Подсъзнателно убеждаване

ЕДИН надпис- ДВЕ значения: "GOOD" и "EVIL" ("Добро" и "Зло")

Може да си мислите, че не сте податливи на подсъзнателни техники, но изследване е доказало, че почти всички от нас са. И от всички различни техники, една от най-често срещаните е прост трик, наречен "акостиране".
Ето един бърз преглед на това как този трик е използван върху теб:
Да предположим, че ви попитат - вас и много други, намиращи се в една стая - да направите най-доброто си предположение за това кога е роден Тома Аквински. Ако нямате друга идея, различна от тази: "по някое време през Средновековието", средната предполагаема идея може би ще е 1200 година. Но какво ще стане, ако първо ви бъде съобщено "Клавдий Птолемей е роден през 85 година" и след това да ви попитат кога е роден Аквински? Това би ли променило нещо? Изглежда, че не би трябвало, тъй като то е без значение. Но почти със сигурност вашето предположение ще се промени. То ще бъде много по-рано, може би около 800 година. Вие и другите може да не сте наясно, че първото твърдение засяга оценката ви. Може би вие най-вероятно да не се съмнявате, че подсъзнателното внушение е било използвано, за да ви повлияе, в този случай простичкият трик се нарича "акостиране".

Акостирането като подсъзнателна техника
Изследователите действително правят тестове като този и винаги получават същият ефект. Акостирането в терминологията на поведенческата икономика, е нашата тенденция да придадем тежест на фактите или цифрите, които са ни предоставени - независимо от тяхното значение - ако имаме недостатъчна информация. Очевидно е, че ако знаем датата на раждане, няма как да ни бъде приложена тази техника. Въпреки това, "недостатъчната информация" се появява често в живота ни, нали?
Ето защо този подсъзнателен трик работи доста добре.
Както може да се предположи, щом като терминът е използван от учените в областта на поведенческата икономика, този трик се използва във финансовите въпроси. В действителност, най-простият пример е този- преди да можете да формирате мнение за стойността на даден продукт, продаван по телевизията, ще ви бъде съобщено: "Това обикновено се продава за 189 лева, но ако го поръчате сега ще ви струва само 59".
Може да ви бъде казано защо струва 189 лева, но може и да не ви се каже. Истината е, че самото споменаване на тази сума ще увеличи стойността на предлаганият предмет в съзнанието ви. Ако сте имали възможността сами да поставите цена преди това, може да сте определили такава от 19 лева например - ако сте нямали нещо за "котва". Но сега сте чули, че е на стойност 189 лв., тогава ви изглежда много изгодна сделка да го купите за цена от 59.

Този трик се използва при преговорите през цялото време. Например, може би си мислите, че вашата къща е на стойност от 85 000 когато я продавате, но почти винаги имате недостатъчно информация, за да бъдете сигурен. Така че когато даден купувач предлага 30 000, вие ще кажете не, но след това ще сте по-малко сигурен относно стойността на къщата. Тогава, когато тайният партньор на първия купувач по-късно ви направи оферта от 50 000, тя ще ви се види разумна. Единствената оферта, които сте имали, е била 30 000, и с тази сума като котва ще бъдете щастлив да получите 50 000, така че ще приемете офертата. Вие никога няма да разберете, че с течение на времето къщата ви всъщност може да бъде продадена с 20 000 повече от тази сума.

Работодателите също могат да използват техниките за подсъзнателно внушение. Ето един пример – собственик на мебелен магазин може да спомене на продавачите си, че е нормално за един месец да продадат 70 продукта. Ако работниците и служителите нямат никаква представа какво е средното месечно количество, продавано в индустрията, те вероятно вече ще предположат, че 70 е нормално. Те ще работят за постигането на това количество, без да знаят, че продажбата на 40 броя мебели месечно е по-близко до средното за страната.

Опознаването на тези техники може да ви помогне да се защитите от външни влияния, както и да ги използвате върху себе си. Като например си поставите по-високи цели от средните, вие ще имате "котва", която вероятно ще ви насърчи да направите повече, отколкото бихте направили при липсата й.

Подсъзнателното убеждаване е просто въздействане на хората на ниво, по-ниско от съзнателното признаване. Много хора дори не осъзнават как те се влияят от една усмивка, което прави усмивката на подсъзнателното внушение.
Още два изтънчени метода:

- Подсъзнателно убеждаване, чрез използване на интонация
Не е трудно да се предположи, че изречение като "Не мога да ви обещая такава цена" има само едно значение. В действителност обаче, интонацията осигурява голяма част от действителното значение. Погледнете всяко от изреченията по-долу, при всяко от които е наблегнато на различна дума и последвано от подтекста:

Не мога да ви обещая такава цена. (Но може би някой може.)
Не МОГА да ви обещая такава цена. (Няма начин.)
Не мога да ви ОБЕЩАЯ такава цена. (Но може би ще го направя.)
Не мога да ВИ обещая такава цена. (Но мога да обещая на някой друг.)
Не мога да ви обещая ТАКАВА цена. (Но може би добра цена.)
Не мога да ви обещая такава ЦЕНА. (Но мога да обещая нещо друго.)
 
Смисълът на нашите твърдения се определя от думите, които ние подчертаваме, като това е коварен процес. Ако не можете да му обещаете такава цена, можете да му кажете "Не мога да ви обещая такава цена" и той все пак може да се почувства добре при тази ситуация, особено ако непосредствено след това му обещаете това, което можете. Сигурно разбирате какво значи това. Разбирането на фината и често подсъзнателна сила на подсъзнателното убеждаване означава, че в действителност вие можете да я използвате.

- Подсъзнателно убеждаване чрез използване на собствените им думи
Слушайте внимателно какво човекът ви е казал, че иска, а след това им покажете как точно можете да им го дадете. Ние всички искаме да имаме някаква вътрешна последователност, така че ние не искаме да действаме срещу това, което казваме. Ето защо, докато имате това, от което хората се нуждаят, тази техника работи добре. Например, да предположим, че продавате ваканции.
След като изслушате това, което те искат, ще намерите нещо, което съответства на техните нужди и след това ще кажете:
"Ако си спомням добре, вие казахте, че искате горещи плажове на цена под 2 000 на седмица, както и с нощен живот съвсем наблизо? Мисля, че имате късмет. И двата пакета, които ние разгледахме, отговарят на зададените критерии, така че кое харесвате повече- Канкун или Бахамските острови? "
Тогава е трудно за някой да каже, че не се интересува от това предложение, когато вие просто сте намерили точно това, което те са казали, че искат, и сте им припомнили техните думи. Те вероятно дори няма да забележат, че използвате точно техните думи. Те ще се почувстват неудобно да противоречат на това, което са казали, и е по-лесно да се съгласят с вас.
В това е силата на подсъзнателното убеждаване.

Малко трикове:
Силата на убеждаването е един от най-важните инструменти в общуването и всеки може да се научи как да го прави. Убедителността е подходяща в много ситуации.
Освен това ще разберете как търговците успяват да ви продадат стока, от която нямате нужда само защото звучат много убедително.

Първият подход за убеждаване е фреймингът, който често се използва в политиката. Състои се в промяна на основните думи, като те са емоционално наситени.
Ако един политик иска да повлияе върху избирателите си с намаляване на данък наследство, той би го нарекъл данък смърт и така ще звучи по-силно.

Огледалното поведение също е много полезно при убеждаването. Просто бъдете като огледало на някои едва забележими движения на събеседника си – жестове, движения на главата и ръцете.
Постарайте се огледалното ви поведение да не се забелязва и правете четири секундна пауза преди да повторите движението на събеседника си.

Ограниченото количество е хватка на търговците, но всъщност вас какво ви интересува дали една стока е произведена в ограничено количество, трябва ли заради това да я купувате на всяка цена?

Взаимната размяна също е действен метод. Ако искате някой да направи нещо за вас, трябва вие да го направите първи. 

Таймингът е също много важен. Когато искате да убедите някого в нещо, изчакайте удобния момент, а той настъпва когато човек не е зает с умствена работа.

Плавното говорене, без да използвате паразитиращи думи и различни видове междуметия, които дават усещането, че не сте убедени в това, което говорите.

.. Списъкът е дълъг, но вече схванахте процеса и идеята..

И ВНИМАВАЙТЕ- думите наистина могат да убиват и съживяват!

Бай Гюро

Ивайло Зартов, 27 август 2015 г.

