. Дори и да е малко, опитайте се да му обясните, какво може да прави и какво не, и защо.
Например, защо не бива да взема чуждите неща – нека разбере, че другият човек ще се натъжи. Накарайте го да се замисли, как самото то би се чувствало, ако някой му вземе любимата играчка без негово съгласие.
Съобразявайте се с възрастта на детето!
Разбира се, голяма е разликата между едно 2-годишно дете и вече малко по-голямо – около 5-6. По-малките все още не могат да разберат много неща, за тях всичко е интересно, искат да опознаят света, да пипнат всичко. Трябва да имате това предвид, когато решите да му се карате.
При малките деца също така е голяма грешка да отлагате наказанието с часове или дори дни след постъпката – те просто не могат да направят връзка между двете събития.
Най-добре не прибягвайте към строги наказания, а се опитвайте да предотвратите белите, преди да ги е направило. Например щом малкият посегне към опасна вещ, да хващате ръката му и да казвате: „недей”. Ако правите това редовно, след няколко опита мъникът просто ще се откаже и дори може да започне да се спира само. По този начин вие няма да стресирате детето си и резултатите дори ще са много по-добри отколкото, ако го накажете строго. Това, което е нужно е да проявите малко повече търпение и постоянство– често ефектът не идва от първия път.
Направете наказанието кратко и по-леко!
Като цяло думата „наказание” звучи много грубо и страшно, затова опитайте се да го направите максимално леко. Преди да накажете своето дете дори може първо да помислите дали не можете да го поправите без наказание. Наказанието следва да не се превръща в ежедневие за детето, защото така то губи от силата си, превръщайки се в навик.
Каквито и мерки да предприемете, направете го спокойно, без много караници или бой.
Може да заведете детето на мястото, на което ще стои наказано, веднага след провинението му. Обяснете му отново, че това, което е направило е лошо и неправилно, особено когато се отнася до друг човек. Ако го е правило и преди, припомнете му последствията от лошото поведение, не е необходимо да обяснявате или да се извинявате. Избягвайте да крещите и да повтаряте „Аз колко пъти ти казах да не правиш..”, Марш, наказан си!”. Това може само да ядоса детето и да го настрои срещу вас. Вие вече не сте родителят, който възпитава и учи, кое е правилно и кое не, вие вече сте негов враг и то следва да се пребори с вас. Говорете му с възможно по-спокоен тон и гледайте наказанието да продължи за кратко време.
Не наказвайте детето си, когато:
- Е болно или скоро е претърпяло някаква операция или травма. Тогава малкото е най-уязвимо, психиката е особено чувствителна и наказанието по-скоро може да навреди.
Не бива да наказвате също по време на хранене, преди сън, по време на игра и работа.
- Вашият малчуган се опива да направи нещо, но то не се получава. Когато е сбъркало в нещо не нарочно, но го осъзнава, тогава вие трябва да проявите разбиране, а не да го наказвате. Особено в подрастваща възраст, децата много искат да се справят с дадена задача и когато не успеят това може да ги демотивира трайно и засегне неизградената им себеоценка. В този момент някои родители наказват, без да си дават сметка, че детето се нуждае от обратното- разбиране и подкрепа, а не от критики, упреци, караници, лишения.
- Когато сте ядосани и се намирате в нервно състояние, по този начин вие така или иначе ще изкарате яда си върху детето си, но после е почти сигурно, че ще съжалявате за това. Най-добре отложете разговора за "провинението" на малчугана, като му определите кога ще разговаряте. През това време направете усилие да се успокоите, за да размислите разумно и да изберете правилното наказание за детето си.
И най-важното: Преди да приложите дадено наказание си спомнете ваша сходна ситуация от детството ви и как евентуално наказанието ви е подействало. В чести случаи това избистря преценката и помага при определяне на подходящото наказание. Много важно е да бъде според мотивацията на детето ви, стояща зад постъпката му в конкретната ситуация.
Избягвайте да наказвате по инерция! Често в бързането си да се върнем към любимото ни занимание сме склонни да приложим първото попаднало ни под ръка наказание без дори да се позаинтересуваме от подробностите или последствията, съпровождащи детската постъпка. Има случаи, в които детето ви основателно е реагирало на някаква явна несправедливост, а ние реагираме подвластно на инерцията си да го заклеймим и обвиним. Това оставя много дълбоки следи в детската психика и може да доведе до скъсване на уважението към родителския авторитет. В такива случаи (когато осъзнаете грешката, която сте направили) се научете на свой ред да поднасяте извинения на детето си.
Не забравяйте НИКОГА, че доживот сте модел за подражание!
По материали от http://www.kidssports.bg/