Бай Гюро (сигурно за Гюро Михайлов става дума) е средностатистически българин. Има си деца, родители, съпруга, любовница и куче. Гюро ходи на работа. И там е средна ракия. Има си началници и подчинени. Нито сивее, нито блести. Среден по ум и по хубост, с почти незабележима кола и дори кучето му лае някак приглушено…
Бай Гюро обаче е високо отговорен човек. Това негово мнение за самия себе си е изградил и бетонирал през дългите години на оцеляване в човешката джунгла. Изневерява на любовницата си само и единствено със законната си съпруга. Усъвършенствал е до неистови висоти ниските чупки в кръста и дълбокото навеждане пред началници и властимащи.
Гюро не е тъп. Той знае – която и партия да е на власт, както и да се казват управляващите – все тая. Всички са от един отбор. Грабят, крадат и се покриват едни други. По избори нарочно разиграват театро, че са уж противници, че уж се мразят. Заплашват се със справедливост и възмездие, с разследвания и затвори, но Гюро знае – циркът е само за пред балъците. Като ги разделят на фили и фоби, като ги пришият към различни партийки и групички, лесно могат да ги насъскват помежду им. Нека се ненавиждат баламурниците – така чорбаджиите могат да продължат да ги грабят безнаказано. Няма кой да им потърси сметка за неизпълнените обещания. Никой не вижда истинските виновници и причини за мизерията, за отчаянието.
Гюро хич не е прост. Той си трае, мълчи си и се грижи за децата си, за семейството си и близките си. Опитът го е научил: За 25 години нито един висш политик или магистрат не е бил осъден за корупция и няма да бъде, защото никой няма сам себе си да осъди. Затова Бай Гюро не спира да облизва силните на деня и никога не ги критикува. Раболепието му е професионално и исторически подковано. Той е чел за Ботевата чета. За надеждите на четниците, че като тръгнат от Дунава през българските села и докато стигнат Балкана, броят им ще нарасне чувствително – от 200 ще станат поне 2000, че и повече. Но нищо такова не се е случило, защото и онези стари българи са имали своите отговорности. Да се грижат за деца и семейства, за къщи и дворове, за кози и кокошки… Не било по силите им, а и не виждали смисъл да въстанат срещу чужди и родни изедници. Освобождението на Родината и благото на целия български народ не ги интересувало. Такива били някогашните Гюровци. Техният двор и къща били Родината им. Собственото им семейство – народът им. Нищо друго не ги интересувало. Колкото и малко да имали, все някак преживявали. Страхът да не загубят трохите на трапезата си бил по-силен от нематериалните понятия за чест, достойнство, справедливост, възмездие…
Бай Гюро е много отговорен човек. Никога не би скочил срещу някой големец. Ако ще неправдата да го набучи на кол и да го върти като чеверме, той пак ще се спотайва и ще търпи. Къде-къде по-страшни неща са му в главата: Ако него го няма, кой ще бърка под полата на Гюровица? Кой ще гали децата му? Кой ще разходи кучето, за да се изпикае върху колите на съседите?.. Така се кандилкал живота на отговорния средностатистически българин Бай Гюро. Децата му пораснали и се огледали. Полека-лека, докато се взирали само в собственото си житие-битие, били загубили не само трохите на масата, ами цялата маса заедно с къщата. От тяхната частна „Родина” не било останало нищо. И „народът” им се бил пръснал по чужди държави – всеки се спасявал поединично.
Наследниците на Гюро осъзнали простичката истина – няма как ти да си добре, ако около теб всичко става все по-зле и по-зле. Все някой ден твоят личен оазис ще бъде погребан под пясъците, които си се правел, че не виждаш. Не е възможно твоята малка картинка да остане китна и красива, след като е част от голямото изгнило и грозно платно. Светнало им на порасналите Гюровчета, че да си безотговорен за страната и народа си всъщност означава, че обричаш на геноцид и мъчения собствените си потомци. Те разбрали, че техният баща неправилно си е мълчал срещу неправдите, че не е трябвало да се навежда пред самоовластилите се бандити. Прогледналите наследници на Бай Гюро тръгнали от Дунава към Балкана. Те силно се надявали, че ще станат хиляди, може би даже милиони.
Но…

Израел е провалила се идея

"Народ без земя, търсещ земя без народ"

Фарес Фарес

София 06/ 12/ 2006 г.

Когато се взираме в целите на ционисткото движение от 1897 г. и кои от тези цели са реализирани досега на Палестинска земя ще видим, че провала на ционисткия проект върху земята на Палестина е въпрос на време и, че краят на този проект наближава с ускорение.
Ционисткото движение работи за създаването на еврейска държава в Палестина и за събиране на евреите от целия свят в тази държава, за да бъде тя напреднала крепост на западната цивилизация пред варварщината на Изтока /Ориента/. То успя да получи подкрепата на Великобритания, която измести Османската империя от Палестина и на Съединените щати, западните страни и сателитните им държави. 

Така бе създаден Израел.

Тази държава достигна върха на своята сила в периода 1948 – 1967 г. след като бе заличена националната идентичност на Палестина и на палестинците. Тогава се говореше само за арабски бежанци, граждани на Йордания и арабите на Израел. Така се говореше за палестинците. Думата “палестинци” изчезна от ефира на световните масмедии и на международните резолюции, договори, споразумения и т. н. Същото стана и с палестинската земя. Говори се за Западния бряг на Хашимитското кралство на Йордания и сектор Газа и разбира се, за държавата Израел, която стана член на ООН през 1949 г., след като вече бе получила резолюция от Асамблеята на ООН през 1947 г. да бъде създадена. А в 1967 г. Израел победи три арабски държави и успя да окупира остатъка от Палестина, плюс части от Египет и от Сирия.
Всичко по онова време внушаваше, че тази държава продължава да напредва, да расте и да просперира и, че вече е на път да стане част от района и, че палестинския народ е на път да изчезне като идентичност, и че арабите трябва да приемат действителността и да признаят “законността” на тази държава. Усложнява нещата още повече симпатията на  световното обществено мнение към  Израел, която е причинена от незнанието на много факти около  този проблем. Изглеждаше тогава, че палестинския народ трябва да застане срещу целия свят, а не само срещу тази “малка”, “млада”, “демократична”, “заобиколена от врагове” държава, която победи всички  “варварски” араби.

Постепенно нещата започната да куцат. Палестинската национална идентичност се появи отново на дневен ред. Нито палестинския народ изчезна, нито националната му идентичност бе претопена.  Светът отново започна да говори за палестинския народ и за неговия единствен законен представител: Организацията за освобождение на Палестина ООП (забележете двете думи – “Палестина” и “Освобождение”). Държавите, които признават ООП в един момент бяха повече от държавите, които признават Израел. И до днес ООП има  повече на брой от Израел посолства в света. Въпросите (нищо че са тихи и срамежливи) около законността на създаването на Израел и възможността тази държава да продължи да съществува започнаха да излизат оттук и оттам. Благодарение на палестинската борба  светът започна да разбира, че Палестина не е както казват ционистите “земя без народ, дадена на народ без земя”, а родина която има своите собственици и своя народ. 

Показателен израз за това положение са думите на сегашният министър на външните работи на Израел  госпожа Циби Левни, която казва, че: “Ако резолюцията за разделяне на Палестина от 1947 г. бе подложена на гласуване  сега, тя нямаше да бъде приета и гласувана”. Всяко зло за добро. Може би разпръскването на палестинците от родината си по всички краища на света е една от причините, която накара много народи и конкретно европейските народи да разберат истината, за това което се случи  през 1948 г.  и истинската същност на тази новосъздадена  държава. 

Героичната съпротива, която палестинския народ показа и продължава да показва,  накара тази държава все повече и повече да разкрива истинската си природа и да покаже расизма и агресивността си - двете основи, върху които тя е  създадена. 

В едно проучване на общественото мнение на  народите от европейския съюз, направено на 04.11.2004 г. от Европейската комисия беше поставен този въпрос. Кои държави, застрашават най-много световния мир? Като номер едно беше посочен Израел с  59 % , а САЩ  са на второ място. Дори в Холандия, която се счита за най-близкия съюзник на Израел в Европа, този процент беше 74 %. Високият процент на образованост при палестинците,  настъпил като реакция за случилото се през 1948 г. им помогна да обяснят на другите народи какво точно се случи тогава.

Изминаха 58 години откакто бе създаден Израел и народите от този район на света  още отхвърлят тази изкуствена държава, а времето не  смекчи техните позиции. Напротив отхвърлянето става все по-силно. Пречка, това мнение  да бъде  изразено още по-ясно са арабските  проамерикански марионетни  режими, от една страна, и антиамериканските, но в същото време диктаторски режими, от друга. Няма изгледи това положение да се промени и тази държава да бъде приета като част от Близкия изток, въпреки явните и тайни срещи между арабски държавници с израелски представители.
Въпреки всички усилия за привличане на нови емигранти (евреи) с добра инфраструктура, с висок стандарт на живота, с грижа и привилегии за новопристигащите  и въпреки рекламата за емиграция и натиска върху евреите в някои държави нарочно да бъдат принудени да емигрират, и въпреки многото начини за усилване на емиграцията,  все още броят на евреите емигрирали към Палестина  (Израел) е много по-малък от амбициите на ционисткото движение, обявени преди десетки години. Техните планове изостават дотолкова, че вече са принудени да разчитат на безпомощната, заради окупацията и блокадата, палестинска работна ръка и по съображения за сигурност  внасят работна ръка от Филипините, Шри Ланка и Тайланд. 

Най-трудното в този случай или може би най-интересното нещо, е обратната имиграция на евреите по различни причини. Много евреи от Източна Европа са получили обратно своите паспорти и са възстановили своето старо гражданство и купуват имоти в Източна Европа. Много от синовете и внуците на основателите на Израел не живеят вече в Палестина. Има  публикуван списък с имената на тези хора. Шарон, бащата и кръстникът на колонизацията  на Палестинските окупирани земи е  автор на лозунги от типа: “Колония върху всеки хълм” - “Ницарим* е важна колкото Тел Авив” – “Ницарим е сърцето на еврейската национална сигурност”. Авторът на тези и много други лозунги със същата насоченост стигна сам до извод, който обяви на глас: “Никога няма да бъдем  мнозинство в сектор Газа”. Естествено липсата на емигранти е една от причините, но  има и други. Шарон и други освен него започват да разбират, че призивите за повече емигранти от Русия и Франция не дават очакваните резултати. Израел е единствената “държава” в света, на която повече от 50 % от гражданите  са родени извън пределите й.  Вече има отстъпление и по въпроса кой е евреин и кой не е. Напоследък  приемат почти всякакви емигранти: етиопци, индийци, християни, руснаци и т.н., но това не намалява и няма да намали  приближаващата опасност  от  демографски срив. Като  към всичко това се добави по–високия процент на раждаемост сред палестинците, включително и тези които Израел нарича “арабите на Израел”, тогава може да се разбере колко неуспешен е плана на ционисткото движение за съществуване на еврейска държава в Палестина.

Отношението на много израелци към палестинската земя няма нищо общо с отношението на гражданина към своята родина. Най-голямо  доказателство за това е евакуацията на  заселниците от  сектор 1 Израелска колония в сектор Газа, 3 км. на юг от гр. Газа.   

Ако тези заселници бяха наистина убедени и чувстваха, че тази земя е тяхна родина, нямаше да има сила в света, която да ги накара да напуснат “родината си”. При това напускане те разиграха пиеса, която приключи с тяхното излизане от земя, за която до преди два дена твърдяха, че е тяхна родина. Има още по-голямо доказателство за  това, че са лъжци  и мошеници,  че не гледат на палестинската земя като на своя родна земя, че живеят върху земя, която не е тяхна. Доказателството е, че са преместили със себе гробовете на своите близки. Човек може да бъде принуден да напусне родината си по една или друга причина, но мечтае винаги да бъде погребан в нея, дори да е принуден да прекара цял си живот далеч от нея. Някои хора даже  преместват своите тленни останки след смъртта си. Но тези “граждани” взеха гробовете на техните близки със себе си, когато са напуснали. Причината не е страх от евентуално посегателство от страна на палестинците, както някой може да си помисли. Моралът на палестинците е доста по-висок. В сектор Газа има две гробища на английски войници, загинали там по време на Първата световна война. Палестинците до днес се грижат за тях и ги пазят. В град Джинин също има паметник на германски пилот, загинал също по времето на Първата световна война и палестинците го пазят до днес. Израелските заселници взеха гробовете на своите близки със себе си  завинаги, без връщане, защото просто са уверени, че тази земя не е тяхна, и ако имат дори малко съмнение, че тази земя е тяхна родина и че някои ден ще се върнат в нея, щяха да оставят тези гробове на мястото им и никой нямаше да ги пипне. Заселниците в Западния бряг на река Йордан не са с по  различна психика. Мнозинството от тях обявиха, че приемат обезщетение срещу евакуацията оттам. Животът им  на Западния бряг на р. Йордан за тях не е нищо повече от някаква инвестиция. Тук няма начин да не споменем за един палестинец от град Хеброн, който живее в къща, която не струва и две стотинки. Равин Моше Левингар му обеща 25 000 000 долара за да напусне къщата, но без резултат. И до днес нашия палестинец живее в къщата си, която е като камък на сърцата им. Много ми се иска да зная, колко израелци ще се откажат подобна оферта!?

САЩ и Западът като цяло харчат много пари за Израел и правят всичко възможно последната да стане нормална държава от района, но брутният вътрешен продукт на Израел не може да покрие разходите даже на един отрасъл от стопанството и ако САЩ и Европа спрат външната помощ за тази държава, то тя ще рухне за една нощ. Точно както рухна Източна Германия за една нощ, без нито един куршум. Държава, която не притежава необходимите условия за съществуване, а ги получава наготово отвън, не може да се счита за истинска държава, а за някакъв проект, който може да бъде спрян всеки момент. 

Яшеъяхо Липович, елитен израелски писател и един от авторите на еврейската енциклопедия, казва в своята книга “Израел и юдаизма”, стр. 225, Ерусалим 1987 г., Париж 1993 г. “Зависимостта на тази държава от САЩ за една нощ може да доведе до цялостен срив в резултат на пълната глупост, която поставя цялото ни съществуване от американската икономическа помощ”. Жалко, че част от тези пари, които се наливат в Израел са арабски, и в някой момент като настъпи промяната в арабския свят, тези пари ще бъдат спрени. Промяната в арабския свят идва, може би ще закъснее малко, но няма начин да не дойде и тези народи да се освободят от проамериканските марионетки. 

Дори без тази промяна Израел до днес не може да строи  независима икономика, в която външната помощ да е вторичен фактор. Притежаването на военната сила и ядрени бомби, както в случая с Израел, не е достатъчно условие една държава да продължава да съществува. Една силна армия може да разгроми една друга армия, но една силна армия, колкото и да е силна, не може да победи един народ. През м. април 2005 г. американския журналист Бенямин Шварц, един от редакторите на американското сп. “Атлантик” в Бостън и един от изявените поддръжници на Израел, написа статия, в която прогнозира, че Израел няма да доживее 100 години и  ще изчезне като държава преди това. Статията предизвика голямо  земетресение в Израел, заради авторитета на автора и заради известната му симпатия към държавата Израел. Статията беше подложена на дълбок политически и идеологически спор. Някои призоваха към необходимостта от разбирането на същността на тази статия. 

Когато ционисткото движение планира да създаде еврейска държава, то се надяваше   държавата да има същите граници като т. нар. “исторически Израел”. Проектът на “историческия Израел” беше отпечатан върху  монета от 10 агора, пустата в обръщение през 1988 г. от правителството на Ицхак Шамир.  Границите на този “исторически Израел” включват целия Ливан, цяла Сирия, цяла  Йордания, част от Саудитска Арабия, част от Ирак, част от Египет, плюс разбира се Палестина. Тогава министър- председателя на Израел Ицхак Шамир заяви, че "масовата емиграция от разлагащия се вече СССР към Палестина направи от “историческия Израел” реализуема цел". 

Сравнението между големите амбиции и сегашната действителност показва дали нещата вървят към “историческия Израел” или към никакъв Израел и никаква еврейска държава. Те не могат да асимилират сектор Газа, който е на 80 км. от Тел Авив. Не могат да асимилират Западния бряг на р. Йордан, който е на 12 км. от Средиземно море. Даже  искат да се отърват от палестински села в центъра на “Израел”, в замяна на  някои колонии, като част от “мирно” споразумение. Функциите на  “героя на мира”, нобеловия лауреат Шимон Перес в последното правителство на Израел е  юдеизиране на Галилея и Негеф. Това красноречиво показва, че след  58 години  окупация на Палестина, тези два района  все още не са претопени, въпреки всички усилия. Сравнението между действителното положение и между амбициите на първите, дошли в нашата страна ционисти, показва накъде вървят нещата – искат държава “от река Ефрат до великата река на Египет” –  но в същото време не могат да се справят и асимилират села, на 7 км. от морето.
В продължение на 58 години израелците работили  палестинците, които са принудени да станат израелски граждани, или както ги наричат “арабите на Израел” да загубят своето самоопределение и своята национална идентичност, да бъдат неграмотни и в края на краищата да изчезнат. Такава цел посочи първия основател на ционисткото движение Теодор Херцел. След създаването на Израел плановете  вече са в действие. 16 години без прекъсване ги накараха да живеят под нощен полицейска час. Наложиха върху тези палестинци “закони”, които самите израелци казват, че подобни на тях нямало дори в нацистка Германия. 

Обаче резултатът се оказа съвсем  различен. Между тези палестинци се появиха едни от най-добрите поети и най-добрите писатели, не само за палестинците, а  за целия арабски свят и на световно ниво. Някои от тях са получили световни награди, дори и от самата държава Израел за своето творчество. Нищо че пишат на арабски и от време на време ги прибират в затворите. Представителите на тези палестинци - “араби на Израел”, участват в политическия живот на Израел и изразяват палестински патриотизъм много повече от други палестинци, които живеят на други места. Който слуша Мохамед Бараке, Азми Бшара, Ахмед Тиби, Абдул Малек Дахамше, или слуша отец Ата Аллах  Хана (Божидар Йоан) - официалния говорител на православната църква на Ерусалим и на цяла Палестина, или слуша Раед Салах – ръководител на ислямското движение в Палестина, ще разбере, че националната идентичност при тези хора не се повлияе изобщо от изградената върху тях държава и нейните усилия.  От това се разбира,  че всички планове на Херцел и усилията  на израелската държава са без резултат. Огромна е разликата  между  това, което е подготвяло  ционисткото  движение на Израел работи главно чрез армията  да асимилира новите пристигащи евреи, за да бъде създаден единния народ. Херцел, основателя на ционисткото движение, очакваше преобладаващия език  в тази държава да бъде английския, но  ето че минаха 58 г. и те все още говорят на различни езици, с много арабски думи даже. Израелското радио по времето на войната срещу Ирак, през 1991 г., обявяваше за иракските ракети на 6 езика. Много смешно – иврит, руски, английски, арабски .... И въпреки тези 58 г. все още говорят за източни (Сфардим) и за западни (Ашкиназ) евреи, дори между елита на израелците. Бившият министър на отбраната Беняамин Бен Алиазър (от Ирак), когато загуби битката за ръководното място в Партията на труда срещу Амирам Мецна (от Германия) обясни това със своя произход. Според него избирателите са гласували против неговата кандидатура защото от Ирак, докато неговия съперник е от Запад. Негрите от Етиопия се третират като негри, нищо че вярват в юдаизма. Расизмът срещу тях е съвсем като по образец, а руснаците са си все още руснаци. Нищо чудно някои от тях да се върне обратно в Русия, ако нещата не вървят както трябва, особено че Русия вече не е затвор, а държава като всички. Руснаците в Израел почти половината от тях са “фалшиви евреи”, и строят църкви. Само в град Аскалан (Ашкалон) има 6 църкви досега, а рускините се женят за палестинци. Три момичета само в село Таршиха. Руснаците не спазват нищо от традициите на юдаизма – ядат свинско, говорят руски, не спазват съботния ден, имат своя печат. Сплотеността на това общество не е както трябва. Американците не мислят да емигрират, нито Европейците, с малки изключения, няма как да ги накарат да емигрират. А “мините” на евреите в Индия, Етиопия и Ирак са пресъхнали вече. 

Някои от шефовете на ционисткото движение усещат всичко това, не са тъпи, нито тези неща са толкова сложни и незабележими. Всеки, който има разум и въображение да си представи как ще стоят нещата след 20 или 30 години, ако продължават да вървят така, а няма начин да не вървят така, ще стигне до единствения извод – ционисккия проект в Палестина претърпя пълен провал. Нахум Голдман, шефът на еврейското ционистко движение в продължение на 40 г. в интервю в френския вестник “Льо Монд” три години преди да умре призна, че: “Идеята Израел се провали. Трябваше в Палестина да имаме духовен център на евреите, нещо подобно на Ватикана в Италия.” Преди него на същото мнение беше големия физик Алберт Айнщайн, който освен очакванията за провал, беше против самото създаване на тази държава, и отхвърли всички предложения за някакви постове дори академични в нея.  Фройд също беше на това мнение, въпреки че ционистите са скрили писмото, в което той изразява това мнение  преди повече от половин век, докато то беше публикувано през 2005 г. Бившия шеф на израелската Кнесет, Ейбрахам Борг написа една статия във “Вашингтон пост” през 2004 г., че : “Израел  е на прага на края на ционистките сънища и скелета на ционизма трябва да бъде разглобен в един момент!”. Всички тези думи са думи на хора от кухнята. Не са думи на хора с антиизраелско настроение. Напротив, те са евреи и някои от тях дори са ционисти. Не са стигнали до тези изводи предварително, а след половин век наблюдение и мислене. Колко е броя на израелците, които участват Нахум Голдман неговия краен извод, и колко са израелците, които ще напукат Палестина без връщане, ако имат по-добра алтернатива или ако бе разрешено на тях да се върнат обратно откъдето са дошли в Палестина.

Всички ръководители на Израел, виждат и говорят за опасността около Израел. Изразяват я по различни начини и до различни степени. Бившите шефове на спец службите са най-умерените, защото те имат необходимият широк поглед върху нещата, имат и необходимите цифри и данни, които помагат за реалната картина. Затова те виждат повече от останалите и преди тях накъде вървят нещата. О.З. ген. Ами Аялон, бивш шеф на Шабак най-много призовава към излизането от западния бряг на река Йордан. Преди години войната от 1967 г. имаше при израелците екзотични имена. Най-популярното от тях “Шестдневната война”. Сега някои от Израелците я наричат “авантюрата от 1967 г., която ни докара до това сложно положение”. На 15.06.1969 г. Голда Майер тогавашният министър председател на Израел казва в интервю с в. "Съндей таймс" : “Няма палестински народ. Нещата не стоят така, като че сме дошли да ги прогоним от домовете им и да завземаме страната им. Те не съществуват”.

Хубаво е човек да прави сравнение между тези думи и сегашното положение в Палестина. Всички глупости за “нотариалният акт” от  Бога за собственост на Палестина, в момента се изпаряват постепенно и отстъпват пред фактите на историята и географията, които в края на краищата  ще кажат последната дума. Само те ще определят крайният изход на този създаден от англичаните проблем.
Примерът на расистката държава Южна Африка е все още пресен и пред нашите очи. Тя беше силна във всички аспекти. Недосегаема бе и на крачка от ядрената бомба. Жизненият стандарт  на белите хора беше доста висок, но всичко това не издържа. Не беше разрушено, нито ликвидирано и никой не е искал такова нещо. Напротив, всичко беше запазено, но държавата беше построена отново върху нова основа. Държава за всички граждани, а не държава само за белите. Днес в най-далечният, южен край на Африка има държава, която не прилича на онази държава, която беше на същото място някой ден. 

И в най-западния край на Азия след години ще има нова държава за всички граждани, а не само за евреите. Тя също няма да прилича на онази държава, която беше на същото място и се казваше Израел.

*  Израелската спец служба за вътрешна сигурност                                                 

Що е то Интелигентност?

"Интелигентност", скъпи ученици (и родители, учители, журналисти, поети, писатели, музиканти, певци, философи, общественици и т.н*.), не е просто дума в речниците, някакво си членоразделно звуково-буквено съчетание. Не е само съществително нарицателно име от женски род..

Интелигентността е потенциалната (вродена) способност на съзнателния индивид да прави изводи (умозаключения) върху определена зададена информация..

Интелигентността е умствена развитост, съзнателна нагласа към разчитане и разбиране на теоретичните въпроси при усвояване на Познанието, проявяване способност към разгадаване причинно-следствените връзки в Битието..

Интелигентността е и любознателност, културност, етичност..

Интелигентността е КОМПЛЕКС ОТ КАЧЕСТВА, съчетаващи се в уникална градивно-структурна комбинация в търсене на оптималното решение (или решения) на дадена (теоретична или практична) задача..

Интелигентността е умението да се решават различни по сложност и тип проблеми за определен отрязък от време, произвеждайки максимално благоприятен резултат..

Степента на интелигентност, скъпи ученици (и родители, учители, журналисти, поети, писатели, музиканти, певци, философи, общественици и т.н*.), НЕ ЗАВИСИ от количеството информация (знания + опит), натрупани с годините ви на тази земя.

Процесът по натрупване и складиране на информация в ума се нарича ИНТЕЛЕКТУАЛНОСТ. Интелектуалността е чисто и просто механичен процес на мозъка, а човекът с влечение към натрупване на информация се нарича ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ. Тези хора обикновено са себедоволни само от факта, че са една голяма енциклопедия, но обикновено не знаят какво да правят с натрупаната информация. Затова животът им много често е противоречив, тъжен и/или съсипан..

ЗАПОМНЕТЕ: Капацитетът (обемът) на паметта ви не е равнозначен на коефициентът на полезно действие на ума ви!

Представете си компютър, който складира информация в харддиска. Само това не го прави  интел инсайд (Intel inside). Флашката също го може. Това е само една механична функция на интелигентността. Необходимо е и друга- възможността за работа с наличната информация, чието качество зависи от оперативната памет + бързината на процесора..

Схванахте ли идеята? Трябва не само механично да колекционирате информация, но и да ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ С НЕЯ.
Обаче това все още не е достатъчно. Трябва и да МОЖЕТЕ да направите, каквото сте решили да правите (включая планиране, подбор на подходящите инструменти и т.н.). Но дори и това не е достатъчно! 

Ще бъде достатъчно едва когато от ПОЛУЧЕНИЯ на практика РЕЗУЛТАТ се извадят съответните ИЗВОДИ и се сглобят съответните ЗАКЛЮЧЕНИЯ (има такива компютърни програми, които се наричат "себеобучаващи се, оптимизиращи се" и се нагаждат към навиците на онзи, който работи с тях).
Едва сега вече може да наречете "компютъра" (или себе си) високо или ниско интелигентен..
Опс!  Избързах за човека..

При човека, разбира се, е малко по-сложно (сравнено с машината), защото при него се включват едни други (плод на творческата му съзнателност) аспекти- споменатите по-горе любознателност, културност, етичност. Машината не е задължително да притежава подобни възможности (за щастие на потребителите и нещастие на конструкторите й). Достатъчно е само да са в наличност у човека, работещ с машината. Все пак машината не може да носи отговорност (за нещастие и на потребителите, и на конструкторите)..
Сега вече мога да нарека и човека интелигентен.. 

Впрочем пак не..
Едва когато неговото съществуване не е във вреда на себе си и останалите около него, а допринася за тяхното изграждане като личности... тогава вече..

.. Е, няма смисъл да продължавам. Мисля, че схванахте накъде бия..

_______________
* Политиците (да не се бъркат с държавници) са умишлено изключени от списъка, защото по правило сред тях изключително рядко се намират интелигентни същества. 
По тази причина вероятността да попадна на такива в тези среди математически клони към   -∞ .

До Божия народ

Така казва Господ- Творецът и Създателят:

Не бой се, защото Аз те изкупих!
Призовах те по име..
Мой си!
И когато минаваш през водите, с тебе ще бъда. Дълбоките реки не ще те потопят.
Когато ходиш през огъня няма да се изгориш.
Пламъкът му не ще те опали..
Защото Аз Съм твоят Бог, Светият, твоят Спасител!..

Не бой се, защото Аз Съм с вас!
От Изток ще доведа потомството ви, И от Запад ще ви събера.
Ще река на Севера: Възвърни ги! И на Юга: Не ги задържай!
Доведи синовете Ми от далеч, И дъщерите Ми от земните краища!
Всички, които се наричат с Моето Име, които сътворих за славата Си!
Аз ви създадох. Да!.. Аз го направих.

Изведи слепите люде, които имат очи и глухите, които имат уши.
Нека се съберат заедно всички народи..
И нека се стекат племената..
Кой от тях може да възвести това и да обясни предишните събития?
Нека доведат свидетелите си, за да се оправдаят, та да чуят човеците и да рекат: Това е вярно!

Вие сте Мои свидетели, казва Господ, И служителите Ми, които избрах, За да Ме познаете и да повярвате в Мене. И да разберете, че Съм Аз Единственият..
Че преди Мене не е имало друг бог..
И подир Мене няма да има!

АЗ СЪМ ГОСПОД! И ОСВЕН МЕНЕ НЯМА СПАСИТЕЛ!

Аз възвестих и показах, когато не е имало между вас чужд бог.
Затова вие сте Ми свидетели, че Аз Съм Бог.
Да. Преди още да е съществувало време, Аз Съм.
И няма кой да избавя от ръката Ми.
Когато Аз действувам и кой може да Ми попречи?

Така казва Господ, вашият Изкупител, Светият Бог:
Заради вас пратих във Вавилон и ще доведа всички като бежанци.
Дори халдеите в корабите, с които се хвалеха..
Аз съм Господ!
Светият ваш Творец!
Вашият Цар!

Така казва Господ, Който прави път в морето и пътека в буйните води.
Който изважда колесници и коне, войска и сила..
Те всички ще легнат, няма да станат..
Унищожиха се, угаснаха като фитил.

Не си спомняйте предишните неща, нито мислете за древните събития!
Ето, Аз ще направя ново нещо. 
Сега ще се появи.. Не ще ли внимавате в него? 
Да! Ще направя път в пустинята.. И реки в безводната земя..
Полските зверове ще Ме прославят, защото давам вода в пустинята..
Прокарвам реки в безводната земя..
За да напоя людете Си..
Избраните Си!

Така казва Господ- Творецът и Създателят твой:

НЕ БОЙ СЕ, ЗАЩОТО АЗ ТЕ ИЗКУПИХ!
Призовах те по име..
Мой си!
И когато минаваш през водите, с тебе ще бъда. Дълбоките реки не ще те потопят.
Когато ходиш през огъня няма да се изгориш.
Пламъкът му не ще те опали..
Защото Аз Съм твоят Бог, Светият, твоят Спасител!.. 

Исай, глава 43

Антигравитация и генератори за свободна енергия

 „Не, не сме в края на науката… Едва сега започваме!“ – Холтън Арп


Ще наблегнем върху разработването на технологията в САЩ и как тя изчезва в средата на 50-те години.
Неотдавна доклади бяха намерени и представени, а свидетелите дадоха показания – което е достатъчно, за да се отбележи, че антигравитацията съществува като технология и е в много напреднал стадий. Тази информация в областта ще ни промени вижданията за физиката и технологията на 20 век и следващата стъпка е да се мисли за приложение в масовата практика, покривайки енергийните и транспортните нужди на 21 век.

Таунсенд Браун и неговата Електрогравитация.
През средата на 20-те години на миналия век, Таунсенд Браун открива, че електричния заряд и гравитационната масата са свързани. Когато зарежда кондензатор с високо напрежение, той има склонност да се движи към позитивния полюс. Ефекта е известен под името Бифилд-Браун. Откритията му са били оспорвани от тогавашните учени.

Демонстрацията Пърл Харбър. Около 1953 г., Браун провел няколко опита по настояване на военните. Той задвижил два 3-футови в диаметър дискове около централен 50 футов верижен централен полюс. Заредени до 150 000 волта, те отдавали електрони от краищата, задвижвайки дисковете до няколкостотин мили в час. Експериментът скоро след това е бил високо засекретен.

Проект „Зимно Убежище“. Браун предложил на Пентагона да се разработи Мах 3 дисков летателен апарат. Скиците на основния дизайн са показани в едни от патентите му. Тези експериментални електрогравитационни дискове са уголемени версии на началните..

Ревю на събитията от 50-те.
Когато откритията на Браун станали известни, някои учени започнали да говорят съвсем открито за НЛО-технологията, която се изследва интензивно от 40-те.
Професор Херман Оберт, смятан за един от бащите на космическата епоха (работил редом с Вернер фон Браун в САЩ), казва следното през 1954 г.: „Моята теза е, че летящите чинии са истински и че са космически кораби, идващи от друга звездна система.“
 Но най-важното е как се задвижват:
„Те летят чрез изкуствени гравитационни полета… Създават високоволтови ел. заряди, за да изместват въздуха от пътя си, използвайки силни магнити и го йонизират на голяма височина. Това обяснява защо светят… Второ, обяснява и защо са безшумни.“

През 1956 г., британска компания – Aviation Studies – публикува класифициран доклад за електрогравитационни системи, описващи как се постига контрол над гравитацията. Таунсенд Браун обяснява използването именно на тези полета за тяга:
„Същността на електрогравитационната тяга е използването на много силен позитивен заряд в едната страна на кораба и негативен от другата. Ядрото на мотора е кондензатор, а способността му да запазва заряда си е мярка за действие…“

Един от изводите, до които стигат Aviation Studies е: електростатична енергия с високо напрежение е достатъчна, за да се създаде Мах 3 летателен апарат.В злобата си от доказателствата на Браун, те по-късно казват: „Едно от затрудненията през 1954 и 1955 г. бе да накараме авиацията да вземе насериозно електрогравитацията…“ Изглежда това е точно толкова вярно и днес.
Единствено списанието Aviation Report е отделяло нужното внимание на отделните фирми, разработващи тези технологии тогава.
През 1954 г. те предричат: „… прогреса е забавен. Но Пентагона е готов да финансира доста от проектите. Първият диск трябва да бъде готов преди 1960 г., а изпипването на технологията ще продължи след него до края на 60-те. Първите бойни дискове са 10 г. напред в бъдещето“ (Aviation Report 12 – октомври, 1954 г.).

През това време останалите компании, работещи в сектора на отбраната, концентрират усилията си в това ново направление на аеронавтиката. Пример: Много от компаниите, които се занимават с приложението на електрогравитацията са Глен Мартин, Конвейр, Бел, Лиър Инк, Кларк Електроникс… Други, които са проявили интерес са Локхийд, Дъглас и Хилер.“ (Aviation Report – 9 декември, 1955 г.).
Други споменати фирми в докладите – AT&T, Дженерал Електрик, Боинг, Норд Американ. Паралелно с това, Gravity Rand докладва: „Компаниите вече се специализират в изработването на компонентите на електрогравитационните дискове.“

„Това столетие ще бъде разделено на 2 части. Първата половина принадлежи на Братя Райт, които виждали в гравитацията враг. През втората половина гравитацията ще бъде великият доставчик. Електрическа енергия, вместо неподходящото гориво в първата половина, ще стане катализатор на движението във втората половина.“ (Aviation Report – 7 септември, 1954 г.).
Поглеждайки назад, лесно е да се твърди, че не са познали. Но наистина ли са пропуснали половин столетие? Според докладите се набива на очи колко много от авторитетните авиогиганти са проявили интерес, както и Министерството на Отбраната. Какво се случи, защо всичко това изчезна през онези години? След всичко, Т. Браун доказва, че съществува взаимодействие между гравитацията и високоволтовите полета. Защо трябваше да минат няколко десетилетия и най-накрая някои учени да се сетят за работата му и да публикуват своите успешни резултати, на базата на неговите доказателства, чак през 90-те? Бивши военни и други свидетели, работели в близост до тези секретни проекти, започнаха да дават показания и доказателства за тайните проекти. Изглежда, че е имало значителни научни открития през този период, добре предпазени от хорските очи.

Скорошни научни открития.
Тук ще обърнем внимание на развитието на антигравитацията през 80-те и показания на свидетелите, сочещи военни и други извън държавни секретни организации, които вече са овладели технологията до съвършенство.
Въпреки че Общата теория на относителността не успява да обясни електрогравитационните ефекти, които Браун наблюдава, или който и да е друг антигравитационен ефект, изглежда че физици занимаващи се с квантова електродинамика (QED) имат теоретично обяснение на феномена. Това са учените от Advanced Study Alpha Foundation.

През 1994 г. Алкубир показал, че пътуване със скорост по-голяма от скоростта на светлината е възможна, без да нарушава Общата теория на относителността. СЕТИ са на мнение, че не сме били посещавани от извънземни, заради лимита на теорията на Айнщайн. Путхоф доказва друго – че е възможно пътешествие по-голямо от светлината, но тази информация е била „забранена“ през 20 век.

Другият аспект на тези физици е Енергията на нулевата точка (ZPE) – вакуумната енергия – и ефекта Касимир, според който две метални пластини, близки една до друга, във вакуумна среда се привличат заради квантовите колебания на пространството. Приложенията от тези открития са огромни и са описани в трудовете на Путхоф.
Биърден и колегите му също са изписали доста теория по ZPE и начини как тази енергия да бъде извлечена (пример, скорошна публикация на Анастасозки). Книгата на Биърден скоро ще бъде на пазара. Има солидни доказателства, че учени от времето на Тесла са знаели, че съществува такава енергия, но са били потискани.

Взаимодействието на електрогравитационния ефект и ZPE води до ново разбиране за материята и гравитацията. Точно това се дискутира най-много от научните среди (въпреки многото доказателства, че всичко това съществува в Черните проекти).
Въпроса, който те си задават е: Кое движи Вселената? Или по-специално – откъде електроните вземат енергия, за да орбитират около атомите?
Освен това, изглежда, че въртенето на електроните осигурява инерцията и масата на атомите. Тези теории, комбиниращи въртене, Енергия на нулевата точка, маса и инерция са доста често срещани в днешните научни публикации. Изглежда, че високоволтово поле създава електромагнитна бариера, която блокира структурите на атомите да взаимодействат с тази енергия (ZPE). Това забавя електроните, забавящи жироскопния ефект и по този начин намалят масата и инерцията си, от което следва – по-лесно движение.

Доказателства за обширната антигравитационна технология – стратегическият бомбардировач B-2
През 1993 г., Ла Виолет извади документ и дискутира секретната система на задвижване на самолета, базирана на електрогравитацията, дизайна и материалите, използвани за направата. Изглежда, че Б-2 работи на принципите на Т. Браун.
В подкрепа на тези изказвания, Aviation Week and Space Technology на 9 март, 1992 г. – докладват за електростатичните заряди, използвани в двигателната система на бомбардировача. Тяхната информация идва от малка група бивши учени, които участвали в направата на машината. Изказванията им са потвърдени от Боб Оучслер, учен от НАСА, който разкрива някои неща през 1990 г. Тези открития доказват, че са направени доста пробиви в тази област и че те са приложени в някои от технологично напредналите самолети.
Ла Виолет по-късно казва: „Гражданската авиация може да намаже от тази технология, което не само че ще увеличи ефективността на самолетите, но и ще съкрати стандартното летателно време.“

Свидетелите в проект Разкритие.
На 9 май, 2001 г., проект Разкритие излезе в публичното пространство на пресконференцията във Вашингтон. Тогава дадоха показание около двайсетина свидетели – бивши военни, хора на военноморския флот, ВВС, официални членове на FAA, хора на разузнаването… и работници от някои от заводите. Всички са свидетели на едни или други НЛО-случаи, имат вътрешна информация за дейностите на правителството и частния индустриален комплекс в областта. Те представиха документ на Конгреса и книга с показанията на близо 70 свидетели от няколкостотин. Всички извадиха материали, които доказват съществуването на Черни проекти, които се занимават с използването на антигравитацията и Енергията на нулевата точка, както и обратно възпроизведените извънземни кораби (ARV’s) от същите тези организации.

Цитати от показанията:
- Дан Морис.
Морис е пенсиониран сержант от ВВС, който е свидетел на проектите с ARV’s от много години. След напускане на работа, той е бил нает от NRO, където е работил над същата тази технология. Има достъп 38 (който е много висок), позволяващ му да знае неща, които само хора от ранга на президента могат да знаят.
„НЛО-тата са както извънземни, така и човешки. Е, хората, които правеха НЛО не спяха, а Т. Браун бе един от нашите, който почти беше на страната на немците по време на войната. Така че имахме проблем. Трябваше да държим работата му в тайна.“
Морис после описа ZPE устройство:
„Ако имате едно от тези устройства, които са около 16 инча дълги, 8 инча високи и 10 инча широки, не е желателно да го представяте на енергийна компания. Те не използват гориво. Няма замърсяване. Нямат движещи се части. Това, което се движи са електроните – в гравитационното поле, електрическото, след което се задвижват в обратна посока.“

- „Д-р Би“.
Името на „д-р Би“ не се споменава, защото все още работи в тази област. Учен и инженер, който е посветил живота си на тези проекти. Той каза така:
„Антигравитация. В интерес на истината, ходех до Хюгис в Малибу. Там имат голям резервоар. Големи антигравитационни проекти се водят там. Аз им давах идеи, защото ми купуваха оборудването. Но американското общество никога няма да чуе за това…. Тези летящи дискове имат малък плутониев реактор на борда, който създава енергия, която ги задвижва. Имаме и следваща генерация двигатели, наречени виртуално поле, създадено от вълни на хидродинамиката.“

- Капитан Бил Юхаус.
Капитан Юхаус е служел 10 години във флотата като пилот на изтребител и четири години във ВВС на Wright-Patterson AFB, като цивилен пилот изпитател на експериментални самолети. След това е прехвърлен да работи за фирмите, изпълняващи поръчки на Отбраната, и до пенсия се е занимавал с антигравитация – симулации на екзотични летателни апарати и истински полети с летящи чинии.
„Нито един от симулаторите не бяха въведени в експлоатация до 1962-63 г. Това го казвам, защото симулаторът не работеше до 1958 г. Този, който използваха беше за ARV (извънземния кораб), който имаха – 30 метров междупланетен дреднаут, разбил се е в Кингман, Аризона още през 1953 г…. Задвижвахме го с 6 големи кондензатора, които бяха заредени с милион волта всеки (общо 6 милиона волта)… Нямаше прозорци. Единственият начин за визуална връзка с външния свят бе чрез камера… Вече не използваме симулатори, а истински кораби. Построили сме около 20-30 вида различни антигравитационни летателни машини.“

- А. Н.
А. Н., бивш инженер на Боинг, работил в проектите.
"Повечето от апаратите работят с антигравитация или електрогравитация. В момента сме в заключението на естеството. До 15-20 години тези технологии ще се използват в масовото производство. Сега ги разработваме в много от базите, включително Зона 51. С тези неща се занимаваше едни мой колега, който работеше за Нортроп и живееше в Невада. Там тестваме тези машини днес".

- Подполковник Уилямс.
Той влиза във ВВС през 1964 г. и става пилот на спасителен вертолет във Виетнам. По образование е инженер и е работел в Military Air Command. Уилямс знае за съществуването на база в Калифорния, която е под юрисдикцията на Norton Air Force Base.
„В базата имаше необикновена НЛО-активност…“
Всичко, което той знаеше беше слух. Едва по-късно на пресконференцията неговите показания бяха потвърдени, както и някои от нещата на Капитан Юхаус.

- Марк МакКандлиш.
МакКандлиш е добър аерокосмически илюстратор и е работел за много от корпорациите в САЩ, занимаващи се в тази област. Колега с когото учил, е бил в базата Norton Air Force Base, където е видял някои от секретните машини ARVs, докато прелитали и левитирали. И те не са нови, а усъвършенствани през последните 50 г. от прибраните извънземни чинии.

Брад Соренсен разказва как е видял летящи чинии да излизат от големия хангар на същата база на 12 ноември, 1988 г.
„Имаше 3 летящи чинии, които левитираха – никакви кабели не ги движеха, никакви колела – само си летяха в близост до земната повърхност. Едната имаше формата на камбана. Всички бяха идентични по вид и пропорции, но бяха с различни размери… Единия от апаратите направи две до три бързи маневри, след което се издигна от базата и изчезна за миг, без да издаде какъвто и да е шум. …Е, този кораб беше така наречения ARV, с кодово име – Flux Liner. Тази антигравитационна система – тази летяща чиния – беше една от трите, които бяха в онзи хангар. Синтетичната визуална сисътема, използвана от апарата е същата, каквато използват пилотите на въртолетите Апачи… а камерите са толкова усъвършенствани, че 3D-гледката е задължителна. Защо няма прозорци? Защото по някакъв начин биха били в пречка на това високо волтово поле (няколко милиона).“
Брад Соренсен заявява: „Генерал с 3 звезди каза, че тези машини могат да преодолеят светлинната бариера.“

Ловът на Енергията на Нулевата Точка.
Тази книга (август 2001 г.), съдържа едни от най-важните доказателства за големите успехи в развиването на антигравитацията през последните 50 г. Авторът, Ник Куук, който е бил консултант в Jane’s Defense Weekly, прекара последните 10 г. в събиране на информация за книгата. Това включва архивни изследвания на нацистките антигравитационни разработки и интервюта на големци от НАСА, Пентагона и тайни инсталации на Отбраната. Той доказва, че технологията съществува и че е на възможно най-високо ниво на секретност. Точно тази технология, както и ZPE, които имат неограничен потенциал и най-вече – те са екологично чисти – са потискани заради „голямата икономическа заплаха.“

Антигравитационни демонстрации.
Въпреки че откритията на Т. Браун са на повече от половин век, други експерименти наскоро започнаха да добиват гласност. Примера с публикуваните резултати на Дейвънпорт през 1995 г., в подкрепа на електрогравитацията. А съвсем наскоро Transdimensional Technologies в САЩ и Жан Луис Надин във Франция, направиха пробив в така наречената „Лифтер-технология“, базирана пак на брауновата електрогравитация.
Има също демонстрации на различни изследователи по света. Това включва работата на бразилския физик проф. Фран Де Акуино, както и електрогравитационния диск на Джон Сърл; гравитационния щит на Подклетнов във Финландия и Проект Зелено Сияние; Zinsser Kineto-baric Field Propulsion и Експериментите на полевите ускорители на Удвард. Всичко това е описано от Гриър и Лодер.

Заключение:
1. Антигравитацията и Енергията на нулевата точка най-накрая се споменават от световните учени и добиват гластност по света. Това означава, че ще се наложи да пренаписваме учебници, така че тази нова генерация ученици да бъде запозната с това „ново познание“. Приложенията ще доведат до огромни пробиви в транспорта както на Земята, така и в Космоса. Хората най-сетне ще могат да се впускат в междупланетни пилотирани полети, междузвездни – също. Това означава, че ракетната технология на 20 век е остаряла и неефективна, както е и днес.

2. Енергията на нулевата точка (ZPE) или вакуумната енергия е екологично чиста и има потенциала да измести изкопаемите горива на планетата. Също така ще осигурява енергия на космическите кораби, със свръхсветлинни възможности, за междузвездните пътешествия. Това означава, че днешните горивни клетки и соларни панели са само преходни.

3. На базата на анализите на антигравитационната технология и нейното половинвековно развитие, както и информацията, осигурена от свидетелите, изглежда, че има добри и лоши новини. Добрите са, че най-накрая имаме основата на тези технологии, имаме теории и доказателства. Лошите новини – продължаваме да си мърсим планетата с екологичните вредители – изкопаемите горива.

4. Когато мнозинството от учени са запознати с тези неща, ще има техни отзвуци за освобождаването на тази революционна техника. Това ще накара НАСА да направи едно сериозно вътрешно преустройство, което е трудно да се предвиди кога би станало.

5. Не само че изучаването на Космоса е забавено, но и публичния сектор е пострадал. Когато това знание стигне до голяма част от мнозинството на планетата и когато кризата с глобалното затопляне и замърсяване се задълбочи, тогава няма да могат повече да го крият от нас.

„Не, не сме в края на науката… Едва сега започваме!“ – Холтън Арп

Източник: https://ibube.wordpress.com 

Животът е борба. До обяд- с глада, след обяд- със съня.

Честита победа, другарки и другари!

                 И честит юбилей!

Днес се навършват кръгли 71 години от нашата победа през 44-та на миналия век! Как бързо и неумолимо лети времето.

Минахме през какви ли не изпитания, но целокупно устояхме в бурите и превратностите на съдбата..

Другарки и другари, ние сме избраните да бъдем проводниците на светлото бъдеще! Останалите са полупроводници.

След развития социализъм закономерно дойде и демокрацията. А тя е последния стадий по пътя ни към заветния комунизъм.

Затова нека съвсем заслужено да блажим с плодовете от нашата борба! 

Много хора от други обществени прослойки не ни разбират и продължават да ни заклеймяват като техни врагове, но истината е, че ние сме народът! Който не желае да бъде част от народа става електорат. По наше време на електоратя му викахме "трудещи се" и "пролетарии", но тъй като в родната развиваща се.. т.е. развита икономика такива вече не останаха, а се пръснаха да гният по земите на загниващия капитализъм, се наложи да сменим и терминологията, за да бъдем в крак с историческата периодика и съвременните процеси, ставащи у нас..

Другарки и другари, малко остана! Многото вече е в наши ръце- тези на народа. Трябва само да добавим още няколко септемврийски деветки към сметките и справедливостта на комунизЪма ще възтържествува! Ние сме почти на всеки сантиметър! (вече)..

Защото, другарки и другари, завоеванията трябва и да се отстояват! Затова нека да следваме завета на нашите вождове- Свобода, Равенство, Братство. Свобода от задължения и отговорност към електората, равенство между нашите имотни състояния и братство помежду ни- трябва да се подкрепяме, да бъдем скромни и да не парадираме с притежанията и единството си. Нека това да е нашето обвързващо тайнство и занапред..

Другарки и другари, целта оправдава вложените средства и действията ни! До нашето светло и чисто бъдеще се достига единствено през тъмни места и по кални пътеки. Не може да се размине без жертви. Ако електоратът разбираше светостта на жертвеността, нямаше да се дърпа така упорито. Но той затова е електорат, за да не разбира много от висшите дела на народа. Затова на нас (народът) се падна и тежестта да сме последователни и щедри в жертвоприношенията.

Затова, другарки и другари, нека възродени и преустроени да вървим смело напред до достигане на заветната ни цел- светлите бъднини (които възпява една писана за нас песен)! 

Не се притеснявайте! Имаме единодушната подкрепа и на родния електорат..

Дерзайте и нека Партията бъде с вас!

"До 9 септември 1944 г., българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След девети той направи съдбоносна крачка напред!" Т. Живков

Митът за изчезването на Траките

Поради що се срамиш и плашиш, българино, да се наречеш велик народ?

Преди около две хиляди и петстотин години ХЕРОДОТ посещава Тракия и споделя в книгите си следното: “ТРАКИЙСКИЯТ НАРОД СЛЕД ИНДИЙСКИЯ Е НАЙ-ГОЛЯМ. И АКО ТОЙ СЕ СЪЕДИНЕШЕ ПОД ЕДИН ГОСПОДАР И АКО БЕ ЕДИНЕН, ТОЙ БИ БИЛ СПОРЕД МЕНЕ НЕПОБЕДИМ И МНОГО ПО-СИЛЕН ОТ ВСИЧКИ НАРОДИ....“
Някои наши дълбоко уважавани учени смятат, че древният летописец предава по-скоро лично впечатление, отколкото статистическа реалност (Al. Fol, K.Jordanov, K.Prozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, стр.25), за да стигнат до заключението, че траките не ще да са били огромен народ, както старият автор твърди. По принцип не е грешно дадено сведение да се подложи на съмнение и проверка. Извършим ли обаче такава, установяваме, че и други летописци от Античността считат дедите ни за огромен народ.
Пет века след Херодот СТРАБОН също споделя това, че траките са силен и многоброен народ, като даже дава конкретни цифри: „ДНЕС (I –ВИ ВЕК) ИМА 22 ПЛЕМЕНА В ТРАКИЯ И МАКАР СТРАНАТА ДА Е ПООБЕЗЛЮДЕ-НА (ОТ РИМЛЯНИТЕ) ТЯ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗПРАВИ АРМИЯ ОТ 200 000 ПЕХОТИНЦИ И 15 000 КОННИКА” (“География” фрагмент 47-48 )
Дори за днешните стандарти това е огромна войска, която, между другото, не представя всички траки, а само обитателите на земите между Стара планина, река Струма и Бяло море. Трибали, даки, мизи, фриги, витини, мейони и гети принадлежат на същия етнос, както и живеещите в областта Тракия. Виждаме, че преди две хиляди години всички тракийски племена са оформяли население от няколко милиона души.
Римския писател ПЛИНИЙ също потвърждава кaзаното oт другите стари автори, споменавайки в книгата си “Естествена История”, че “TРАКИТЕ СА ЕДИН ОТ НАЙ-МОГЪЩИТЕ НАРОДИ НА ЕВРОПА” (Thracia sequitur, inter validissimas Europae gentes“Е.И.”- IV-XI).
За това, че дедите ни са били голям народ и след времето на Страбон свидетелства ПАВЗАНИЙ, който твърди: „ЛИЗИМАХ УПРАВЛЯВАЛ НАД СЪСЕДНИТЕ С МАКЕДОНЦИТЕ ТРАКИ...ТОВА ЩЕ ДА Е БИЛА МАЛКА ЧАСТ ОТ ТЯХ, ПОНЕЖЕ ПО-МНОГОБРОЕН НАРОД ОТ ТРАКИТЕ НЯМА, АКО НЕ БРОИМ КЕЛТИТЕ”. (“Описание на Гърция” - I-IX-5 )
Доста по-късно, през IV-ти век, в “Totus Orbis Descriptio” се твърди, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници (цитирано от Веселин Бешевлиев, “Проучвания върху личните имена у траките”, стр.62). Съвременни изследователи смятат, че тракийското население само през първите три века на римската власт е възлизало вероятно общо на 3 250 000 души (В. Бе-шевлев, Проучваня... стр. 51)
Още по-късно, през VI-ти век, император ЮСТИНИАН (ЧИЯТО ТРАКИЙСКА ФАМИЛИЯ Е САБАЗИЙ) споделя: “ TОВА Е ВАЖНО И ВСЕКИМО ИЗВЕСТНО, ЧЕ АКО НЯКОЙ СПОМЕНЕ ИМЕТО TРАКИЯ, ВЕДНАГА ЩОМ ДУМИТЕ ИЗЛЕТЯТ ОТ УСТНИТЕ МУ, СЛУШАЩИЯ ОСЪЗНАВА БЛАГОРОДНИТЕ КАЧЕСТВА НА ТОЗИ НАРОД – НЕВЕРОЯТНА МЪЖЕСТВЕНОСТ И СТРАХОВИТА ВОЙНСТВЕНОСТ, ИЗПИТАНИ ПО ВСЯКАКАВ НАЧИН НА БОЙНИТЕ ПОЛЕТА. TEЗИ КАЧЕСТВА СА ТИПИЧНИ САМО ЗА ТЯХ, ТЕ ГИ ИМАТ ПО РОЖДЕНИЕ В КРЪВТА СИ.’’ (Превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Юстиниан, “Проучвания върху личните имена у траките”, стр.62).
 Вярно е, че през първия век на римска окупация много от нашите деди са разселени и известни области обезлюдени, но през останалите пет века тракийското население расте неудържимо, а ролята на траките в управлението на империята е значително.
Първият император от тракийски произход е идващият от Добруджа МАКСИМИН. След него на престола сядат много други: КЛАВДИЙ II, КВИТИЛИЙ, роденият в софия ГАЛЕРИЙ, МАКСИМИН ДАКИЕЦЪТ, ЛИЦИНИЙ, КОНСТАНТИН ХЛОР, КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ, КОНСТАНС, КOНСТАНТИН II, ТИБЕРИЙ II, ВЕТРАН, ЮЛИАН, ЛЪВ БЕСЪТ, МАРКИАН, ЮСТИН I, ЮСТИНИАН I и ФОКА, царувал в Константинопол до 610 година.
ТРАКИ И ПЕЛАСГИ СЪГРАЖДАТ ПЪРВАТА ЕВРОПЕЙСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ И ДАВАТ НЕ САМО ИМПЕРАТОРИ, НО И СПОСОБНИ ВОЕНОННАЧАЛНИЦИ.

● Бащата на Аеций, наречен още последният римлянин е местен жител от Дуросторум (Силистра).
● Най-великият пълководец в Късната Античност е роденият в Германеа (Сапарева Баня) Велизарий.
● Предвождащият през 513 година българи, генерал Виталиaн, също е тракиец.
● По времето на Константин Велики управител на Египет и Либия е бил тракиец с фамилия Реметалк (Бешевлиев, Проучвания, стр. 54).
● На Балканите, е изобретена най-древната писменост. Не случайно АЛКИДАМАНТ ОПРЕДЕЛЯ ТРАКИЕЦА ОРФЕЙ КАТО СЪЗДАТЕЛЯ НА БУКВИТЕ (Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010, стр. 465).
● От цяла Европа първо в Тракия се появяват организираното земеделие и скотовъдство. Другите народи изостават с хилядолетия.
● Пак в Тракия е и най-ранната обработка на злато и желязо.
● В Тракия са и най-старите градове.

Къде е рязката промяна, която би трябвало да настъпи след VII-ми век с “идването” на един “чужд” за Тракия народ? Hяма я! Да, налице е известен упадък, но това е напълно естествено, тъй като многото войни винаги водят до него. Упадъкът е повсеместен в Ранното Средновековие, дори и Рим не е пожален от разрухата.
Колкото повече време минава, толкова повече се засилва тракийският елемент и не се забелязва абсолютно никакво отслабване, да не говорим за изчезване на траките - това е пълен абсурд.
Колко още доказателства и извори са нужни, за да разберем, че по времето на извоюването на независимостта на Дунавска България тракийското население на страната ни е било многомилионно? Това население не се е изпарило безследно, това население са всъщност нашите предци. Аспарух не е чужденец, а само освободител – такъв е бил преди него Виталиaн (вдигнал въстание в началото на VI– ти век), който се противопоставя на опитите на чуждото духовенство да получи надмощие в земите ни, наречени Провинция България.
Ако е имало нашествие на чужди народи в Тракия, щеше да се наблюдава рязка промяна на материалната култура, на погребални ритуали, на топонимите и не на последно място на редица обичаи. Такава промяна обаче, няма.

● Старите българи погребват мъртвите си така, както са правели траките по времето на Херодот. До боецът са полагали коня му, а в някои случаи и кучето.
● Типичната за старите българи изкуствена черепна деформация се практикува в нашите земи още през Каменната епоха и е типична за траки и пелазги.
● Житните ями на старите българи са познати на траките още от най-дълбока древност.
● Тракийските криви рефлексни лъкове са оръжие и на старите българи.
● Поне пет тракийски вида остриета на стрели се използват от старите българи.
● Нашите рала, брани, дикани, а също и пастирските атрибути са от тракийски произход, с което са запознати българските етнолози.
(Н.Колев, Българска Етнография, N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, 1984.....)
Езиковедите знаят, че основните тракийски топографски термини са безспорно и български. Например:
● Тракийските думи за вода, блато, гора (планина), езеро, са вода, белте, гара, езер.
● Тракийската дума за село е виса, това е само вариант на старобългарската въсъ – село.
● Много тракийски селища съдържат елемента пара, бара (Зуро Бара, Темон Бари). Не е трудно да се види, че това е българската дума бара –рекичка, срещаща се дори днес в топоними като Крива Бара, Голяма Бара, Тънка Бара, а и да не забравим Барище, Барица, Слана Бара, Барьето, Барище.
● Известно е, че много селища в Мизия и Дакия съдържат частицата „дава”, имаща вариант „дева”. В. Георгиев обяснява, че „дава, дева” е свързано с нашия глагол „дявам, девам”, т.е „полагам, поставям”. Езиковедът добавя, че вариантите „дава/дева” се обясняват с български диалектни особености – екането и якането (Въпроси на българската етимология). Ние не само имаме обяснение за древният топоним, но и вариантите му са типични за нашите говори.

Следователно, Аспарух НЕ нахлува в Тракия, НЕ довежда нов народ, а само ОБЕДИНЯВА две области, които са обитавани от родствено население. 

На север от Дунав са живели свободните траки, а на юг тези, които са били подвластни на Римската Империя. Напълно естествено е Константинополските управници да са недоволни, че дедите ни са успели не само да извоюват своята независимост, но и да нанесат унизително поражение на имперската армия.
Всяка държава е зависима от данъците на поданиците си, а Тракия била рай и не случайно е наречена от римляните ХАМБАРЪТ НА ЦЕРЕС (богинята на урожая).
В нашите земи се е добивало желязо, мед, злато, сребро, мрамор, горите ни са давали ценен дървен материал. Дедите ни са произвеждали в големи количества жито, просо, пшеница, кожи, пчелен мед, сушена риба.
Когато предците ни са извоювали своята независимост, всички тези богатства са спрели да текат към хазната на Константинопол. Как да не са били обладани от омраза имперските летописци, как да не нарекат дедите ни с обидни думи? Кой би се простил току-така с изгубената Тракия?
Южните ни съседи са се боели да не би българските канове да потърсят своето право върху Константинопол и Източната Римска Империя като цяло. Все пак тази държава била създадена от ТРАКИЕЦЪТ КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ, укрепена е от ТРАКИЕЦЪТ ЮСТИНИАН и е защитавана от РОДЕНИЯТ В ПЛОВДИВ МАРКИАН.

Все още неясни остават следните въпроси:
- Кой и как успя да докаже, че траките са изчезнали, че са били асимилирани и че народът на Аспарух е чужд? 

- Защо до ден днешен българските ученици и студенти изучават неиздържани теории?

Вместо и първолачетата да знаят, че дедите ни са били силни и способни хора, дали много императори на Рим, редица учени запратиха предците ни в далечната Азия. Кому е нужно това? Та нима дедите ни, траките, са били незначителен народ, че да се търси престиж в Кавказ, Памир и Тибет?

Защо да загърбваме това невероятно наследство и да търсим корените си там, където ги няма?

Да, част от предците ни е колонизирала региони в Азия - това не може да се отрече, но и не дава право никому да определя нашия произход по подобен начин. Англичаните са колонизирали и владели Индия, но не заключаваме, че англо-саксите произхождат от Хималаите, нали?

ЗАПОМНЕТЕ ТОВА и си го повтаряйте като молитва по два пъти дневно: Предците ни са велик народ, а във вените ни тече тяхната кръв! 

Но за да сме достойни да носим името им, е нужно да покажем поведение на добри, честни и силни хора, поведение на благородници!

Екатерина Илиева